Навойска област: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
| подразделения1-име = 8 |
| подразделения1-име = 8 |
||
| управител-вид = Губернатор |
| управител-вид = Губернатор |
||
| управител-име = |
| управител-име = Кобил Турсунов |
||
}} |
}} |
||
Версия от 14:25, 28 октомври 2019
| Навойска област Navoiy viloyati | |
 | |
| Страна |  Узбекистан |
|---|---|
| Адм. център | Навои |
| Площ | 110 800 km² |
| Население | 974 300 души (2019) 8,79 души/km² |
| Райони (тумани) | 8 |
| Губернатор | Кобил Турсунов |
| Официален сайт | www.navoi.uz/en |
| Навойска област в Общомедия | |
Навойска област (на узбекски: Navoiy viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 110 800 km² (2-ро място по големина в Узбекистан, 24,73% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 974 300 души[1] (13-то място по население в Узбекистан, 2,91% от нейното население). Административен център град Навои. Разстояние от Ташкент до Навои 512 km.
Историческа справка
Всичките 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1958 г. (Навои) до 1979 г. (Къзълтепа). Първото създаване на Навойска област става на 20 януари 1982 г. от части на Бухарска и Самаркандска област. На 9 септември 1988 г. областта е закрита и територията ѝ е присъединена към Самаркандска област, а през май 1989 г. големи части са предадени на Бухарска област. На 27 януари 1992 г. Навойска област е възстановена и до сега границите ѝ не са променяни.
Географска характеристика
Навойска област е разположена в северната част на Узбекистан. На север и североизток граничи с Къзълординска и Туркестанска област на Казахстан, на изток – с Джизакска област, на югоизток – със Самаркандска област, на юг – с Кашкадаринска област, на югозапад – с Бухарска област и на запад – с Каракалпакската автономна република. В тези си граници заема площ от 110 800 km² (2-ро място по големина в Узбекистан, 24,73% от нейната площ). Дължина от север на юг 460 km, ширина от запад на изток 350 km.[2]
Релефът на областта представлява слабо хълмиста, леко наклонена на северозапад равнина. Над 90% от територията ѝ е заета от пустинята Къзълкум, в която се издигат отделни уединени възвишения – Букантау (764 m), Кулджуктау (785 m) и Тамдитау (922 m). В източната ѝ част навлиза западния участък на възвишението Актау (северозападно продължение на Туркестанския хребет) с максимална височина връх Тахку 1993 m (), издигащ се на 2 km западно от сгт Лянгар, Хатърчински район. Крайната ѝ южна част е заета от широката и плодородна долина на река Зеравшан.[2]
Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура -3°С, а средна юлска 37°С. Годишната сума на валежите е 175 – 200 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град Навои е 217 денонощия.[2]
Единствената постоянна водна артерия в областта е река Зеравшан, от която наляво и надясно се отделят напоителни канали, захранващи 3 големи водохранилища: Тудакулско, Куймазарско и Шуркалско.[2]
Почвите в напояваните райони са ливадни, алувиални и блатно-ливадни. В пустинно-пасбищните райони преобладават светлосивите, пясъчните и гипсоносните почви. В пустинните райони растат ксерофитни храсти (джузгун, астрагал и др.), ефемери и ефемероиди (пясъчна острица, метличина), житни треви и малки горички от саксаул. Пустинният животински свят е представен от антилопи (джейран и сайга), пустинен вълк, пустинна лисица, многочислени гризачи (лалугер, пустинна мишка), влечуги (гущери, змии, костенурки), а от птиците се срещат саксаулна сойка, пустинарка, степно коприварче и др.[2]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Навойска област област е наброявало 974 300 души (2,91% от населението на Узбекистан). Гъстота 8,79 души/km². Градско население 48,29%. Етнически състав: узбеки 63,3%, руснаци 13,5%, казахи 11,5%, татари 2,6%, украинци 1,4%, каракалпаки 1,4%, таджики 1,3%, азербайджанци 0,9%, беларуси 0,2% и др. [1]
Източници
| ||||||||||||||||
