Разлика между версии на „Света Параскева (София)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
форматиране: 3x 6lokavica (ползвайки Advisor)
м ({{храм}}: добавяне на „категория= християнство“)
м (форматиране: 3x 6lokavica (ползвайки Advisor))
 
== История ==
Решение за строежа на новия храм е взето на 4 април 1909 г. Църквата е предназначена да поеме големия брой преселници, които пристигат в столицата. Дворът ѝ, с площ 3000 m², е откупен за 70 000 лева от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от архитект [[Антон Торньов]]. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Войните през второто десетилетие на века отлагат строителството. През 1922 г. църковното настоятелство на храма обявява нов конкурс, спечелен отново от Торньов. Строителството продължава от 1926 до 1930 г., а довършителните работи по входните портици 10 години по-късно. Средствата за постояване на църквата идват от самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „[[Света Петка Самарджийска]]“, както и щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, [[Тодор Плочев]] и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. [[Иван Травницки]] и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. [[Димитър Гюрдженов]] и проф. [[Сергей Шишков]]. Иконостасните колони са дело на дебърския майстор [[Лазар Алексиев]], който работи под ръководството на Иван Травницки.<ref name="Василиев 255">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствoизкуство |location=София |isbn= |pages= 255 |url= |accessdate=}}</ref> В храма е имало икони от [[Алексо Василев]]<ref name="Василиев 225">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствoизкуство |location=София |isbn= |pages= 225 |url= |accessdate=}}</ref> и [[Евгений Попкузманов]].<ref name="Василиев 229">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствoизкуство |location=София |isbn= |pages= 229 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Архитектурата на храма е необичайна. Наосът е кръгла зала с над 20 m диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка, дело на конструктор инженер Цонев. Обемът на кръглия наос на „Света Параскева“ се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. Камбаните са разположени в скрит [[Тамбур (подкуполен)|тамбур]] над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа.

Навигация