Стилиян Чилингиров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 56: Ред 56:
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1917 | location = София | pages = 259 | title = Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)}}
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1917 | location = София | pages = 259 | title = Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)}}
*Поморавия по сръбски свидетелства(Исторически издирвания),София,1917,с.256,Изд. на фр.-Лозана,1917
*Поморавия по сръбски свидетелства(Исторически издирвания),София,1917,с.256,Изд. на фр.-Лозана,1917
*
*Принос към възраждането на Добруджа,София,1917,с.22
*Принос към възраждането на Добруджа,София,1917,с.22
*Стефан Караджа,(Животописни бележки),София,1918,с.32
*Стефан Караджа,(Животописни бележки),София,1918,с.32

Версия от 07:25, 21 октомври 2019

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров
български писател
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
23 ноември 1962 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЕтнография
Политика
Депутат
XV ОНС   [1]
Семейство
ДецаДобромир Чилингиров
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров в Общомедия

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на XX век, политик. Известен е като Последния възрожденец.

Той е сред основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944).

Биография

Завършва педагогическото училище в родния си град Шумен. Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област. Работи за списание „Звездица“, коректор е на сп. „Училищен преглед“.

Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1909). Специализира „История на литературата“ в Берлин и Лайпциг (1909 – 1911).

Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.

Редактор е на вестник „България“ (от 1911 г.) и на списание „Бразда“ (1914 – 1915). Поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека.

От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.

След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

Обществена дейност

През 1911 – 1913 година е народен представител в 15 Обикновено народно събрание. Секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 година.

През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Председател е на Върховния читалищен съюз (1941 – 1944).

Творчество

  • Чилингировъ, Стилиянъ. Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания). София, 1917. с. 259.
  • Поморавия по сръбски свидетелства(Исторически издирвания),София,1917,с.256,Изд. на фр.-Лозана,1917
  • Принос към възраждането на Добруджа,София,1917,с.22
  • Стефан Караджа,(Животописни бележки),София,1918,с.32
  • Не бил достоен,(Битова драма в 3 карт.),София,1918,с.107
  • Сръбско-Българските отношения от най старо време до днес,София,1918,с.204
  • Партиите и националният погром,1919,с.124
  • Първи стихотворения на Вазова,1920,(Юбилеен сборник Ив.Вазов-живот и творчество)
  • Равна Добруджа,(Пътни бележки и впечетления),1920,с.172
  • Тарас Шевченко на български,(Сборник в чест на Ив.Д.Шишманов по случай 30 годишната му научна дейност),-1920,с.73
  • Владо Булатов,(Роман в сонети),1922,с.299
  • Васил Левски.Живот и революционна дейност,(По случай 50 г. от смъртта му),1923,с.61
  • Ранни Камбани,(Стихове за деца и младежи),-1923,с.64
  • Причини за Сръбско-Българската война 1885,-1924,с.46
  • Хляб наш насущний,(Роман),1926,с.240
  • Рибният буквар на [П.Берон],1927,с.56
  • От малък воин до велик художник и мъдрец,1928
  • Това което видях ...(Спомен),1928,с.8
  • Шинел без пагони,(Роман),1928,с.286
  • Любен Каравелов.Принос към кризата в неговата душа[1929–1939],с.16
  • Прослава на Сава Ж.Дацов за неговата 50- годишна стопанска и обществено-книжовна дейност,1929,с.144
  • Пътни бележки и впечетления,1929,с.112
  • Тилилей свири,(Стихотворения за деца),-1929,с.48
  • Тъй ми се стори,(Разкази),1929,с.96
  • Читалищата след Освобождението,1929,с.23
  • Българските читалища преди Освобождението:Принос към историята на Българското Възраждане,1930,с.683
  • Малкият спестовник,(Разказ),1930,с.36
  • Сърбите и ние,1930,с.115
  • Моста на Струма,(Балада-драма в четири картини),1930(Българска мисълъ,V),С.1931
  • Деца на Ада,(Роман),1932,с.195
  • Против чуждите училища,-1935,с.100
  • Птички,(Стихотворения за деца),1935,с.16
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
  • Слънчова мъка ,(Стихотворения за деца),1935,с.48
  • Невиждан враг,(Роман),1936,с.136
  • Великден,(Стихове за деца),-1937,с.16
  • На война с Шуменци,(Разкази),1937,с.96
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Какво е далъ българинътъ на другитѣ народи. София, 1941. с. 136.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие, Издателство „Българско дѣло“, 1942. с. 289.[1]
  • Чилингиров, Стилиян. Маджари и поляци в Шумен. София, Издателство „Огледало“, 1999. с. 106.

Бележки

  1. Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879 – 2005, 2005, с. 95