Марин Дринов: Разлика между версии

Марин Дринов
	Марин Дринов
български историк
Роден	20 октомври 1838 г. (стар стил) Панагюрище, Османска империя
Починал	28 февруари 1906 г. (стар стил) (67 г.) Харков, Руска империя
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	Османска империя; Русия; България
Учил в	Историко-филологически факултет на Московския университет
Политика
	упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
	8 май 1878 – 5 юли 1879
	Председател на БАН
	1869 – 1882; 1884 – 1894
Семейство
Братя/сестри	Найден Дринов; Пейо Дринов
	Марин Дринов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:25, 20 септември 2019

Проф. Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на революционера Найден Дринов.

Биография

Ранни години и учителстване в Панагюрище

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище в голямо семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в Априлското въстание.

Учи в едно от първите класни училища в България при Атанас Чолаков и после Йордан Ненов. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар – Нешо Бончев, са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по заръка на съгражданина си Васил Чолаков събират народни песни, които изпращат в Москва. По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861).

Следване и изследователска дейност в Русия и Европа

На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца Найден Геров и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г.

Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.

Дринов създава правописни правила, които лягат в основата на първия официален български правопис.

Той играе централна роля в стандартизацията на българския език.^[3] През 1870 година отхвърля предложенията на Партений Зографски и Кузман Шапкарев за смесена източна и западна българска (вкл. македонска) основа на стандартния език: „Такова искуствено сглобяване на писмен език е нещо невъзможно, недостижимо и не се е чуло да е станало някъде“.^[4]^[5]^[6] Тази позиция на Дринов е критикувана от някои съвременни български лингвисти като Благой Шклифов, според когото именно Марин Дринов е отговорен за монодиалектната основа на българския език. ^[7]

През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа дейност в България (1877 – 1879)

През освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора Александър Втори и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

Професор в Русия

След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.^[8] след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име

В края на 19 век жителите на село Бахшишлар, днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография

Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
pdf Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. Пловдив-Русчук-Велес, 1869.
Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152.
Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885

Бележки

↑ www.math.bas.bg // Посетен на 16 август 2020 г.
↑ www.math.bas.bg
↑ Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. . стр. 7.
↑ Вестник Македония 31ви юли 1870
↑ Tchavdar Marinov. In Defense of the Native Tongue: The Standardization of the Macedonian Language and the Bulgarian-Macedonian Linguistic Controversies. in Entangled Histories of the Balkans – Volume One. p. 443
↑ Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7.
↑ Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7 – 10.
↑ Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906 г., стр. 23

Литература

Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Марин Дринов
Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН

Вижте също

Дриновски правопис

[wikidata-c4f2a7cbb064d30f20378cbad6b14ef63b473490-v6-1] www.math.bas.bg // Посетен на 16 август 2020 г.

[wikidata-041b5ca48b815496165dd86d4c2baca880eb34dd-v6-2] www.math.bas.bg

[3] Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. . стр. 7.

[4] Вестник Македония 31ви юли 1870

[5] Tchavdar Marinov. In Defense of the Native Tongue: The Standardization of the Macedonian Language and the Bulgarian-Macedonian Linguistic Controversies. in Entangled Histories of the Balkans – Volume One. p. 443

[6] Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7.

[7] Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7 – 10.

[8] Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906 г., стр. 23

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Дринов създава [[Дриновски правопис|правописни правил]]а, които лягат в основата на първия официален български правопис.
-Той играе важна роля в стандартизацията на българския език.<ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm . стр. 7.]</ref> През 1870 година отхвърля предложенията на [[Партений Зографски]] и [[Кузман Шапкарев]] за смесена източна и западна българска (вкл. македонска) основа на стандартния език: „Такова искуствено сглобяване на писмен език е нещо невъзможно, недостижимо и не се е чуло да е станало някъде“.<ref>Вестник [[Македония]] 31ви юли 1870 </ref><ref>Tchavdar Marinov. In Defense of the Native Tongue: The Standardization of the Macedonian Language and the Bulgarian-Macedonian Linguistic Controversies. in [https://doi.org/10.1163/9789004250765_010 Entangled Histories of the Balkans – Volume One. p. 443]</ref><ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm . стр. 7.]</ref> Тази позиция на Дринов е критикувана от някои съвременни български лингвисти като [[Благой Шклифов]].<ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm . стр. 7 – 10.]</ref> Според съвременния езиковед [[Благой Шклифов]] именно Марин Дринов е отговорен за монодиалектната основа на българския език. <ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm . стр. 7.]</ref>
+Той играе централна роля в стандартизацията на българския език.<ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm . стр. 7.]</ref> През 1870 година отхвърля предложенията на [[Партений Зографски]] и [[Кузман Шапкарев]] за смесена източна и западна българска (вкл. македонска) основа на стандартния език: „Такова искуствено сглобяване на писмен език е нещо невъзможно, недостижимо и не се е чуло да е станало някъде“.<ref>Вестник [[Македония]] 31ви юли 1870 </ref><ref>Tchavdar Marinov. In Defense of the Native Tongue: The Standardization of the Macedonian Language and the Bulgarian-Macedonian Linguistic Controversies. in [https://doi.org/10.1163/9789004250765_010 Entangled Histories of the Balkans – Volume One. p. 443]</ref><ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm стр. 7.]</ref> Тази позиция на Дринов е критикувана от някои съвременни български лингвисти като [[Благой Шклифов]], според когото именно Марин Дринов е отговорен за монодиалектната основа на българския език. <ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm  стр. 7 – 10.]</ref>
 През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките|БАН]]). През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]].