Паисий Врачански (Българска патриаршия): Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
форматиране: 3 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 3 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor))
{{Личност
| име = Паисий
| категория = епископ
| портрет =
| портрет-описание =
| описание = български духовник
| роден-място = [[Своге]], [[България]]
| починал-място = [[Враца]], [[България]]
| общомедия =
'''Паисий''' е [[българи|български]] [[православие|православен]] духовник, [[митрополит]] на [[Врачанска епархия|Врачанската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] от 1930 до 1974 година.<ref name="Динков 108">{{cite book |title=История на българската църква: Четива |last= Динков |first=Камен |authorlink= |coauthors= |year=1954 |publisher= Редакция Духовно възраждане |location=Враца |isbn= |pages=108 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Биография ==
Роден е на 6 август 1888 г. в [[Своге]] със светското име '''Александър Райков Анков'''. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска семинария]] и след това става доктор по богословие от [[Черновицки университет|Черновицкия университет]]. Специализира философия и право в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския]] и [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]]. Служи като дякон при екзарх [[Йосиф I Български]] и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]] и е проповедник в Софийската митрополия и юрисконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.<ref name="Динков 108"/>
 
На 1 май 1923 година е ръкоположен за [[знеполска епархия|знеполски епископ]]. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.<ref name="Динков 108"/> През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит [[Максим Български|Максим Ловчански]]. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.
 
Почива на 16 май 1974 година във [[Враца]].

Навигация