Панчо Панчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място = [[София]], [[България]]
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починал-място =10.10.2019 г., София
| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{BUL}}
| националност = {{BUL}}
| брак =
| брак =
Ред 26: Ред 26:
}}
}}
}}
}}

'''Панчо Борисов Панчев''' известен на децата като '''Дядо Пънч''' е български [[писател]], [[драматург]], [[сценарист]] на филми, [[публицист]] и автор на произведения за деца – пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман „Дневник на слончето Моди“.
'''Панчо Борисов Панчев''' известен на децата като '''Дядо Пънч''' е български [[писател]], [[драматург]], [[сценарист]] на филми, [[публицист]] и автор на произведения за деца – пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман „Дневник на слончето Моди“.


== Биография и творчество ==
== Биография и творчество ==
Роден е на [[17 ноември]] [[1933]] г. в град [[София]]. Починал на 10 октомври 2019 г в София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това – през 1955 г. [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов"]] със специалност [[театрознание]] при професор [[Гочо Гочев]]. Бил е главен редактор на списание „Театър“ (1966 – 1969), а също и на сп. „Славейче“, в едни от най-трудните (и фактически последни) години за списанието (1997 – 2002 г.), когато е направен опит да се възстанови оригиналния му изглед отпреди 90-те години.
Роден е на [[17 ноември]] [[1933]] г. в град [[София]]. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това – през 1955 г. [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов"]] със специалност [[театрознание]] при професор [[Гочо Гочев]]. Бил е главен редактор на списание „Театър“ (1966 – 1969), а също и на сп. „Славейче“, в едни от най-трудните (и фактически последни) години за списанието (1997 – 2002 г.), когато е направен опит да се възстанови оригиналния му изглед отпреди 90-те години.


Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове.
Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове.
Ред 48: Ред 47:


През 2007 г. получава националната награда за детска литература „[[Петя Караколева (награда)|Петя Караколева]]“.<ref name="kulturni">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25214&sid=7 Национален конкурс за детска книга „Петя Караколева”], Сайт „Културни новини“, 6 март 2017.</ref>
През 2007 г. получава националната награда за детска литература „[[Петя Караколева (награда)|Петя Караколева]]“.<ref name="kulturni">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25214&sid=7 Национален конкурс за детска книга „Петя Караколева”], Сайт „Културни новини“, 6 март 2017.</ref>

Умира на 10 октомври 2019 г. в София.


== Филмография ==
== Филмография ==

Версия от 16:36, 10 октомври 2019

Панчо Панчев
български писател, драматург и сценарист
Роден
Панчо Борисов Панчев
Починал

Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Литература
ПсевдонимДядо Пънч
Жанровестихотворение, сценарий, гатанка, приказка
НаградиПетя Караколева“ (2007)
Гео Милев“ (2017)
Семейство

Уебсайт

Панчо Борисов Панчев известен на децата като Дядо Пънч е български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца – пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман „Дневник на слончето Моди“.

Биография и творчество

Роден е на 17 ноември 1933 г. в град София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това – през 1955 г. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност театрознание при професор Гочо Гочев. Бил е главен редактор на списание „Театър“ (1966 – 1969), а също и на сп. „Славейче“, в едни от най-трудните (и фактически последни) години за списанието (1997 – 2002 г.), когато е направен опит да се възстанови оригиналния му изглед отпреди 90-те години.

Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове.

В чужбина (Чехия, Словакия, Унгария, Германия Полша, Румъния, Русия и други бивши републики от Съветски съюз, Финландия, Белгия, САЩ, Монголия и др.) е поставяна неговата пиеса „Приказка за калпаците“, а в някои страни са поставяни още „Очи в очи“, „Вълци нема“, „Приказка за тиквата“, „Произшествие“, „Има ли смисъл да утепваме мечка?“, „Принцесата и свинарят“ и др.

Освен сборници или отделни издания на пиеси (общо няколко томчета) има и десетки книги и книжки за деца като например:

  • „Приказки с лъжи“, „Приказки от близо и далече“, „Ако искаш вярвай!“ и др. – (приказки)
  • „Стихотворения за тебе“, „Бау-бау, Шаро“ задно с „Пис-пис, Писано“, „Стихотворения с мустаци“ заедно със „Стихотворения с панделки“ и др. – (стихотворения)
  • „Зоологическа азука“ (тираж 130120 броя), „Гатанки-цетанки“ (тираж 120090 бройки),"Гатанки за лека нощ", „Отгатнете градовете“, „Гатанки за возене“ и още няколко десетки книжки – (гатанки)

За възрастни читатели:

  • „Неизречено на глас“ – (лирика),
  • „Магарешки мечти“ – (басни)

Превел е и доста приказки и стихове от руски език.

През 2007 г. получава националната награда за детска литература „Петя Караколева“.[1]

Умира на 10 октомври 2019 г. в София.

Филмография

Като сценарист

  • Шаро – пасажер (1980)
  • Шаро – фотограф (1980)
  • Шаро – детектив (1979)
  • Медал за Шаро (1977)
  • Шаро – музикант (1977)
  • Шаро – художник (1977)
  • Мимоходом – ан пасан (1976)
  • Страст (1971)
  • Наследници (1970)
  • Дупката (1966)

Като актьор

Източници

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за