Джизакска област: Разлика между версии

Джизакска област
Jizzax viloyati
	Джизакска област Jizzax viloyati
Страна	Узбекистан
Адм. център	Джизак
Площ	20 500 km²
Население	31 352 100 души (2019); 1529 души/km²
Райони (тумани)	12 + 2
Губернатор	Ергаш Салиев
Официален сайт	www.jizzax.gov.uz
	Джизакска област в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:24, 28 октомври 2019

Джизакска област (на узбекски: Jizzax viloyati или Жиззах вилояти) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 20 500 km² (6-то по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 352 100 души^[1] (12-то място по население в Узбекистан, 4,03% от нейното население). Административен център град Джизак. Разстояние от Ташкент до Джизак 241 km.

Историческа справка

Най-старият град в Джизакска област е Джизак, който възниква през 10-ти век. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1973 г. до 1983 г. До 1924 г. територията на съвременната Джизакска област е влизала в състава на Самаркандска област като Джизакски уезд. През 1936 г. северната част на областта е в състава на бившата Казахска АССР, а до 1956 г. – в състава на Казахската ССР, след което т.н. Гладностепна област е била предадена на Узбекската ССР и е образувана Сърдаринска област. Съвременната Джизакска област е образувана на 29 декември 1973 г. от западните части на Сърдаринска област, а на 6 септември 1988 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Сърдаринска област. На 16 февруари областта отново е възстановена в съвременните си граници.

Географска характеристика

Джизакска област е разположена в централната, най-тясна част на Узбекистан. На север граничи с Туркестанска област на Казахстан, на югоизток и юг – със Согдийска област на Тасжикистан, на изток – със Сърдаринска област, на югозапад – със Самаркандска област и на северозапад – с Навойска област. В тези си граници заема площ от 20 500 km² (6-то място по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Дължина от север на юг 200 km, ширина от запад на изток140 km.^[2]

Областта е разположена в източната част на Ферганската котловина. Западната ѝ част представлява издигната на 400 – 500 m равнина, а източната и югоизточната ѝ част е заета от предпланинските части, т.н. „адири“ на Ферганския и Алайския хребети. Максимална височина 1528 m (40°32′48″ с. ш. 72°38′32″ и. д. / 40.546667° с. ш. 72.642222° и. д.40.546667, 72.642222), издигаща се на около 15 km на юг-югоизток от град Ходжаабад в северните разклонения на Алайския хребет. Областта е богата на полезни изкопаеми – петрол, природен газ, озокерит и варовик.^[2]

Климатът е рязко континентален със сравнително студена зима и горещо лято. Средна януарска температура -3°С, а средна юлска 27,3°С. Годишната сума на валежите е около 200 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град Андижан е 217 денонощия.^[2]

Основната водна артерия в областта е река Карадаря (лява съставяща на Сърдаря), която тече през северната ѝ част от изток на запад с най-долното си течение. Водите на Карадаря, както и на другите по-малки реки спускащи се от околните планини широко се използват за напояване. Изградени са множество напоителни канали, като най-големи са Големия Фергански и Големия Андижански канали, отклоняващи се наляво от река Карадаря.^[2]

Почвите са предимно сиви, ливадни и ливадно-блатни. Голяма част от територията на областта е заета от обработваеми земи. В участъците където не се извършва земеделска дейност расте пелиново-солянкова, по ниските възвишения (т.н. „адири“) – ефемерово-пелинова растителност, а по планинските склонове – шамфъстъци и бадеми.^[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Андижанска област област е наброявало 3 088 600 души (9,21% от населението на Узбекистан). Гъстота 728,4 души/km² (най-гъсто заселената област в страната). Градско население 25,02%. Етнически състав: узбеки 86,8%, киргизи 3,8%, татари 3,1%, кангли 2,0%, руснаци 2,0% и др.^[1]

Икономика

Основа на икономиката на областта е земеделието. Основни земеделски култури са памук и пшеница. Използват се големи системи за напояване. Природни ресурси са олово, цинк, желязо и варовик.

В тази област има добре развита пътнотранспортна инфраструктура с дължина на сухоземните пътища 2500 km.

Външни препратки

Официална страница.

Източници

[Население_2017-1] а ^б Давлат классификаторлари

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Джизакская область, т. 6, стр. 13 – 14

[1]

[2]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 == Географска характеристика ==
-Андижанска област заема крайната източна част на [[Узбекистан]]. На север, изток и юг граничи с [[Джалалабадска област|Джалалабадска]] и [[Ошка област]] на [[Киргизстан]], на югозапад – с [[Ферганска област]] и на северозапад – с [[Наманганска област]]. В тези си граници заема площ от 4 240 km² (най-малката по големина в [[Узбекистан]], 0,65% от нейната площ). Дължина от запад на изток 120 km, ширина от север на юг 75 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article057952.html «Большая Советская Энциклопедия» – Андижанская область, т. 2, стр. 13 – 14]</ref>
+Джизакска област е разположена в централната, най-тясна част на [[Узбекистан]]. На север граничи с [[Туркестанска област]] на [[Казахстан]], на югоизток и юг – със [[Согдийска област]] на [[Тасжикистан]], на изток – със [[Сърдаринска област]], на югозапад – със [[Самаркандска област]] и на северозапад – с [[Навойска област]]. В тези си граници заема площ от 20 500 km² (6-то място по големина в [[Узбекистан]], 4,58% от нейната площ). Дължина от север на юг 200 km, ширина от запад на изток140 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article057952.html «Большая Советская Энциклопедия» – Джизакская область, т. 6, стр. 13 – 14]</ref>
 Областта е разположена в източната част на [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]]. Западната ѝ част представлява издигната на 400 – 500 m равнина, а източната и югоизточната ѝ част е заета от предпланинските части, т.н. „''адири''“ на [[Фергански хребет|Ферганския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]]. Максимална височина '''1528 m''' ({{coord|40|32|48|N|72|38|32|E}}), издигаща се на около 15 km на юг-югоизток от град [[Ходжаабад]] в северните разклонения на [[Алайски хребет|Алайския хребет]]. Областта е богата на полезни изкопаеми – [[петрол]], [[природен газ]], [[озокерит]] и [[варовик]].<ref name="bse"/>