Лобизъм: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Лобизмът''' е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение. Вследствие широкото му практикуване |
'''Лобизмът''' е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение. Вследствие от широкото му практикуване постепенно е институционализиран и включен в правния корпус на някои от съвременните държави и системи за управление – в [[англосаксонска правна система|англосаксонската правна система]]. |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Терминът |
Терминът възниква в [[Политика на САЩ|политиката на САЩ]]. С него се описват опитите за влияние над избраните парламентаристи при изготвянето на законите в [[Конгрес на САЩ|Конгреса]]. В средата на XIX век практиката се възприема широко във [[Великобритания]], където се изразява най-вече в опити за пряко въздействие върху [[парламент]]а. |
||
== Съвременна представа == |
== Съвременна представа == |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения. |
Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения. |
||
Първият по-сериозен опит за регламентация на лобистките практики в България се прави в [[39 Народно събрание|39-то |
Първият по-сериозен опит за регламентация на лобистките практики в България се прави в [[39 Народно събрание|39-то народно събрание]] с внесения от депутата [[Борислав Цеков]] и група депутати от [[НДСВ]] [[законопроект]] на [[Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Обществен интерес]] |
* [[Обществен интерес]] |
||
| ⚫ | |||
* [[Еврейско лоби]] |
* [[Еврейско лоби]] |
||
| ⚫ | |||
* [[Корупция]] |
* [[Корупция]] |
||
* [[Договор за магистрала Тракия]] |
* [[Договор за магистрала Тракия]] |
||
Версия от 08:58, 6 септември 2019
Лобизмът е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение. Вследствие от широкото му практикуване постепенно е институционализиран и включен в правния корпус на някои от съвременните държави и системи за управление – в англосаксонската правна система.
Произход
Терминът възниква в политиката на САЩ. С него се описват опитите за влияние над избраните парламентаристи при изготвянето на законите в Конгреса. В средата на XIX век практиката се възприема широко във Великобритания, където се изразява най-вече в опити за пряко въздействие върху парламента.
Съвременна представа
Съвременното значение на лобизма е по-обхватно и е свързано с действията на групите по интереси, които целенасочено въздействат върху властта на различни нива с цел реализация на специфични корпоративни, включително и най-вече меркантилни интереси. Групите по интереси се стремят да оказват влияние и да търсят подкрепа не само от отделните депутати, а също от политически партии, публичната бюрокрация, различни публични институции, както и от масовата публика посредством медиите. Това развиване на лобизма и разширяването на търсените източници на подкрепа е свързано с нарастващото значение на изпълнителната власт.
Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения.
Първият по-сериозен опит за регламентация на лобистките практики в България се прави в 39-то народно събрание с внесения от депутата Борислав Цеков и група депутати от НДСВ законопроект на Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.
Източници
Вижте също
: Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.