Хайнрих Густав Магнус: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Хайнрих Густав Магнус | име-оригинал = Heinrich Gustav Magnus | категория...“
 
мРедакция без резюме
Ред 40: Ред 40:


== Биография ==
== Биография ==
Магнус е роден в [[Берлин]] в [[еврейско]] семейство. Баща му е заможен търговец. Като малък получава частно образование по математика и природни науки. В Берлинския университет учи химия и физика в периода 1822 – 1827 г., като през 1827 г. защитава докторската си дисертация, засягаща [[телур]]а. Негов ментор е [[Айлхард Мичерлих]]. След това заминава в [[Стокхолм]], където работи в продължение на година в лабораторията на [[Йонс Берцелиус]]. След това работи една година в [[Париж]] в лабораторията на [[Луи Жозеф Гей-Люсак]] и [[Луи Жак Тенар]]. Така той разполага с първокачествено образование по експериментална наука, когато през 1831 г. е назначен за лектор по физика и технологии в Берлинския университет. През 1834 г. е повишен на асистен, а през 1945 г. вече е пълноправен професор, като по-късно е избран и за декан на факултета.
Магнус е роден в [[Берлин]] в [[еврейско]] семейство. Баща му е заможен търговец. Като малък получава частно образование по математика и природни науки. В Берлинския университет учи химия и физика в периода 1822 – 1827 г., като през 1827 г. защитава докторската си дисертация, засягаща [[телур]]а. Негов ментор е [[Айлхард Мичерлих]]. След това заминава в [[Стокхолм]], където работи в продължение на година в лабораторията на [[Йонс Берцелиус]]. След това работи една година в [[Париж]] в лабораторията на [[Луи Жозеф Гей-Люсак]] и [[Луи Жак Тенар]]. Така той разполага с първокачествено образование по експериментална наука, когато през 1831 г. е назначен за лектор по физика и технологии в Берлинския университет. През 1834 г. е повишен на асистент, а през 1945 г. вече е пълноправен професор, като по-късно е избран и за декан на факултета.


Като преподавател в Берлинския университет, успехът му е бърз и необичаен. Неговият разбираем стил и съвършеността на експериментите му привличат тълпи от ентусиазирани студенти. Впоследствие намира време да провежда ежеседмични събеседвания в дома си, включващи въпроси по физика, задавани от тесен кръг млади студенти. Освен това, лабораторията на Магнус е една от най-добре оборудваните в света по това време, особено през 1840-те години. Това се дължи на паричното му наследство, фокусът му върху опитите в химията и физиката и оскъдността на другите лаборатории в Европа. От неговата лаборатория се възползват [[Рудолф Клаузиус]], [[Херман Хелмхолц]] и [[Густав Видеман]]. По-късно, лабораторията на Магнус, която е частна, е интегрирана в Берлинския университет.
Като преподавател в Берлинския университет, успехът му е бърз и необичаен. Неговият разбираем стил и съвършеността на експериментите му привличат тълпи от ентусиазирани студенти. Впоследствие намира време да провежда ежеседмични събеседвания в дома си, включващи въпроси по физика, задавани от тесен кръг млади студенти. Освен това, лабораторията на Магнус е една от най-добре оборудваните в света по това време, особено през 1840-те години. Това се дължи на паричното му наследство, фокусът му върху опитите в химията и физиката и оскъдността на другите лаборатории в Европа. От неговата лаборатория се възползват [[Рудолф Клаузиус]], [[Херман Хелмхолц]] и [[Густав Видеман]]. По-късно, лабораторията на Магнус, която е частна, е интегрирана в Берлинския университет.
Ред 48: Ред 48:


== Личен живот ==
== Личен живот ==
Магнус е жене от 1840 г. за Берта Хумблот, потомка на френска [[Хугеноти|хугенотска]] фамилия. От нея има един син и две дъщери. Впоследствие той приема [[протестантство]]то. Брат му, Едуард Магнус (1799 – 1872), е известен художник. Хайнрих Густав Магнус умира на 4 април 1870 г. в Берлин.
Магнус е женен от 1840 г. за Берта Хумблот, потомка на френска [[Хугеноти|хугенотска]] фамилия. От нея има един син и две дъщери. Впоследствие той приема [[протестантство]]то. Брат му, Едуард Магнус (1799 – 1872), е известен художник. Хайнрих Густав Магнус умира на 4 април 1870 г. в Берлин.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 17:54, 28 октомври 2019

Хайнрих Густав Магнус
Heinrich Gustav Magnus
германски химик и физик

Роден
Починал
4 април 1870 г. (67 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Учил вСорбона
Стокхолмски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Областхимия, физика
Учил приАйлхард Мичерлих
Работил вБерлински университет
Известен сЕфект на Магнус
Хайнрих Густав Магнус в Общомедия

Хайнрих Густав Магнус (на немски: Heinrich Gustav Magnus) е германски експериментален учен. Знанията му са в областта на химията, но късните му изследвания са главно в областта на физиката. Прекарва по-голямата част от кариерата си в Берлинския университет, където става известен с лабораторните си занимания и оригинални изследвания.

Биография

Магнус е роден в Берлин в еврейско семейство. Баща му е заможен търговец. Като малък получава частно образование по математика и природни науки. В Берлинския университет учи химия и физика в периода 1822 – 1827 г., като през 1827 г. защитава докторската си дисертация, засягаща телура. Негов ментор е Айлхард Мичерлих. След това заминава в Стокхолм, където работи в продължение на година в лабораторията на Йонс Берцелиус. След това работи една година в Париж в лабораторията на Луи Жозеф Гей-Люсак и Луи Жак Тенар. Така той разполага с първокачествено образование по експериментална наука, когато през 1831 г. е назначен за лектор по физика и технологии в Берлинския университет. През 1834 г. е повишен на асистент, а през 1945 г. вече е пълноправен професор, като по-късно е избран и за декан на факултета.

Като преподавател в Берлинския университет, успехът му е бърз и необичаен. Неговият разбираем стил и съвършеността на експериментите му привличат тълпи от ентусиазирани студенти. Впоследствие намира време да провежда ежеседмични събеседвания в дома си, включващи въпроси по физика, задавани от тесен кръг млади студенти. Освен това, лабораторията на Магнус е една от най-добре оборудваните в света по това време, особено през 1840-те години. Това се дължи на паричното му наследство, фокусът му върху опитите в химията и физиката и оскъдността на другите лаборатории в Европа. От неговата лаборатория се възползват Рудолф Клаузиус, Херман Хелмхолц и Густав Видеман. По-късно, лабораторията на Магнус, която е частна, е интегрирана в Берлинския университет.

Научна дейност

Магнус публикува 84 труда в различни списания. Научните му открития са непрекъснати: първият му мемоар е издаден през 1825 г., когато е все още студент, а последният се появява малко след смъртта му през 1870 г. От 1825 до 1833 г. той се занимава главно с химически изследвания. Така той открива първия платино-амониев клас съединения. Той идентифицира няколко киселини и техните соли (сред които е и йодната киселина).[1][2] Той наблюдава намаляването на плътността у гранат и везувианит при топене. Изследва абсорбирането на газовете в кръвта, топлинното разширение на газовете, паровото налягане на водата и различни разтвори, термоелектрическия ефект, електролизата на метални соли в разтвор, електромагнитната индукция на тока, абсорбиране и топлопроводимост в газове, поляризация на топлината и отклоняването на проектилите от огнестрелни оръжия (ефект на Магнус). След 1861 г. той се концентрира върху свойствата на газовете и парите, както и върху топлинните ефекти, пораждани от кондензацията на влага върху твърди повърхности.

Личен живот

Магнус е женен от 1840 г. за Берта Хумблот, потомка на френска хугенотска фамилия. От нея има един син и две дъщери. Впоследствие той приема протестантството. Брат му, Едуард Магнус (1799 – 1872), е известен художник. Хайнрих Густав Магнус умира на 4 април 1870 г. в Берлин.

Източници

  1. Magnus, G. Ueber die Weinschwefelsäure, ihren Einfluss auf die Aetherbildung, und über zwei neue Säuren ähnlicher Zusammensetzung // Annalen der Physik und Chemie 103 (2). 1833. DOI:10.1002/andp.18331030213. с. 367 – 388.
  2. Ammermüller, F. Ueber eine neue Verbindung des Jods mit Sauerstoff, die Ueberjodsäure // Annalen der Physik und Chemie 104 (7). 1833. DOI:10.1002/andp.18331040709. с. 514 – 525.