Кофи Кингстън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 80: Ред 80:
* Шампион на Съединените щати (3 пъти)
* Шампион на Съединените щати (3 пъти)
* Отборен шампион (7 пъти) – с Новият Ден (6) и [[Ар Труд]] (1)
* Отборен шампион (7 пъти) – с Новият Ден (6) и [[Ар Труд]] (1)
* Шампион на Световната федерация (1 път, настоящ)
* Шампион на Световната федерация (1 път)
{{Служители на WWE}}
{{Служители на WWE}}



Версия от 02:33, 5 октомври 2019

Кофи Кингстън
Снимка на Кофи Кингстън
Роден
14 август 1981 г. (42 г.)
Живее вТампа, Флорида, САЩ
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена
Кофи Кингстън
Височина183 см
Тегло96 кг
Дебют4 юни 2006
Кофи Кингстън в Общомедия

Кофи Нахаже Саркоди-Менсах (на английски: Kofi Nahaje Sarkodie-Mensah) е ганайски кечист, по-добре познат на ринга като Кофи Кингстън.

Роден е на 14 август 1981 година в Гана. Работи за Световната федерация по кеч в шоуто „Първична сила“.

Първична сила

Кофи започва кариерата си в „Първична сила“. Още в първия си мач той побеждава Крис Джерико и става новият Интерконтинентален шампион. Кофи донася свеж въздух във федерацията и се доказва много пъти, като побеждава Острието, Трите хикса, Рей Мистерио, „Голямото червено чудовище“ Кейн и други известни кечисти.

Печели Световните отборни титли със СМ Пънк, двамата ги запазват на „Оцеляване“ (Survivor Series-2008), но ги губят от отбора на Джон Морисън и Миз. Няколко седмици по-късно той участва в мач за определянето на Първи претендент за титлата на Съединените щати. Кофи печели мача, и в следващото „Разбиване“ той побеждава MVP и става новият шампион на Съединените щати.

Кофи като шампион на Съединените щати

След като губи титлата си от Сантино Марела, той започва вражда с Ренди Ортън и неговият отбор „Наследниците“. На турнира „Клетка за елиминация“ (Elimination chamber), в мача за титлата на федерацията, Кофи е на крачка от успеха, когато „Наследниците“ се намесват, Ортън прави RKO на Кингстън, тушира го и става шампион.

Кофи се завръща в следващата „Първична сила“, като поврежда новата кола на Ортън. В замяна на това, „Пепелянката“ напада в гръб Кингстън на следващият му мач. Кофи отсъства няколко седмици, когато се завръща по време на мача между Ортън и Джон Сина за WWE титлата, и помага на Сина да я спечели.

Кофи Кингстън е последният оцелял на турнира Сървайвър през 2009 година след като неговият отбор е елиминиран, на ринга остават само Кингстън и Ортън, Кингстън елиминира Ортън и печели турнира Сървайвър.

Следват няколко мача помежду им, в които Ортън печели. Враждата им приключва на турнира „Ем Ес Ес – Маси, Стълби и Столове“, когато Кофи прави „Бум-Бум Крак Брадва“ на масата върху Ренди Ортън и го изпраща в болнични за два месеца.

Запазва титлата на „Екстремни правила“, „Фатална четворка“, „Точка на пречупване“, „Нощта на шампионите“ и на „Ад в клетка“. Популярността му сред феновете на кеча се увеличава, и той започва да засенчва Джеф Харди, Джон Сина и Шон Майкълс. С право е обявен за един от най-великите шампиони на щатите. На 5 октомври губи титлата си от Миз.

Продължава да се състезава с голям успех, и е приет в отбора на „Първична сила“ на „Турнира на най-добрите“ (Bragging rights). На крачка от това да занесе победата на отбора си е, но тогава Грамадата предава своя отбор и прави „Задушаващо тръшване“ на Кофи. Отборът на „Разбиване“ печели срещата. На 26 април е преместен в „Разбиване“.

Разбиване

Кофи прави своя дебют срещу Крисчън, и го побеждава след доста оспорван мач. Печели редица мачове със различни опоненти, и се класира за „Договорът в куфарчето“ на Кеч Мания 26, но мача е спечелен от Джак Фукльото.

Побеждава Дрю Макинтайър и става за втори път Интерконтинентален шампион. Запазва титлата цели месеца, когато Долф Зиглър му я отнема.

На турнира „Оцеляване“ 2010 играе в традиционният отборен мач, заедно с Рей Мистерио, Грамадата, Крис Майстора и MVP срещу Алберто дел Рио, Тайлър Рекс, Коуди Роудс, Джак Фукльото и Макинтайър. Печели отбора на Мистерио.

Кофи продължава да побеждава в мачовете си. Става един от най-популярните кечисти във федерацията. През 2011 година той става за трети път Интерконтинентален шампион, като побеждава Долф Зиглър със завършващия си ход – „Беда в рая“.

На 7 април 2019г.,Кофи прави най-голямата победа в неговата история. На Кечмания 35 побеждава Даниел Браян и става новият шампион на Разбиване

Първична сила

На 25 април 2011 при жребия на Световната федерация Кофи Кингстън е преместен в Първична сила. На 1 май 2011 на турнира Екстремни правила Кофи прави впечатляващ мач със маси срещу Шеймъс, побеждава го и става шампион на Съединените щати за втори път.

На 22 август 2011 във епизод на „Първична сила“, Кингстън спечели шампионската отборна титла на федерацията заедно със Евън Борн, когато победи Дейвид Отунга и Майкъл Макгиликъти.

На 30 април 2012 във епизод на „Първична сила“, Кингстън си върна шампионската отборна титла на федерацията заедно със Ар Труф побеждавайки Същите хора, от който я бе изгубил – Примо и Епико.

На 17 октомври 2012 във впечатляващ мач на Main Event, Кингстън победи Миз и спечели Интерконтиненталната титла за четвърти път в кариерата си. Това е исторически момент, тъй като той стана първият шампион коронован във шоуто Main Event.

На 15 април 2013 във шоуто „Първична сила“, Кингстън победи Антонио Сезаро по зрелищен начин, след като 3 пъти успява да се повдигне след туш и спечели третата си титла на Съединените щати приключвайки чудовищно дългият рейн на швейцареца 239 дни.

До този момент Кофи Кингстън е спечелил 10 шампионски титли във федерацията, което го прави един от най-успешните млади кечисти за всички времена.

В кеча

  • Хватки от арсенала му:
    • Беда в рая (Trouble in Paradise)
    • Бум-Бум Крак Брадва (Boom-Boom Leg Drop)
      Кофи прави „Бум-Бум Крак Брадва“ на своя опонент
    • Падащ лист (Dropkick)
    • Летяща преса с тяло (Diving crossbody)
    • Руско спъване (Russian Leg Sweep)
    • Флапджак (Flapjack)
    • Порещ саблен удар (Springboard Brain Chop)
    • Европейски ъперкът (European uppercut)
  • Въвеждаща музика:
    • „Confrontation“ от Деймън Марлей (CTC/DSW)
    • „S.O.S.“ от изпълнена Коли Бъдс и композирана от Джим Джонстън (Януари 22,2008-Юли 20,2014)

Титли

  • Световен отборен шампион (1 път) – с Си Ем Пънк
  • Интерконтинентален шампион (4 пъти)
  • Шампион на Съединените щати (3 пъти)
  • Отборен шампион (7 пъти) – с Новият Ден (6) и Ар Труд (1)
  • Шампион на Световната федерация (1 път)