Брижит Бардо: Разлика между версии

Брижит Бардо
Brigitte Bardot
	Брижит Бардо Brigitte Bardot
френска актриса
	Брижит Бардо през 1968 г.
Родена	28 септември 1934 г. (89 г.) Париж, Франция
Религия	католицизъм
Националност	Франция
Работила	актьор
Награди	Орден на почетния легион
Актьорска кариера
Активност	1952 – 1982
Семейство
Съпруг	1952-1957 Роже Вадим; 1959-1962 Жак Шарие; 1966-1969 Гюнтер Закс
Партньор	Жилбер Беко; Серж Генсбур
Деца	1
Подпис
Актьорска кариера
Активност	1952–1973
Уебсайт	www.brigitte-bardot.fr Страница в IMDb
	Брижит Бардо в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:38, 23 септември 2019

Брижит Бардо^[2]^[3]^[4]^[5] (на френски: Brigitte Bardot, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на 21 век Бриджит Бардо) е френска актриса, певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години.

Биография

Родена е в Париж на 28 септември 1934 г. в семейството на индустриалец. Бардо е амбициозна балерина в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през 1952 г. След като се появява в 16 комедийни филми, които са имали ограничено международно издаване, тя става световноизвестна през 1957 г., след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Бардо привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдрома на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.

Бардо се оттегля от развлекателната индустрия през 1973 г. По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнение в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на Ордена на Почетния легион през 1985 г., но отказа да го приеме. След пенсионирането си, тя се утвърждава като активист за правата на животните. През 2000 г., тя поражда полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е била глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.

Ранен живот

Бардо е родена в Париж, дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си, Шарл Бардо, в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 г. Бардо е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.

По покана на познат на майка ѝ, тя участва в модно шоу през 1949 г. През същата година, тя позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявана от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през 1950 и е забелязана от един млад кинорежисьор Роже Вадим, докато гледа деца. Той показа списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за Les lauriers sont coupés. Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство ѝ с Вадим, който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера.

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1952	Нормандската дупка	Le Trou Normand	Жавоте Льомоан	Жан Бойер
1955	Големите маневри	Les Grandes Manœuvres	Люси, дъщерята на фотографа	Рене Клер
1956	И бог създаде жената	Et Dieu… créa la femme	Жюлиет	Роже Вадим
1957	Парижанката	Une Parisienne	Брижит Лорие	Мишел Боарон
1958	Перли на лунна светлина	Les bijoutiers du claire de lune	Урсула	Роже Вадим
1958	В случай на нещастие	En cas de malheur	Ивета Моде	Клод Отан-Лара
1959	Жената и куклата	La Femme et le Pantin	Ева Маршан	Жулиен Дювивие
1959	Бабет отива на война	Babette s'en va-t-en guerre	Бабет	Кристиан-Жак
1959	Искате ли да танцувате с мен?	Voulez-vous danser avec moi?	Виржиния Дандио	Мишел Боарон
1960	Истината	La Vérité	Доминик Марсо	Анри-Жорж Клузо
1961	Личен живот	Vie privée	Жил	Луи Мал
1963	Презрението	Le Mépris	Камил Жавал	Жан-Люк Годар
1964	Папараци	Une ravissante idiote	Пенелопа Лайтфеър	Едуардо Молинаро
1965	Вива Мария!	Viva Maria!	Мария	Луи Мал
1968	Шалако	Shalako	графиня Ирина Лазаар	Едуард Дмитрик
1970	Новобранците	Les Novices	Анес	Гай Казарил
1971	Петролотърсачките	Les Pétroleuses	Луиза / Френчи Кинг	Кристиан-Жак
1971	Булевардът на рома	Boulevard Du Rhum	Линда ла Рю	Робер Енрико
1973	Дон Жуан-73	Don Juan ou Si Don Juan était une femme...	Жуана	Роже Вадим

Източници

↑ www.religionenlibertad.com
↑ Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.
↑ „Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.
↑ „Съвременна българска енциклопедия“ 1993 г., „Елпис“
↑ Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999 г., БАН

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бриджит Бардо.

[wikidata-718e86a808bf6184dc952ff6d3593fe351330fdb-v6-1] www.religionenlibertad.com

[2] Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.

[3] „Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.

[4] „Съвременна българска енциклопедия“ 1993 г., „Елпис“

[5] Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999 г., БАН

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 82: / Ред 82: @@
 |-
 | 1959
-| ''[[Жената и куклата (филм, 1959)|Жената и куклата]]''
+| ''[[Жената и куклата (филм)|Жената и куклата]]''
 | ''La Femme et le Pantin''
 | ''Ева Маршан''