Змиегущер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на неактивен линк hit.bg
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| status_bg_ref = <ref>{{Червена книга| title = {{PAGENAME}} | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Psapodus.html | downloaded = 19 февруари 2012}}</ref>
| status_bg_ref = <ref>{{Червена книга| title = {{PAGENAME}} | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Psapodus.html | downloaded = 19 февруари 2012}}</ref>
| image_caption =
| image_caption =
| image = Ophisaurus apodus2.jpg
| image = K. Kalaentzis Pseudopus apodus.jpg
| regnum = Animalia
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
| regnum-bg = [[Животни]]
Ред 25: Ред 25:


== Разпространение ==
== Разпространение ==
Змиегущерът се среща в южните и крайбрежни части на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], [[Крим]], областта между [[Черно море|Черно]] и [[Каспийско море]] и в [[Азия]] до [[Киргизстан]] на изток и Северна [[Сирия]] и Северен [[Ирак]] – на югозапад.
Змиегущерът се среща<ref>{{икона|en}} {{Citation|url=http://reptile-database.reptarium.cz/species?genus=Pseudopus&species=apodus|title=Pseudopus apodus (Pallas, 1775)|work=The Reptile Database|accessdate=2019-09-11}}</ref> от крайбрежните части на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], Украйна и Южна Русия през Кавказ, Мала Азия и Близкия Изток до Средна Азия.


В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната – Източните [[Родопи]], долината на [[Тунджа]], [[Сакар]] и [[Странджа]] и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до [[Шабла]] на север. Изолирани находища има в долината на река [[Русенски Лом]]. В миналото е наблюдаван и в [[Петричко-Санданска котловина|Петричко-Саданската котловина]], но днес се смята за изчезнал оттам. (Среща се в южните склонове на Беласица в района на ез. Керкини). Змиегущерите в България са от подвида ''O. a. thracius''.
В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната – Източните [[Родопи]], долината на [[Тунджа]], [[Сакар]] и [[Странджа]] и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до [[Шабла]] на север. Изолирани находища има в долината на река [[Русенски Лом]]. В миналото е наблюдаван и в [[Петричко-Санданска котловина|Петричко-Саданската котловина]], но днес се смята за изчезнал оттам. (Среща се в южните склонове на Беласица в района на ез. Керкини). Змиегущерите в България са от подвида ''O. a. thracius''.

Версия от 19:55, 11 септември 2019

Змиегущер
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Слепоци (Anguidae)
род:Pseudopus
вид:Змиегущер (P. apodus)
Научно наименование
Pallas, 1775
Змиегущер в Общомедия
[ редактиране ]

Змиегущерът (Ophisaurus apodus; наричан също жълтокоремен гущер и жълтокоремник) е вид гущер, достигащ на дължина до 150 cm. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа.

На външен вид змиегущерът прилича на змия. Краката са труднозабележими – задните достигат дължина от няколко милиметра. Главата му не е отделена от тялото и е почти толкова висока, колкото и широка. За разлика от змиите има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. Цветът му е кафяв, по-светъл по корема и главата. Малките са светлосиви, с по-тъмни ивици, и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40 cm. Кожата има пръстеновидни гънки, които му придават вид на гигантски земен червей.

Разпространение

Змиегущерът се среща[3] от крайбрежните части на Балканския полуостров, Украйна и Южна Русия през Кавказ, Мала Азия и Близкия Изток до Средна Азия.

В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната – Източните Родопи, долината на Тунджа, Сакар и Странджа и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до Шабла на север. Изолирани находища има в долината на река Русенски Лом. В миналото е наблюдаван и в Петричко-Саданската котловина, но днес се смята за изчезнал оттам. (Среща се в южните склонове на Беласица в района на ез. Керкини). Змиегущерите в България са от подвида O. a. thracius.

Змиегущерът предпочита скалисти терени, обрасли с храсти и треви. През лятото се крие в по-сенчести места, като гори или дерета.

Поведение

Змиегущерът се храни главно с охлюви и едри насекоми, по-рядко с дребни гущери и гризачи и малки на гнездящи по земята птици. Понякога негова плячка стават дори малки змийчета. Размножава се, като снася яйца.

Макар че е по-бърз от повечето змии и гущери, при опасност змиегущерът не бяга, а се опитва да се прикрие, поради което е лесно да бъде заловен. При това той никога не хапе, а само върти бронираната си опашка, която е покрита с твърди рогови ръбести люспи.

Източници

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  1. Pseudopus apodus (Pallas, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Змиегущер. Посетен на 19 февруари 2012
  3. ((en)) Pseudopus apodus (Pallas, 1775). – The Reptile Database, http://reptile-database.reptarium.cz/species?genus=Pseudopus&species=apodus, посетен на 11 септември 2019 

Вижте също

  • Слепок – другият вид от семейството, срещащ се и в България

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Scheltopusik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​