Джизакска област: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 47: Ред 47:
! width="270" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение
! width="270" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение
|-
|-
| '''Град с районно подчинение''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
| '''Град с областно подчинение''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
|-
| 1.Джизак || align="right" | 100 || align="right" | 165 000 || гр. [[Джизак]] || align="right" | 165 000 || align="right" | - ||
| 1.Джизак || align="right" | 100 || align="right" | 165 000 || гр. [[Джизак]] || align="right" | 165 000 || align="right" | - ||

Версия от 10:16, 28 октомври 2019

Джизакска област
Jizzax viloyati
Страна Узбекистан
Адм. центърДжизак
Площ20 500 km²
Население1 352 100 души (2019)
66 души/km²
Райони (тумани)12 + 2
ГубернаторЕргаш Салиев
Официален сайтwww.jizzax.gov.uz
Джизакска област в Общомедия

Джизакска област (на узбекски: Jizzax viloyati или Жиззах вилояти) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 20 500 km² (6-то по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 352 100 души[1] (12-то място по население в Узбекистан, 4,03% от нейното население). Административен център град Джизак. Разстояние от Ташкент до Джизак 241 km.

Историческа справка

Най-старият град в Джизакска област е Джизак, който възниква през 10-ти век. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1973 г. до 1983 г. До 1924 г. територията на съвременната Джизакска област е влизала в състава на Самаркандска област като Джизакски уезд. През 1936 г. северната част на областта е в състава на бившата Казахска АССР, а до 1956 г. – в състава на Казахската ССР, след което т.н. Гладностепна област е била предадена на Узбекската ССР и е образувана Сърдаринска област. Съвременната Джизакска област е образувана на 29 декември 1973 г. от западните части на Сърдаринска област, а на 6 септември 1988 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Сърдаринска област. На 16 февруари областта отново е възстановена в съвременните си граници.

Географска характеристика

Джизакска област е разположена в централната, най-тясна част на Узбекистан. На север граничи с Туркестанска област на Казахстан, на югоизток и юг – със Согдийска област на Таджикистан, на изток – със Сърдаринска област, на югозапад – със Самаркандска област и на северозапад – с Навойска област. В тези си граници заема площ от 20 500 km² (6-то място по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Дължина от север на юг 200 km, ширина от запад на изток140 km.[2]

По-голямата част от областта е разположена в бившата полупустинната област Гладна степ и в пустинята Къзълкум. На юг се простират северните склонове на Туркестанския хребет (част от планинската система Хисаро-Алай) с максимална височина 4029 m (39°32′11″ с. ш. 68°26′53″ и. д. / 39.536389° с. ш. 68.448056° и. д.), издигаща се на границата с Таджикистан, а в западната чест се намира по-ниския Нуратински хребет, северозападно продължение на Туркестанския хребет.[2]

Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и горещо лято. Средна януарска температура от +1°С на юг до -3°С на север, а средна юлска 26 – 28°С. Годишната сума на валежите е около 150 mm в равнинните райони и до 600 mm в планинските. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град Джизак е 218 денонощия.[2]

Главните реки в областта са Санзар и Зааминсу, спускащи се от Туркестанския хребет, като водите им почти на 100% се използват за напояване на земите в Гладната степ, заети от памукови насаждения. Изградени са множество напоителни канали и голямото Джизакско водохранилище. В северната част на областта се простира източният участък големия солончак Айдаркул, падината на който през пролетта се пълни с вода, а през останалото време от годината е сух.[2]

Почвите са предимно светлосиви и гипсоносни, а в напояваните райони – ливадни. Растителността е представена от сухолюбиви храсти (джузгун, астрагал и др.) ефемери и ефемероиди (острица, метличина и др.) и житни треви. В планинските части се срещат малки горички от арча.[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Джизакска област област е наброявало 1 352 100 души (4,03% от населението на Узбекистан). Гъстота 65,93 души/km². Градско население 30,5%. Етнически състав: узбеки 89,0%, киргизи 3,1%, таджики 3,0%, кзахи 2,1%, руснаци 0,7% и др.[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Джизакска област се дели на 12 административни района (тумана), 6 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 5 града с районно подчинение и 42 селища от градски тип.[3][1]

Административно-териториално деление на Джизакска област (цифрите на картата отговарят на номерата на районите в таблицата
Административно-териториално деление на Джизакска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Джизак
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1.Джизак 100 165 000 гр. Джизак 165 000 -
Административен район
(туман)
1.Арнасайски 490 37 900 сгт Голиблар 4 590 65 Гулбахор
2.Бахмалски 1 860 112 500 сгт Усмат 4 662 70 Акташ, Аламли, Бахмал, Мугол, Новка-1, Тангатар
5.Галляарялски 1 950 127 500 гр. Галляарал 23 000 25 Абдукарим, Койташ, Канглиабад, Лалмикор, Марджанбулак, Чувуллак
3.Дустликски 450 84 100 гр. Дустлик 50 546 52 Навруз
10.Заамински 2 663 157 900 сгт Заамин 28 000 68 гр. Даштабад, Пшегар, Съргали, Ям
12.Зарбдарски 710 83 600 сгт Зарбдар 9 110 30 Бустан, Шарк Юлдузи, Юксалиш
11.Зафарабадски 470 41 400 сгт Зафарабад 4 000 36 Тимирязев, Хулкар, Яркин
7.Мирзачулски 420 47 100 гр. Гагарин 26 660 72 Мирзадала, Пахтазар
8.Пахтакорски 380 64 700 гр. Пахтакор 15 366 28 Гулзар
4.Фаришки 9 531 80 900 сгт Янгикишлак 6 611 67 Учкулач
6.Шафар-Решидовски 1 320 151 500 сгт Учтепа 4 824 15 Гамдумташ, Джизаклик, Канли, Караянтак, Мулканлик, Токчилик
9.Янгиабадски 750 24 825 с. Баландчакир 5 100 113 Сават, Янгиабад

Стопанство

Основа на истопанството на областта е земеделието. Основни земеделски култури са памук и пшеница. Използват се големи системи за напояване. Природни ресурси са олово, цинк, желязо и варовик.

В тази област има добре развита пътнотранспортна инфраструктура с дължина на сухоземните пътища 2500 km.

Външни препратки

Източници