Света Марина (Ладарево): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“ |
Редакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| страна = България |
| страна = България |
||
| населено място = [[Ладарево]] |
| населено място = [[Ладарево]] |
||
| ⚫ | |||
| карта = България |
|||
| област = Благоевград |
|||
| ⚫ | |||
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]] |
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]] |
||
| архиерейско наместничество = |
| архиерейско наместничество = [[Санданска духовна околия|Санданско]] |
||
| тип на сградата = трикорабна базилика |
| тип на сградата = трикорабна базилика |
||
| архитектурен стил = |
| архитектурен стил = |
||
| Ред 22: | Ред 20: | ||
| категория= християнство |
| категория= християнство |
||
}} |
}} |
||
'''„Света Марина“''' е възрожденска църква в светиврачкото село [[Ладарево]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква. Обявена е за [[паметник на културата]].<ref name="ЕПК1 499">{{ |
'''„Света Марина“''' е възрожденска църква в светиврачкото село [[Ладарево]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква. Обявена е за [[паметник на културата]].<ref name="ЕПК1 499">{{ЕПК|1|499}}</ref> |
||
== История == |
|||
Църквата е построена през 1864 година<ref name="ЕПК1 499"/> на километър южно от Ладарево и на километър източно от [[Ласкарево]], като гробищен храм, обслужващ и двете села.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref> В архитектурно отношение първоначално е вкопана каменна трикорабна псевдобазилика без прозорци и с женска църква на запад. В 1968 – 1969 година храмът е цялостно преустроен – стените са надстроени, а външният трем е превърнат в притвор.<ref name="ЕПК1 499"/> |
Църквата е построена през 1864 година<ref name="ЕПК1 499"/> на километър южно от Ладарево и на километър източно от [[Ласкарево]], като гробищен храм, обслужващ и двете села.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref> В архитектурно отношение първоначално е вкопана каменна трикорабна псевдобазилика без прозорци и с женска църква на запад. В 1968 – 1969 година храмът е цялостно преустроен – стените са надстроени, а външният трем е превърнат в притвор.<ref name="ЕПК1 499"/> |
||
== Архитектура == |
|||
Цялата декоративна украса във вътрешността, без подиконните табла, е от 1884 – 1885 година, дело на [[Атанас Буовски]]-<ref name="ЕПК1 499"/> над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е била голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е свеж и динамичен, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.<ref name="Василиев 291">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 291 |url= |accessdate=}}</ref> При голямото преустройство през 1968 – 1969 година са унищожени повечето стенописи, като оцелява единствено Богородица Ширшая небес в олтарната апсида.<ref name="ЕПК1 499"/> |
Цялата декоративна украса във вътрешността, без подиконните табла, е от 1884 – 1885 година, дело на [[Атанас Буовски]]-<ref name="ЕПК1 499"/> над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е била голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е свеж и динамичен, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.<ref name="Василиев 291">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 291 |url= |accessdate=}}</ref> При голямото преустройство през 1968 – 1969 година са унищожени повечето стенописи, като оцелява единствено Богородица Ширшая небес в олтарната апсида.<ref name="ЕПК1 499"/> |
||
Версия от 10:24, 6 октомври 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Марина.
| „Света Марина“ | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Ладарево |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1864 година |
| Статут | действащ храм |
„Света Марина“ е възрожденска църква в светиврачкото село Ладарево, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
История
Църквата е построена през 1864 година[1] на километър южно от Ладарево и на километър източно от Ласкарево, като гробищен храм, обслужващ и двете села.[2] В архитектурно отношение първоначално е вкопана каменна трикорабна псевдобазилика без прозорци и с женска църква на запад. В 1968 – 1969 година храмът е цялостно преустроен – стените са надстроени, а външният трем е превърнат в притвор.[1]
Архитектура
Цялата декоративна украса във вътрешността, без подиконните табла, е от 1884 – 1885 година, дело на Атанас Буовски-[1] над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е била голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е свеж и динамичен, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.[3] При голямото преустройство през 1968 – 1969 година са унищожени повечето стенописи, като оцелява единствено Богородица Ширшая небес в олтарната апсида.[1]
Иконостасът е рисуван и частично резбован по царските двери, като венчилката е унищожена. Подиконите табла традиционно изобразяват сцени от Шестоднева и са дело на талантлив майстор, който предлага интересни линейно и колоритно решения. Иконите в храма – 7 царски и 17 малки на иконостаса, както и 7 целувателни – са с високи художествени качества.[1]
В храма има и други ценни произведения на възрожденското изкуство – четири ковани свещника, сребърна утвар, сред която дискос от 1894 г., потир с лъжица и 3 кандила.[1]
Бележки
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 499.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 291.
