Свети Лука (Рилски манастир): Разлика между версии
Ред 19: | Ред 19: | ||
== Местоположение == |
== Местоположение == |
||
Постницата е разположена на рид на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на [[Иван Рилски]]. Непосредствено над нея е постницата „[[Покров Богородичен (Рилски манастир)|Покров Богородичен]]“.<ref name="Рилски манастир"/><ref name="Свети места"/> |
Постницата е разположена на рид на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на [[Иван Рилски]]. Непосредствено над нея, на по-високата тераса е постницата „[[Покров Богородичен (Рилски манастир)|Покров Богородичен]]“.<ref name="Рилски манастир"/><ref name="Свети места"/> |
||
== История == |
== История == |
Версия от 13:27, 13 септември 2019
„Свети Лука“ | |
Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида, 1798 г. | |
Местоположение в Рила | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Рилски манастир |
Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
Епархия | ставропигия |
Изграждане | 1789 - 1799 г. |
Състояние | действащ |
„Свети апостол и евангелист Лука“ е възрожденска православна църква при постницата „Свети Лука“ на ставропигиалния български Рилски манастир.[1][2]
Местоположение
Постницата е разположена на рид на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на Иван Рилски. Непосредствено над нея, на по-високата тераса е постницата „Покров Богородичен“.[2][1]
История
Църквата е изградена и изписана между 1789 и 1799 година. Ктитор на сградата е монахът хаджи Игнатий от Ески Заара и храмът е завършен е по времето на игумен йеромонах Герасим. Построена е според легендите в памет на племенника на Иван Рилски Лука , който млад се установява в Рила под духовното ръководство на чичо си. На мястото, на което е изградена постницата Лука бил ухапан от отровна змия и починал.[2]
Архитектура
В архитектурно отношение представлява еднокорабна базилика с нартекс и предверие, иззидана с камък и хоросан за спойка[2] и покрита с керемиди. Вътрешните размери на храма са 3 m широчина и 3 m височина, 9,5 m дължина на олтара с апсидата и наоса, 4,8 m дължина на нартекса. Стените са дебели 0,8 - 0,95 m.[1]
Иконостас
Иконостасът е с Разпятие. Под него апостолските икони са били нарисувани на една дъска. Големите царски икони са украсени с рококо орнаменти и са дело на самоковски зографи. Иконостасът не е в църквата.[1]
Стенописи
Стенописите в апсидата на олтара са дело на видния бански майстор Тома Вишанов - основател на Банската художествена школа, изписал цялостно и съседната църква „Покров Богородичен“.[2] Изписан е Христос в тържествена поза и църковните отци отдолу.[1]
Останалите стенописи са на самоковския майстор Христо Димитров - основоположник пък на Самоковската художествена школа.[2] В проскомидията е Иисус Христос в гроба. На свода в олтарното пространство е Ширшая небес, вляво долу е групата Кто ти спасе ризу раздра. На свода в наоса в кръгове са Христос Спасител Помазаник и Вседържител и Йоан Предтеча, а на свода в нартекса - Христос Вседържител. На стените има две зони светци, между тях са Свети Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Прохор Пчински, Гавриил Лесновски, Теодор Студит, ктиторът монах Игнатий от Ески Заара. В притвора е Страшният съд.[1]