Умерен климат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Гг
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
вандализми
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Koppen classification worldmap C.png|мини|upright=1.3|Разположение на умерените пояси според [[климатичната класификация на Кьопен]]. Тропичните райони, спадащи към умерения климат, са планински райони.]]
[[Файл:Koppen classification worldmap C.png|мини|upright=1.3|Разположение на умерените пояси според [[климатичната класификация на Кьопен]]. Тропичните райони, спадащи към умерения климат, са планински райони.]]


'''рените климатични пояси''' се на Мико лират между [[тропици]]те и [[Полярни области|полярните области]] на [[Земя]]та.<ref>{{cite web |url=https://web.archive.org/web/20160414115206/http://www.educationscotland.gov.uk/weatherandclimatechange/climate/worldclimates/temperate.asp |title=Weather & Climate Change: Climates around the world |publisher=Education Scotland}}</ref>.Кур в устата на <ref>Умеренные пояса / Ерамов Р. А. // Ульяновск – Франкфорт. – М. : Советская энциклопедия, 1977. – (Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров ; 1969 – 1978, т. 27).</ref>
'''Умерените климатични пояси''' се намират между [[тропици]]те и [[Полярни области|полярните области]] на [[Земя]]та.<ref>{{cite web |url=https://web.archive.org/web/20160414115206/http://www.educationscotland.gov.uk/weatherandclimatechange/climate/worldclimates/temperate.asp |title=Weather & Climate Change: Climates around the world |publisher=Education Scotland}}</ref> Тези зони обикновено имат по-голяма годишна температурна амплитуда и по-отчетливи сезонни промени в сравнение с тропичните климати, където такива вариации са малки. Открояват се четири ясно изразени сезона: пролет, лято, есен и зима.


Условно, умерените зони заемат територии между 40 – 45° и 62 – 68° с. ш. в [[Северното полукълбо]] и между 42° и 58° ю. ш в [[Южно полукълбо|Южното]]. В Северното полукълбо над ½ от областта на умерения пояс е заета от суша, докато в Южното 98% от умерения пояс попада върху вода. Годишното количество на валежите в по-голямата част от умерените пояси е в рамките на 500 – 800 mm.<ref>Умеренные пояса / Ерамов Р. А. // Ульяновск – Франкфорт. – М. : Советская энциклопедия, 1977. – (Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров ; 1969 – 1978, т. 27).</ref>
От Стефан

Умереният климатичен пояс заема обширни територии от нашата планета, главно в Северното полукълбо. Заема голяма част от [[Северна Америка]] ([[САЩ]] и [[Канада]]), [[Европа]] и [[Азия]]. В Южното полукълбо има ограничено разпространение. Разпространен е в най-южните части на [[Южна Америка]], [[Тасмания]] и южния остров на [[Нова Зеландия]].

В зависимост от близостта до големи водни басейни, могат да се разграничат два типа умерен климат – [[Океански климат|океански]] и [[Континентален климат|континентален]]. Континенталният климат има студена зима и горещо лято. Другият тип умерен климат е океанският, който се среща по западния бряг на [[Северна Америка]], [[Западна Европа]], както и южния остров на Нова Зеландия. Най-известна със своя океански климат е [[Великобритания]]. Например, в [[Лондон]] през януари температурите варират между 5 и 10 °C. През юли са в интервала 20 – 25 °C. Времето като цяло е дъждовно и облачно, но меко. Например [[Ню Йорк]], който има [[умереноконтинентален климат]], често преживява изключително студени зими със снежни бури и температури от -10 °C, а понякога дори по-ниски. В същото време летните температури могат да достигнат 40 °C. Умереният океански климат и умереният климат на западните брегове са целогодишно влажни. Снеговалеж пада във всички умереноконтинентални области, а на много места той е по-обилен от дъжда през зимата. По-голямата част от летните валежи падат в хода на [[гръмотевична буря|гръмотевични бури]].

В умерените климатични пояси е концентрирана по-голямата част от човешкото население,<ref>{{cite journal |title=Hypsographic demography: The distribution of human population by altitude |journal=Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America |first1=Joel E. |last1=Cohen |first2=Christopher |last2=Small |volume=95 |issue=24 |pages=14009 – 14014 |date=24 ноември 1998 |doi=10.1073/pnas.95.24.14009 |pmid=9826643 |pmc=24316}}</ref> защото е условията им са леснопоносими за човека. В умерените ширини са разположени множество големи световно известни градове – Ню Йорк, Лондон, [[Париж]], [[Москва]], [[Пекин]], [[Чикаго]], [[Торонто]] и други. В тази климатична зона има много богато разнообразие от растителни видове. Срещат се най-вече широколистни листопадни и иглолистни видове. В някои части на света в тези географски ширини има обширни територии, покрити от тревиста растителност – [[степи]] (известни също като [[прерии]]). Прериите заемат широки територии в централната част на САЩ и Канада. Селското стопанство е широкомащабна практика в умерените райони, поради обилните валежи и топлите лета.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 13:23, 18 октомври 2019

Разположение на умерените пояси според климатичната класификация на Кьопен. Тропичните райони, спадащи към умерения климат, са планински райони.

Умерените климатични пояси се намират между тропиците и полярните области на Земята.[1] Тези зони обикновено имат по-голяма годишна температурна амплитуда и по-отчетливи сезонни промени в сравнение с тропичните климати, където такива вариации са малки. Открояват се четири ясно изразени сезона: пролет, лято, есен и зима.

Условно, умерените зони заемат територии между 40 – 45° и 62 – 68° с. ш. в Северното полукълбо и между 42° и 58° ю. ш в Южното. В Северното полукълбо над ½ от областта на умерения пояс е заета от суша, докато в Южното 98% от умерения пояс попада върху вода. Годишното количество на валежите в по-голямата част от умерените пояси е в рамките на 500 – 800 mm.[2]

Умереният климатичен пояс заема обширни територии от нашата планета, главно в Северното полукълбо. Заема голяма част от Северна Америка (САЩ и Канада), Европа и Азия. В Южното полукълбо има ограничено разпространение. Разпространен е в най-южните части на Южна Америка, Тасмания и южния остров на Нова Зеландия.

В зависимост от близостта до големи водни басейни, могат да се разграничат два типа умерен климат – океански и континентален. Континенталният климат има студена зима и горещо лято. Другият тип умерен климат е океанският, който се среща по западния бряг на Северна Америка, Западна Европа, както и южния остров на Нова Зеландия. Най-известна със своя океански климат е Великобритания. Например, в Лондон през януари температурите варират между 5 и 10 °C. През юли са в интервала 20 – 25 °C. Времето като цяло е дъждовно и облачно, но меко. Например Ню Йорк, който има умереноконтинентален климат, често преживява изключително студени зими със снежни бури и температури от -10 °C, а понякога дори по-ниски. В същото време летните температури могат да достигнат 40 °C. Умереният океански климат и умереният климат на западните брегове са целогодишно влажни. Снеговалеж пада във всички умереноконтинентални области, а на много места той е по-обилен от дъжда през зимата. По-голямата част от летните валежи падат в хода на гръмотевични бури.

В умерените климатични пояси е концентрирана по-голямата част от човешкото население,[3] защото е условията им са леснопоносими за човека. В умерените ширини са разположени множество големи световно известни градове – Ню Йорк, Лондон, Париж, Москва, Пекин, Чикаго, Торонто и други. В тази климатична зона има много богато разнообразие от растителни видове. Срещат се най-вече широколистни листопадни и иглолистни видове. В някои части на света в тези географски ширини има обширни територии, покрити от тревиста растителност – степи (известни също като прерии). Прериите заемат широки територии в централната част на САЩ и Канада. Селското стопанство е широкомащабна практика в умерените райони, поради обилните валежи и топлите лета.

Източници

  1. Weather & Climate Change: Climates around the world // Education Scotland.
  2. Умеренные пояса / Ерамов Р. А. // Ульяновск – Франкфорт. – М. : Советская энциклопедия, 1977. – (Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров ; 1969 – 1978, т. 27).
  3. Cohen, Joel E. и др. Hypsographic demography: The distribution of human population by altitude // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 95 (24). 24 ноември 1998. DOI:10.1073/pnas.95.24.14009. с. 14009 – 14014.