Сава Пенев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 41: Ред 41:
[[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]]
[[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]]
[[Категория:Починали в Свищов]]
[[Категория:Починали в Свищов]]
[[Категория:Български революционери]]

Версия от 18:58, 6 октомври 2019

Сава Пенев
български националреволюционер

Роден
1851 г.
Починал
25 януари 1916 г. (65 г.)
Сава Пенев в Общомедия

Сава Пенев Рашев е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.

Биография

Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на ВРО и съратник на Васил Левски. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания.

Активно участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на Гюргевския революционен комитет.

Включва се в четата на Христо Ботев и участва активно в сраженията на Милин камък и Околчица. Един от малцината, които присъстват на гибелта на Христо Ботев на 20 май 1876.

След смъртта на войводата се включва в гупата на Никола Войновски, която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров (Димитрото) и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата Шипково и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч.

В Ловешкия затвор се срещат със Захари Стоянов и заедно са конвоирани до Търново[1]. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г.

След Освобождението участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали.

Умира през 1916 г.

В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на Васил Левски. Фотографията е открита при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му Богдан Пенев (1959).

Външни препратки

Източници