Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:38, 28 октомври 2019

Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“ е военна единица, съставена от наборни войници от българската армия от района на Македония и доброволци. Сформирана е на 14 септември 1944 година в град София с постановление № 30 на Министерския съвет на правителството на ОФ.^[1] Съгласно заповедта на главното командуване, бригадата трябва да действува съвместно с Българската армия. Тя спешно е екипирана, въоръжена и включена във военни действия, като непрекъснато е допълвана с нови хора. За командир е назначен Петър Трайков, а политически комисар е Мире Анастасов.

Първоначално тя се състои от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. По това време тя е придадена към новосформирания партизански Брегалнишко-Струмишки корпус. Бойците на бригадата участват в операциите за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко на немските войски през октомври и ноември.^[2] В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. По това време Петър Шанданов се присъединява към бригадата и пише в спомените си:

„

Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с Брегалнишки корпус. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познаваха само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на Темпо^[3].

“

До средата на ноември бригадата окончателно е разформирована от югославските партизани, а частите ѝ са разпределени в Първа егейска ударна бригада, Деветнадесета, Двадесета и Двадесет и първа македонски ударни бригади. През декември войниците й са изпратени с новите си части на Сремския фронт.

Ръководен състав

Първоначално бригадата има следния ръководен състав:^[4]

Петър Трайков – командир
Мире Анастасов – политически комисар
Григор Марков – член на щаба
капитан Аврамов – член на щаба
капитан Каранфилов – член на щаба
подполковник Иванов – член на щаба.

Бележки

↑ Военната част, чието име символизира връзката й с българското национално-освободително движение в Македония срещу османското владичество в края на 19-ти и началото на 20-ти век е учредена с постановление № 30 от 14 септември 1944 г. на правителството на Отечествения фронт. Бригадата се състои от наборници, свикани в периода 1941 – 1944 във Вардарска Македония и зачислени в частите на Българската армия. За повече виж: Svetlozar Eldarov, From Struma to Srem: The Macedonian People's Liberation Brigade „Gotse Delchev“ in the final phase of World War II (1944 – 1945); Македонски научен институт, сп. Македонски преглед, 2012, Issue No: 3 pp. 7 – 20, Language: Bulgarian.
↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1020. (на македонска литературна норма)
↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.
↑ Вестник Офицер, бр. 8, 2011, стр. 13

[1] Военната част, чието име символизира връзката й с българското национално-освободително движение в Македония срещу османското владичество в края на 19-ти и началото на 20-ти век е учредена с постановление № 30 от 14 септември 1944 г. на правителството на Отечествения фронт. Бригадата се състои от наборници, свикани в периода 1941 – 1944 във Вардарска Македония и зачислени в частите на Българската армия. За повече виж: Svetlozar Eldarov, From Struma to Srem: The Macedonian People's Liberation Brigade „Gotse Delchev“ in the final phase of World War II (1944 – 1945); Македонски научен институт, сп. Македонски преглед, 2012, Issue No: 3 pp. 7 – 20, Language: Bulgarian.

[2] Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1020. (на македонска литературна норма)

[3] Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.

[4] Вестник Офицер, бр. 8, 2011, стр. 13

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“''' е военна единица, съставена от наборни войници от българската армия от района на Македония и доброволци. Сформирана е на 14 септември 1944 година в град [[София]] с постановление № 30 на Министерския съвет на правителството на [[ОФ]].<ref>Военната част, чието име символизира връзката й с българското национално-освободително движение в Македония срещу османското владичество в края на 19-ти и началото на 20-ти век е учредена с постановление № 30 от 14 септември 1944 г. на правителството на Отечествения фронт. Бригадата се състои от наборници, свикани в периода 1941 – 1944 във Вардарска Македония и зачислени в частите на Българската армия. За повече виж: Svetlozar Eldarov, From Struma to Srem: The Macedonian People's Liberation Brigade „Gotse Delchev“ in the final phase of World War II (1944 – 1945); Македонски научен институт, сп. Македонски преглед, 2012, Issue No: 3 pp. 7 – 20, Language: Bulgarian.</ref> За командир на бригадата е назначен [[Петър Трайков]], а политически комисар е [[Мире Анастасов]]. Първоначално се състои от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. Съгласно заповедта на главното командуване, бригадата трябва да действува съвместно с Българската армия. По това време тя е придадена към новосформирания партизански [[Брегалнишко-Струмишки корпус]]. Бойците на бригадата участват в [[Брегалнишко-Струмишка операция|операциите за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко]] на немските войски през октомври и ноември.<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. По това време [[Петър Шанданов]] се присъединява към бригадата и пише в спомените си: {{Цитат|Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с [[Брегалнишко-Струмишки корпус|Брегалнишки корпус]]. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познаваха само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на [[Светозар Вукманович|Темпо]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.</ref>.}}
+'''Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“''' е военна единица, съставена от наборни войници от българската армия от района на Македония и доброволци. Сформирана е на 14 септември 1944 година в град [[София]] с постановление № 30 на Министерския съвет на правителството на [[ОФ]].<ref>Военната част, чието име символизира връзката й с българското национално-освободително движение в Македония срещу османското владичество в края на 19-ти и началото на 20-ти век е учредена с постановление № 30 от 14 септември 1944 г. на правителството на Отечествения фронт. Бригадата се състои от наборници, свикани в периода 1941 – 1944 във Вардарска Македония и зачислени в частите на Българската армия. За повече виж: Svetlozar Eldarov, From Struma to Srem: The Macedonian People's Liberation Brigade „Gotse Delchev“ in the final phase of World War II (1944 – 1945); Македонски научен институт, сп. Македонски преглед, 2012, Issue No: 3 pp. 7 – 20, Language: Bulgarian.</ref> Съгласно заповедта на главното командуване, бригадата трябва да действува съвместно с Българската армия. Тя спешно е екипирана, въоръжена и включена във военни действия, като непрекъснато е допълвана с нови хора. За командир е назначен [[Петър Трайков]], а политически комисар е [[Мире Анастасов]].
+Първоначално тя се състои от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. По това време тя е придадена към новосформирания партизански [[Брегалнишко-Струмишки корпус]]. Бойците на бригадата участват в [[Брегалнишко-Струмишка операция|операциите за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко]] на немските войски през октомври и ноември.<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. По това време [[Петър Шанданов]] се присъединява към бригадата и пише в спомените си: {{Цитат|Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с [[Брегалнишко-Струмишки корпус|Брегалнишки корпус]]. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познаваха само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на [[Светозар Вукманович|Темпо]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.</ref>.}}
 До средата на ноември бригадата окончателно е разформирована от югославските партизани, а частите ѝ са разпределени в [[Първа егейска ударна бригада]], [[деветнадесета македонска ударна бригада|Деветнадесета]], [[двадесета македонска ударна бригада|Двадесета]] и [[двадесет и първа македонска ударна бригада|Двадесет и първа]] македонски ударни бригади. През декември войниците й са изпратени с новите си части на [[Сремски фронт|Сремския фронт]].