Панчо Панчев: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| роден-място = [[София]], [[България]] |
| роден-място = [[София]], [[България]] |
||
| починал-място = |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| националност = {{BUL}} |
| националност = {{BUL}} |
||
| брак = |
| брак = |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
}} |
}} |
||
'''Панчо Борисов Панчев''' известен на децата като '''Дядо Пънч''' е български [[писател]], [[драматург]], [[сценарист]] на филми, [[публицист]] и автор на произведения за деца – пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман „Дневник на слончето Моди“. |
'''Панчо Борисов Панчев''' известен на децата като '''Дядо Пънч''' е български [[писател]], [[драматург]], [[сценарист]] на филми, [[публицист]] и автор на произведения за деца – пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман „Дневник на слончето Моди“. |
||
== Биография и творчество == |
== Биография и творчество == |
||
Роден е на [[17 ноември]] [[1933]] г. в град [[София]] |
Роден е на [[17 ноември]] [[1933]] г. в град [[София]]. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това – през 1955 г. [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов"]] със специалност [[театрознание]] при професор [[Гочо Гочев]]. Бил е главен редактор на списание „Театър“ (1966 – 1969), а също и на сп. „Славейче“, в едни от най-трудните (и фактически последни) години за списанието (1997 – 2002 г.), когато е направен опит да се възстанови оригиналния му изглед отпреди 90-те години. |
||
Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове. |
Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове. |
||
Ред 48: | Ред 47: | ||
През 2007 г. получава националната награда за детска литература „[[Петя Караколева (награда)|Петя Караколева]]“.<ref name="kulturni">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25214&sid=7 Национален конкурс за детска книга „Петя Караколева”], Сайт „Културни новини“, 6 март 2017.</ref> |
През 2007 г. получава националната награда за детска литература „[[Петя Караколева (награда)|Петя Караколева]]“.<ref name="kulturni">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25214&sid=7 Национален конкурс за детска книга „Петя Караколева”], Сайт „Културни новини“, 6 март 2017.</ref> |
||
Умира на 10 октомври 2019 г. в София. |
|||
== Филмография == |
== Филмография == |
Версия от 16:36, 10 октомври 2019
Панчо Панчев | |
български писател, драматург и сценарист | |
Роден | Панчо Борисов Панчев
17 ноември 1933 г.
|
---|---|
Починал | 10 октомври 2019 г.
|
Националност | България |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Литература | |
Псевдоним | Дядо Пънч |
Жанрове | стихотворение, сценарий, гатанка, приказка |
Награди | „Петя Караколева“ (2007) „Гео Милев“ (2017) |
Семейство | |
Уебсайт |
Панчо Борисов Панчев известен на децата като Дядо Пънч е български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца – пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман „Дневник на слончето Моди“.
Биография и творчество
Роден е на 17 ноември 1933 г. в град София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това – през 1955 г. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност театрознание при професор Гочо Гочев. Бил е главен редактор на списание „Театър“ (1966 – 1969), а също и на сп. „Славейче“, в едни от най-трудните (и фактически последни) години за списанието (1997 – 2002 г.), когато е направен опит да се възстанови оригиналния му изглед отпреди 90-те години.
Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове.
В чужбина (Чехия, Словакия, Унгария, Германия Полша, Румъния, Русия и други бивши републики от Съветски съюз, Финландия, Белгия, САЩ, Монголия и др.) е поставяна неговата пиеса „Приказка за калпаците“, а в някои страни са поставяни още „Очи в очи“, „Вълци нема“, „Приказка за тиквата“, „Произшествие“, „Има ли смисъл да утепваме мечка?“, „Принцесата и свинарят“ и др.
Освен сборници или отделни издания на пиеси (общо няколко томчета) има и десетки книги и книжки за деца като например:
- „Приказки с лъжи“, „Приказки от близо и далече“, „Ако искаш вярвай!“ и др. – (приказки)
- „Стихотворения за тебе“, „Бау-бау, Шаро“ задно с „Пис-пис, Писано“, „Стихотворения с мустаци“ заедно със „Стихотворения с панделки“ и др. – (стихотворения)
- „Зоологическа азука“ (тираж 130120 броя), „Гатанки-цетанки“ (тираж 120090 бройки),"Гатанки за лека нощ", „Отгатнете градовете“, „Гатанки за возене“ и още няколко десетки книжки – (гатанки)
За възрастни читатели:
- „Неизречено на глас“ – (лирика),
- „Магарешки мечти“ – (басни)
Превел е и доста приказки и стихове от руски език.
През 2007 г. получава националната награда за детска литература „Петя Караколева“.[1]
Умира на 10 октомври 2019 г. в София.
Филмография
Като сценарист
- Шаро – пасажер (1980)
- Шаро – фотограф (1980)
- Шаро – детектив (1979)
- Медал за Шаро (1977)
- Шаро – музикант (1977)
- Шаро – художник (1977)
- Мимоходом – ан пасан (1976)
- Страст (1971)
- Наследници (1970)
- Дупката (1966)
Като актьор
- Изпит (1971) Млад майстор
Източници
- ↑ Национален конкурс за детска книга „Петя Караколева”, Сайт „Културни новини“, 6 март 2017.