Черкаска област: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| страна = {{Украйна}} |
| страна = {{Украйна}} |
||
| столица-име = [[Черкаск]] |
| столица-име = [[Черкаск]] |
||
| площ = 20 |
| площ = 20 916 |
||
| население = 1 |
| население = 1 198 912 |
||
| население-година = |
| население-година = 2019 |
||
| подразделения1-вид = Райони |
| подразделения1-вид = Райони |
||
| подразделения1-име = 20 + 6 |
| подразделения1-име = 20 + 6 |
||
| управител-вид = Губернатор |
| управител-вид = Губернатор |
||
| управител-име = |
| управител-име = Игор Юриевич Шевченко |
||
}} |
}} |
||
'''Черкаска област''' ({{lang|uk|Черкаська область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Площ 20 916 km² (18-то място по големина в [[Украйна]], 3,47% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 198 912 души<ref name="nas">[http://ukrstat.gov.ua/druk/publicat/kat_u/2015/zb/06/zb_nas_14.zip Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)]</ref> ( 2,81% от населението на [[Украйна]]). Административен център град [[Черкаси]]. Разстояние от [[Киев]] до [[Черкаси]] 240 km. |
|||
'''Черкаска област''' ({{lang|uk|Черкаська область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. |
|||
== Историческа справка == |
|||
Разположена е в централната част на страната. Административен център на областта е град [[Черкаси]]. |
|||
В края на 18-ти век се извършва официално утвърждаване на първите селища за градове в днешните предели на Черкаска област: '''1781 г'''. – [[Золотоноша]] (селището е основано около 1647 г.); '''1793 г.''' – [[Смела]] (по-късно загубва градските си права, вторично признато за град през 1926 г.); '''1795 г'''. – [[Черкаси]], [[Уман]] , [[Звенигородка]] и [[Чигирин]] (последните два града по-късно загубват градските си права и вторично са обявени за градове през 1938 и 1954 г.); '''1796 г.''' – [[Канев]]. Останалите 9 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1938 до 1985 г. Черкаска област е образувана на 7 януари 1954 г. от южните райони на [[Кивска област|Киевска]], северните райони на [[Кировоградска област|Кировоградска]] и западните райони на [[Полтавска област]]. |
|||
==География== |
|||
| ⚫ | |||
== Географска характеристика == |
|||
==История== |
|||
Черкаска област е разположена в централна част на [[Украйна]]. На север граничи с [[Киевска област]], на изток – с [[Полтавска област]], на юг – с [[Кировоградска област]] и на запад – с [[Виницка област]]. В тези си граници заема площ от 20 916 km² (18-то място по големина в [[Украйна]], 3,47% от нейната площ). Дължина от запад на изток 225 km, ширина от север на юг 113 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article061421.html «Большая Советская Энциклопедия» – Черкасская область, т. 29, стр. 78 – 79]</ref> |
|||
==Икономика== |
|||
Областта е разположена покрай двата бряга на река [[Днепър]]. По-голямата дяснобрежна част се намира в пределите на обширното [[Приднепровско възвишение|Приднепровското възвишение]] с максимална височина '''270 m''' ({{coord|49|13|31|N|29|42|15|E}}, в крайния северозападен ъгъл на областта, в Монастирищки район, на границата с [[Виницка област]]). Покрай десния бряг на [[Днепър]] се издигат възвишенията Каневско и Мошногорско с височина 160 – 180 m. По-малката лявобрежна част е заета от [[Приднепровска низина|Приднепровската низина]] с височина до 150 m.<ref name="bse"/> |
|||
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, с чести краткотрайни затопляния. Средна януарска температура -5,9°С. Лятото е топло със средна юлска температура 19,5°C. Годишната сума на валежите варира от 450 до 520 mm, като 70% от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.<ref name="bse"/> |
|||
Територията на областта се поделя между водосборните басейни на реките [[Днепър]] (по-голямата източна част) и [[Южен Буг]] (по-малката западна част). На североизток през областта преминава участък (150 km) от средното течение на [[Днепър]], като в областта попадат части от Кременчугското водохранилище (горната му част) и Каневското водохранилище (долната му част). По-значителните притоци на [[Днепър]] са: '''леви''' – Супа и [[Сула (река)|Сула]]; '''десни''' – [[Рос (река)|Рос]], Олшанка и Тясмин. Към водосборния басейн на [[Южен Буг]] се отнасят реките Горни Тикич, Гнилой Тикич, Синица, Синюха и др.<ref name="bse"/> |
|||
В почвената покривка в дяснобрежната част на областта преобладават оподзолените и среднохумусни черноземните почви, а по-високите места са заети от сиви и светлосиви оподзолени почви. В лявобрежната част са разпространени ливадно-глинести и мощни ливадни и ливадно-подзолисти почви. Горите заемат около 1/6 от територията на областта и представляват предимно малки дъбрави съставени предимно от бор. Степната растителност се е съхранила единствено по периферията на дъбравите и по склоновете на суходолията. Горите се обитават от лос, елен, сърна, дива свиня, белка, вълк, лисица, заек, норка, по бреговете на реките и водоемите – бобър, видра, дива гъска, бекас и др., а във водите им – различни видове риби.<ref name="bse"/> |
|||
| ⚫ | |||
На 1 януари 2019 г. населението на Черкаска област област е наброявало 1 198 912 души (2,81% от населението на [[Украйна]]). Гъстота 57,32 души/km². Градско население 56,49%. Етническият състав включва: [[украинци]] 93,05%, [[руснаци]] 5,4%, [[белоруси]] 0,28%, [[арменци]] 0,13%, [[молдовани]] 0,12%, [[евреи]] 0,11% и др.<ref name="nas"></ref> |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
|||
{{Административно деление на Украйна}} |
{{Административно деление на Украйна}} |
||
{{Портал|География|Украйна}} |
{{Портал|География|Украйна}} |
||
Версия от 13:14, 18 октомври 2019
| Черкаска област Черкаська область | |
  | |
 | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Адм. център | Черкаск |
| Площ | 20 916 km² |
| Население | 1 198 912 души (2019) 57,3 души/km² |
| Райони | 20 + 6 |
| Губернатор | Игор Юриевич Шевченко |
| Официален сайт | ck-oda.gov.ua |
| Черкаска област в Общомедия | |
Черкаска област (на украински: Черкаська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 20 916 km² (18-то място по големина в Украйна, 3,47% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 198 912 души[1] ( 2,81% от населението на Украйна). Административен център град Черкаси. Разстояние от Киев до Черкаси 240 km.
Историческа справка
В края на 18-ти век се извършва официално утвърждаване на първите селища за градове в днешните предели на Черкаска област: 1781 г. – Золотоноша (селището е основано около 1647 г.); 1793 г. – Смела (по-късно загубва градските си права, вторично признато за град през 1926 г.); 1795 г. – Черкаси, Уман , Звенигородка и Чигирин (последните два града по-късно загубват градските си права и вторично са обявени за градове през 1938 и 1954 г.); 1796 г. – Канев. Останалите 9 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1938 до 1985 г. Черкаска област е образувана на 7 януари 1954 г. от южните райони на Киевска, северните райони на Кировоградска и западните райони на Полтавска област.
Географска характеристика
Черкаска област е разположена в централна част на Украйна. На север граничи с Киевска област, на изток – с Полтавска област, на юг – с Кировоградска област и на запад – с Виницка област. В тези си граници заема площ от 20 916 km² (18-то място по големина в Украйна, 3,47% от нейната площ). Дължина от запад на изток 225 km, ширина от север на юг 113 km.[2]
Областта е разположена покрай двата бряга на река Днепър. По-голямата дяснобрежна част се намира в пределите на обширното Приднепровското възвишение с максимална височина 270 m (, в крайния северозападен ъгъл на областта, в Монастирищки район, на границата с Виницка област). Покрай десния бряг на Днепър се издигат възвишенията Каневско и Мошногорско с височина 160 – 180 m. По-малката лявобрежна част е заета от Приднепровската низина с височина до 150 m.[2]
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, с чести краткотрайни затопляния. Средна януарска температура -5,9°С. Лятото е топло със средна юлска температура 19,5°C. Годишната сума на валежите варира от 450 до 520 mm, като 70% от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.[2]
Територията на областта се поделя между водосборните басейни на реките Днепър (по-голямата източна част) и Южен Буг (по-малката западна част). На североизток през областта преминава участък (150 km) от средното течение на Днепър, като в областта попадат части от Кременчугското водохранилище (горната му част) и Каневското водохранилище (долната му част). По-значителните притоци на Днепър са: леви – Супа и Сула; десни – Рос, Олшанка и Тясмин. Към водосборния басейн на Южен Буг се отнасят реките Горни Тикич, Гнилой Тикич, Синица, Синюха и др.[2]
В почвената покривка в дяснобрежната част на областта преобладават оподзолените и среднохумусни черноземните почви, а по-високите места са заети от сиви и светлосиви оподзолени почви. В лявобрежната част са разпространени ливадно-глинести и мощни ливадни и ливадно-подзолисти почви. Горите заемат около 1/6 от територията на областта и представляват предимно малки дъбрави съставени предимно от бор. Степната растителност се е съхранила единствено по периферията на дъбравите и по склоновете на суходолията. Горите се обитават от лос, елен, сърна, дива свиня, белка, вълк, лисица, заек, норка, по бреговете на реките и водоемите – бобър, видра, дива гъска, бекас и др., а във водите им – различни видове риби.[2]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Черкаска област област е наброявало 1 198 912 души (2,81% от населението на Украйна). Гъстота 57,32 души/km². Градско население 56,49%. Етническият състав включва: украинци 93,05%, руснаци 5,4%, белоруси 0,28%, арменци 0,13%, молдовани 0,12%, евреи 0,11% и др.[1]
Източници
| ||||||||||||||
