Свети Лука (Рилски манастир): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19: Ред 19:


== Местоположение ==
== Местоположение ==
Постницата е разположена на рид на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на [[Иван Рилски]]. Непосредствено над нея е постницата „[[Покров Богородичен (Рилски манастир)|Покров Богородичен]]“.<ref name="Рилски манастир"/><ref name="Свети места"/>
Постницата е разположена на рид на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на [[Иван Рилски]]. Непосредствено над нея, на по-високата тераса е постницата „[[Покров Богородичен (Рилски манастир)|Покров Богородичен]]“.<ref name="Рилски манастир"/><ref name="Свети места"/>


== История ==
== История ==

Версия от 13:27, 13 септември 2019

„Свети Лука“
Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида, 1798 г.
Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида, 1798 г.
Карта
Местоположение в Рила
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоРилски манастир
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
Епархияставропигия
Изграждане1789 - 1799 г.
Състояниедействащ

„Свети апостол и евангелист Лука“ е възрожденска православна църква при постницата „Свети Лука“ на ставропигиалния български Рилски манастир.[1][2]

Местоположение

Постницата е разположена на рид на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на Иван Рилски. Непосредствено над нея, на по-високата тераса е постницата „Покров Богородичен“.[2][1]

История

Църквата е изградена и изписана между 1789 и 1799 година. Ктитор на сградата е монахът хаджи Игнатий от Ески Заара и храмът е завършен е по времето на игумен йеромонах Герасим. Построена е според легендите в памет на племенника на Иван Рилски Лука , който млад се установява в Рила под духовното ръководство на чичо си. На мястото, на което е изградена постницата Лука бил ухапан от отровна змия и починал.[2]

Архитектура

В архитектурно отношение представлява еднокорабна базилика с нартекс и предверие, иззидана с камък и хоросан за спойка[2] и покрита с керемиди. Вътрешните размери на храма са 3 m широчина и 3 m височина, 9,5 m дължина на олтара с апсидата и наоса, 4,8 m дължина на нартекса. Стените са дебели 0,8 - 0,95 m.[1]

Иконостас

Иконостасът е с Разпятие. Под него апостолските икони са били нарисувани на една дъска. Големите царски икони са украсени с рококо орнаменти и са дело на самоковски зографи. Иконостасът не е в църквата.[1]

Стенописи

Стенописите в апсидата на олтара са дело на видния бански майстор Тома Вишанов - основател на Банската художествена школа, изписал цялостно и съседната църква „Покров Богородичен“.[2] Изписан е Христос в тържествена поза и църковните отци отдолу.[1]

Останалите стенописи са на самоковския майстор Христо Димитров - основоположник пък на Самоковската художествена школа.[2] В проскомидията е Иисус Христос в гроба. На свода в олтарното пространство е Ширшая небес, вляво долу е групата Кто ти спасе ризу раздра. На свода в наоса в кръгове са Христос Спасител Помазаник и Вседържител и Йоан Предтеча, а на свода в нартекса - Христос Вседържител. На стените има две зони светци, между тях са Свети Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Прохор Пчински, Гавриил Лесновски, Теодор Студит, ктиторът монах Игнатий от Ески Заара. В притвора е Страшният съд.[1]

Бележки

  1. а б в г д е Комплекс на постницата „Свети Лука“ - Рилски манастир // Свети места. Посетен на 13 септември 2019 г.
  2. а б в г д е Постница „Св. апостол и евангелист Лука” // Рилски манастир. Посетен на 13 септември 2019 г.