Кросинговър: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
По-дългите хромозоми се прекръстосват по-често. Вероятността за осъществяване на кросинговър зависи и от разстоянието между [[ген]]ите: колкото то е по-голямо, толкова и вероятността за кросинговър е по-голяма.
По-дългите хромозоми се прекръстосват по-често. Вероятността за осъществяване на кросинговър зависи и от разстоянието между [[ген]]ите: колкото то е по-голямо, толкова и вероятността за кросинговър е по-голяма.


Мястото, където е протекъл кросинговер и в което майчините и бащините хромозоми оставт свързани се нарича ''хиазма''.
Мястото, където е протекъл кросинговър, и в което майчините и бащините хромозоми остават свързани, се нарича ''хиазма''.


Съществува мерна единица за определяне на разстоянието между гените. Тя се нарича „морганид“ в чест на [[Томас Морган]]. Един морганид е разстоянието, при което между два скачени гена се осъществява кросинговър с честота 1%. Измерването на разстоянието между гените въз основа на степента на скачването им се използва за изготвяне на т.нар. хромозомни (генетични) карти. Те показват последователността, в която са подредени гените по дължината на хромозомата.
Съществува мерна единица за определяне на разстоянието между гените. Тя се нарича „морганид“ в чест на [[Томас Морган]]. Един морганид е разстоянието, при което между два скачени гена се осъществява кросинговър с честота 1%. Измерването на разстоянието между гените въз основа на степента на скачването им се използва за изготвяне на т.нар. хромозомни (генетични) карти. Те показват последователността, в която са подредени гените по дължината на хромозомата.

Версия от 18:19, 17 септември 2019

Схема на извършване на кросинговър, Томас Морган, 1916 г.

Кросинговър представлява обмяна на съответни участъци между несестрински хроматиди на хомоложни хромозоми по време на мейоза[1].

По-дългите хромозоми се прекръстосват по-често. Вероятността за осъществяване на кросинговър зависи и от разстоянието между гените: колкото то е по-голямо, толкова и вероятността за кросинговър е по-голяма.

Мястото, където е протекъл кросинговър, и в което майчините и бащините хромозоми остават свързани, се нарича хиазма.

Съществува мерна единица за определяне на разстоянието между гените. Тя се нарича „морганид“ в чест на Томас Морган. Един морганид е разстоянието, при което между два скачени гена се осъществява кросинговър с честота 1%. Измерването на разстоянието между гените въз основа на степента на скачването им се използва за изготвяне на т.нар. хромозомни (генетични) карти. Те показват последователността, в която са подредени гените по дължината на хромозомата.

По отношение на еволюцията на организмите кросинговърът има съществено значение. Благодарение на него се получават нови, различни от родителските, съчетания на гени в поколението, което може да доведе до увеличаване на приспособителните способности на потомците.

Бележки

  • Биология и здравно образование – ЗП, учебник за 9 клас, Огнян Димитров и съавтори, 2001-2003 г., изд. „Булвест 2000”, София