Тъмна мъглявина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:33, 20 октомври 2019

Тъмна мъглявина или асборбционна мъглявина е вид междузвезден облак, който е толкова плътен, че закрива светлината от обектите зад него, като звезди, емисионни или отразяващи мъглявини. Поглъщането на светлината се причинява от космически прах, разположен в най-плътните части на молекулярните облаци. Големите комплекси от тъмни мъглявини са свързани с гигантски молекулярни облаци. Както останалия междузвезден прах, обектите, които закрива, са видими само в радио или инфрачервения диапазон, съответно в радиоастрономията и инфрачервената астрономия.

Тъмните мъглявини изглеждат по този начин, поради микроскопичните прахови частици, покрити със замръзнали въглероден оксид и азот, които блокират преминаването на видимата светлина. Съдържат се и молекулярен водород, атомен хелий, C¹⁸O (CO с изотоп кислород-18), CS, NH₃ (амоняк), H₂CO (формалдехид), c-C₃H₂ (циклопропенилиден) и N₂H⁺, всички от които са относително прозрачни. Тези облаци играят ролята на инкубатори за нови звезди и планети, а разбирането на развитието им е ключов момент в разбирането на звездообразуването.^[1]^[2]

Формата на тези тъмни облаци е силно неправилна – те нямат ясно определени външни граници и понякога приемат заплетени серпентинови форми. Най-големите тъмни мъглявини са видими с невъоръжено око, изглеждайки като тъмни петна на по-ярките участъци от фона на Млечния път.

Източници

↑ Di Francesco, James и др. Abundances of Molecular Species in Bernard 68 // The Astrophysical Journal 124. ноември 2002. DOI:10.1086/344078. с. 2749 – 2755.
↑ ESO – eso9934 – Secrets of a Dark Cloud

[1] Di Francesco, James и др. Abundances of Molecular Species in Bernard 68 // The Astrophysical Journal 124. ноември 2002. DOI:10.1086/344078. с. 2749 – 2755.

[2] ESO – eso9934 – Secrets of a Dark Cloud

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:All Quiet in the Nursery?.jpg|мини|Тъмната мъглявина LDN 1768 съдържа [[Протозвезда|протозвезди]].]]
-'''Тъмна мъглявина''' или '''асборбционна мъглявина''' е вид [[междузвезден облак]], който е толкова плътен, че закрива светлината от обектите за него, като звезди, [[емисионна мъглявина|емисионни]] или [[отразяваща мъглявина|отразяващи мъглявини]]. Поглъщането на светлината се причинява от [[космически прах]], разположен в най-плътните части на [[Молекулярен облак|молекулярните облаци]]. Големите комплекси от тъмни мъглявини са свързани с гигантски молекулярни облаци. Както останалия междузвезден прах, обектите, които закрива, са видими само в [[Радиовълни|радио]] или [[Инфрачервени лъчи|инфрачервения]] диапазон, съответно в [[радиоастрономия]]та и [[Инфрачервена астрономия|инфрачервената астрономия]].
+'''Тъмна мъглявина''' или '''асборбционна мъглявина''' е вид [[междузвезден облак]], който е толкова плътен, че закрива светлината от обектите зад него, като звезди, [[емисионна мъглявина|емисионни]] или [[отразяваща мъглявина|отразяващи мъглявини]]. Поглъщането на светлината се причинява от [[космически прах]], разположен в най-плътните части на [[Молекулярен облак|молекулярните облаци]]. Големите комплекси от тъмни мъглявини са свързани с гигантски молекулярни облаци. Както останалия междузвезден прах, обектите, които закрива, са видими само в [[Радиовълни|радио]] или [[Инфрачервени лъчи|инфрачервения]] диапазон, съответно в [[радиоастрономия]]та и [[Инфрачервена астрономия|инфрачервената астрономия]].
-Тъмните мъглявини изглеждат по този начин, поради микроскопичните прахови частици, покрити със замръзнали [[въглероден оксид]] и [[азот]], които блокират преминаването на [[Видима светлина|видимата светлина]]. Съдържат се и на молекулярен водород, атомен хелий, C<sup>18</sup>O (CO с оксид [[кислород-18]]), CS, NH<sub>3</sub> ([[амоняк]]), H<sub>2</sub>CO ([[формалдехид]]), c-C<sub>3</sub>H<sub>2</sub> ([[циклопропенилиден]]) и N<sub>2</sub>H<sup>+</sup>, всички от които са относително прозрачни. Тези облаци играят ролята на инкубатори за нови звезди и планети, а разбирането на развитието им е ключов момент в разбирането на [[звездообразуване]]то.<ref>{{Cite journal|last=Di Francesco|first=James|last2=Hogerheijde|first2=Michiel R.|last3=Welch|first3=William J.|last4=Bergin|first4=Edwin A.|date=ноември 2002|title=Abundances of Molecular Species in Bernard 68|url=https://iopscience.iop.org/article/10.1086/344078/pdf|journal=The Astrophysical Journal|volume=124|pages=2749 – 2755|arxiv=astro-ph/0208298|bibcode=2002AJ....124.2749D|doi=10.1086/344078}}</ref><ref>[http://www.eso.org/public/outreach/press-rel/pr-1999/phot-29-99.html ESO – eso9934 – Secrets of a Dark Cloud]</ref>
+Тъмните мъглявини изглеждат по този начин, поради микроскопичните прахови частици, покрити със замръзнали [[въглероден оксид]] и [[азот]], които блокират преминаването на [[Видима светлина|видимата светлина]]. Съдържат се и молекулярен водород, атомен хелий, C<sup>18</sup>O (CO с изотоп [[кислород-18]]), CS, NH<sub>3</sub> ([[амоняк]]), H<sub>2</sub>CO ([[формалдехид]]), c-C<sub>3</sub>H<sub>2</sub> ([[циклопропенилиден]]) и N<sub>2</sub>H<sup>+</sup>, всички от които са относително прозрачни. Тези облаци играят ролята на инкубатори за нови звезди и планети, а разбирането на развитието им е ключов момент в разбирането на [[звездообразуване]]то.<ref>{{Cite journal|last=Di Francesco|first=James|last2=Hogerheijde|first2=Michiel R.|last3=Welch|first3=William J.|last4=Bergin|first4=Edwin A.|date=ноември 2002|title=Abundances of Molecular Species in Bernard 68|url=https://iopscience.iop.org/article/10.1086/344078/pdf|journal=The Astrophysical Journal|volume=124|pages=2749 – 2755|arxiv=astro-ph/0208298|bibcode=2002AJ....124.2749D|doi=10.1086/344078}}</ref><ref>[http://www.eso.org/public/outreach/press-rel/pr-1999/phot-29-99.html ESO – eso9934 – Secrets of a Dark Cloud]</ref>
 Формата на тези тъмни облаци е силно неправилна – те нямат ясно определени външни граници и понякога приемат заплетени серпентинови форми. Най-големите тъмни мъглявини са видими с невъоръжено око, изглеждайки като тъмни петна на по-ярките участъци от фона на [[Млечния път]].