Бинг Крозби: Разлика между версии
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|Бинг Крозби|името „Бинг“|Бинг (пояснение)}} |
{{друго значение|Бинг Крозби|името „Бинг“|Бинг (пояснение)}} |
||
{{Личност |
{{Личност |
||
⚫ | |||
| име-оригинал = Bing Crosby |
| име-оригинал = Bing Crosby |
||
| име-рождено = Хари Лилис Крозби |
|||
| категория = певец |
| категория = певец |
||
| описание = американски певец и актьор |
| описание = американски певец и актьор |
||
| портрет = Bing Crosby in Road to Singapore trailer.jpg |
| портрет = Bing Crosby in Road to Singapore trailer.jpg |
||
| роден-място = [[Такоума]], [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], [[САЩ]] |
|||
⚫ | |||
| |
| починал-място = [[Мадрид]], [[Испания]] |
||
| националност = {{USA}} |
|||
| починал-място = {{флагче|Испания}} [[Мадрид]], [[Испания]] |
|||
| |
| работил = [[певец]], [[актьор]] |
||
| вложки = |
|||
⚫ | |||
| категория = певец |
| категория = певец |
||
| стил = [[Поп музика]] |
| стил = [[Поп музика]] |
||
| глас = [[бас-баритон]] |
| глас = [[бас-баритон]] |
||
| период-на-активност = 1926 |
| период-на-активност = 1926-1977 |
||
}} |
|||
⚫ | |||
{{Личност/Актьор |
|||
| категория = |
| категория = актьор |
||
| период-на-активност = 1926 |
| период-на-активност = 1926-1977 |
||
| оскари = ''„Going My Way“'' (1945) |
|||
| оскари = '''Най-добър актьор:'''<br>''„Тръгвам по моя път“'' (1945)<br>'''Ниминация:'''<br> (1946), (1955) |
|||
| златен глобус = 1960 |
|||
| златен глобус = '''Награда Сесил Б. Демил:''' (1960)<br>'''Ниминация:''' (1952) |
|||
}} |
}} |
||
| брак = [[Дикси Лий]] (1930 |
| брак = [[Дикси Лий]]<br> (1930-1952; смъртта и)<br>[[Катрин Крозби]]<br> (1957-1977; смъртта му) |
||
| деца = 7 |
|||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
== Биография == |
|||
⚫ | |||
На 8 ноември 1937 г., след едно предаване на радиотеатъра ''Lux Radio Theatre'' с участието на Кросби, артистката Джоан Блондел (Joan Blondell) го пита откъде е дошъл прякорът му Бинг. Той разказва, че като дете обичал да играе на [[Стражари и апаши]], носел два дървени пистолета и непрекъснато стрелял: Бинг!, Бинг! Така си бил спечелил прякора. |
На 8 ноември 1937 г., след едно предаване на радиотеатъра ''Lux Radio Theatre'' с участието на Кросби, артистката Джоан Блондел (Joan Blondell) го пита откъде е дошъл прякорът му Бинг. Той разказва, че като дете обичал да играе на [[Стражари и апаши]], носел два дървени пистолета и непрекъснато стрелял: Бинг!, Бинг! Така си бил спечелил прякора. |
||
Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на [[1920-те]] години успява да изработи самостоятелен стил на пеене. Достига върха на кариерата си през [[1940-те]] – [[1950-те]] години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на [[рокендрол]]а той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на [[Холивудска Алея на славата|алеята на слвата в Холивуд]]. Носител е на [[Грами]] и на [[Оскар]] за най-добра мъжка роля. Умира от [[сърдечен удар]] по време на игра на [[голф]]. |
Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на [[1920-те]] години успява да изработи самостоятелен стил на пеене. Достига върха на кариерата си през [[1940-те]] – [[1950-те]] години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на [[рокендрол]]а той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на [[Холивудска Алея на славата|алеята на слвата в Холивуд]]. Носител е на [[Грами]] и на [[Оскар]] за най-добра мъжка роля. Умира от [[сърдечен удар]] по време на игра на [[голф]]. |
||
[[Файл:Bing Crosby - Modern Screen, September 1932.jpg|мини |
[[Файл:Bing Crosby - Modern Screen, September 1932.jpg|мини|ляво|220п|Бинг Крозби (1932)]] |
||
Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Крозби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за „най-тачения жив мъж“, с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Крозби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика. |
Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Крозби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за „най-тачения жив мъж“, с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Крозби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика. |
||
Ред 35: | Ред 41: | ||
По време на „Златния век на радиото“, изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Крозби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията. |
По време на „Златния век на радиото“, изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Крозби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията. |
||
[[Файл:Bing Crosby star HWF.JPG|мини|Звезда на Крозби на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]] на 6769 Hollywood Blvd.]] |
[[Файл:Bing Crosby star HWF.JPG|мини|дясно|260п|Звезда на Крозби на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]] на 6769 Hollywood Blvd.]] |
||
Крозби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма ''Going My Way'', където играе отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в ''The Bells of St. Mary's'' с [[Ингрид Бергман]] през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Крозби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи). |
Крозби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма ''Going My Way'', където играе отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в ''The Bells of St. Mary's'' с [[Ингрид Бергман]] през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Крозби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи). |
||
== Избрана филмография == |
|||
{|class="wikitable" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |
|||
|- align="center" |
|||
! style="background:#BOC4DE;" | година |
|||
! style="background:#BOC4DE;" | филм |
|||
! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие |
|||
! style="background:#BOC4DE;" | роля |
|||
! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |
|||
|- |
|||
| 1952 |
|||
| ''[[Най-великото шоу на света]]'' |
|||
| ''The Greatest Show on Earth'' |
|||
| ''себе си'' |
|||
| [[Сесил Б. Демил]] |
|||
|- |
|||
| 1954 |
|||
| ''[[Провинциалистката (филм, 1954)|Провинциалистката]]'' |
|||
| ''The Country Girl'' |
|||
| ''Франк Елгин'' |
|||
| [[Джордж Сийтън]] |
|||
|- |
|||
| 1959 |
|||
| ''[[Кажете за мен]]'' |
|||
| ''Say One For Me'' |
|||
| ''отец Конрой'' |
|||
| [[Франк Ташлин]] |
|||
|} |
|||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{imdb name|0001078|Бинг Крозби}} |
|||
* [http://www.bingcrosby.com Official Bing Crosby website] |
|||
* {{ |
* {{AllMovie name|15874|Бинг Крозби}} |
||
* {{Ibdb name|id=89150|name= |
* {{Ibdb name|id=89150|name=Бинг Крозби}} |
||
* [http://www.bingcrosby.com Бинг Крозби] Официален уебсайт |
|||
* [http://www.gonzaga.edu/Academics/Libraries/Foley-Library/Departments/Special-Collections/Collections/Bing-Crosby-Collection/default.asp |
* [http://www.gonzaga.edu/Academics/Libraries/Foley-Library/Departments/Special-Collections/Collections/Bing-Crosby-Collection/default.asp Бинг Крозби] Collection at Gonzaga University |
||
* [http://www.hofstra.edu/pdf/cul_BingReg2.pdf#search='Mark%20simone%20Friars%20club' Conference Bing Crosby (November 2002) |
* [http://www.hofstra.edu/pdf/cul_BingReg2.pdf#search='Mark%20simone%20Friars%20club' Бинг Крозби] Conference Bing Crosby (November 2002) |
||
{{Оскар за най-добра мъжка роля}} |
{{Оскар за най-добра мъжка роля}} |
Версия от 06:50, 24 септември 2019
- Тази статия е за Бинг Крозби. За името „Бинг“ вижте Бинг (пояснение).
Бинг Крозби Bing Crosby | |
американски певец и актьор | |
Роден | Хари Лилис Крозби
|
---|---|
Починал | 14 октомври 1977 г.
|
Погребан | Кълвър Сити, САЩ |
Националност | САЩ |
Работил | певец, актьор |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Bing Crosby, Bingsy[1] |
Стил | Поп музика |
Инструменти | вокал |
Глас | бас-баритон |
Активност | 1926-1977 |
Лейбъл | „Дека Рекърдс“, „Кълъмбия Рекърдс“, Brunswick Records, „Ар Си Ей Рекърдс“, „Ар Си Ей Виктор“, Reprise Records, „Кепитъл Рекърдс“, „Върв Рекърдс“, United Artists Records |
Актьорска кариера | |
Активност | 1926-1977 |
Оскари | Най-добър актьор: „Тръгвам по моя път“ (1945) Ниминация: (1946), (1955) |
Златен глобус | Награда Сесил Б. Демил: (1960) Ниминация: (1952) |
Семейство | |
Съпруга | Дикси Лий (1930-1952; смъртта и) Катрин Крозби (1957-1977; смъртта му) |
Деца | 7 |
Подпис | |
Уебсайт | bingcrosby.com |
Бинг Крозби в Общомедия |
Бинг Крозби (на английски: Harry Lillis „Bing“ Crosby) е американски актьор и певец с дългогодишна кариера.[2] Практически той може да се счита за основател на популярната музика в Америка.
Биография
На 8 ноември 1937 г., след едно предаване на радиотеатъра Lux Radio Theatre с участието на Кросби, артистката Джоан Блондел (Joan Blondell) го пита откъде е дошъл прякорът му Бинг. Той разказва, че като дете обичал да играе на Стражари и апаши, носел два дървени пистолета и непрекъснато стрелял: Бинг!, Бинг! Така си бил спечелил прякора.
Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на 1920-те години успява да изработи самостоятелен стил на пеене. Достига върха на кариерата си през 1940-те – 1950-те години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на рокендрола той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на алеята на слвата в Холивуд. Носител е на Грами и на Оскар за най-добра мъжка роля. Умира от сърдечен удар по време на игра на голф.
Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Крозби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за „най-тачения жив мъж“, с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Крозби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика.
Крозби е влиятелна сила върху развитието на следвоенната звукозаписна индустрия. По това време работи за Ен Би Си и иска да записва предаванията си; повечето телекомуникационни мрежи обаче не му разрешават това. Това е така, защото качеството на записите не е толкова добро, сравнено с продукцията на живо. По времето, когато е в Европа, Крозби е съвременник на лентовите записи, по които фондацията Крозби Рисърч Фаундейшън прави много патенти. Компанията също така развива екипировка и звукозаписни техники като наслояването със смях, които все още се използват. През 1947 г. инвестира 50 000 долара в компанията Ампекс, която изгражда първата комерсиална магнетофонна ролка в Северна Америка. Напуска Ен Би Си, за да отиде в Ей Би Си, тъй като Ен Би Си не проявяват интерес към звукозаписа по това време. Това се оказва благотворно, тъй като Ей-Би-Си го приема добре, както и идеите му. Крозби е един от първите изпълнители, които предварително записват радио предаванията си, и става майстор на комерсиалните записи, превръщайки ги в магнитна лента. Той дава едно от първите записващи устройства Ампекс Модел 200 на своя приятел Лес Пол, което води по пряк път до създаването на многопистовия запис, изобретен от Пол. Заедно с Франк Синатра, Крозби е един от най-големите крепители на прочутия студиен комплекс Юнайтед Уестърн Рекордърс в Лос Анджелис.
По време на „Златния век на радиото“, изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Крозби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията.
Крозби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма Going My Way, където играе отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в The Bells of St. Mary's с Ингрид Бергман през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Крозби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи).
Избрана филмография
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1952 | Най-великото шоу на света | The Greatest Show on Earth | себе си | Сесил Б. Демил |
1954 | Провинциалистката | The Country Girl | Франк Елгин | Джордж Сийтън |
1959 | Кажете за мен | Say One For Me | отец Конрой | Франк Ташлин |
Източници
- ↑ ola2002157336 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ www.imdb.com
Външни препратки
- Бинг Крозби в Internet Movie Database
- Бинг Крозби в
- Бинг Крозби в Internet Broadway Database
- Бинг Крозби Официален уебсайт
- Бинг Крозби Collection at Gonzaga University
- Бинг Крозби Conference Bing Crosby (November 2002)
|