Ферганска област: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
== Население == |
== Население == |
||
На 1 януари 2019 г. населението на Ферганска област област е наброявало 3 683 100 души (10,99% от населението на [[Узбекистан]]). Гъстота 541,63 души/km². Етнически състав: [[узбеки]] 75,0%, [[руснаци]] 9,4%, [[таджики]] 5,0%, [[татари]] 4,1%, [[киргизи]] 2,3% и др.<ref name="Население 2017"></ref> |
На 1 януари 2019 г. населението на Ферганска област област е наброявало 3 683 100 души (10,99% от населението на [[Узбекистан]]). Гъстота 541,63 души/km². Етнически състав: [[узбеки]] 75,0%, [[руснаци]] 9,4%, [[таджики]] 5,0%, [[татари]] 4,1%, [[киргизи]] 2,3% и др.<ref name="Население 2017"></ref> |
||
== Административно-териториално деление == |
|||
В административно-териториално отношение Ферганска област се дели на 15 административни района (тумана), 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 204 селища от градски тип и 5 градски района в град [[Фергана]].<ref>[http://lex.uz/pages/getpage.aspx?lact_id=1486855 Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан]</ref><ref name="Население 2017"></ref> |
|||
[[Файл:Andijan districts.png|thumb|350px|right|Административно-териториално деление на Ферганска област]] |
|||
{| class="wikitable" |
|||
|+ '''Административно-териториално деление на Ферганска област към 1 януари 2019 г.''' |
|||
! width="220" bgcolor="yellow" | Административна единица |
|||
! width="65" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km²) |
|||
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.) |
|||
! width="180" bgcolor="yellow" | Административен център |
|||
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.) |
|||
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Фергана]]<br>(в km) |
|||
! width="270" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение |
|||
|- |
|||
| '''Град с областно подчинение''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | || |
|||
|- |
|||
| 1.Коканд || align="right" | 40 || align="right" | 246 900 || гр. [[Коканд]] || align="right" | 264 900 || align="right" | 86 || ''Мукими'' |
|||
|- |
|||
| 2.Кувасай || align="right" | 264 || align="right" | 84 500 || гр. [[Кувасай]] || align="right" | 74 500 || align="right" | 17 || ''Арсиф, Дустлик, Калача, Кучкарчи, Муян, Найман, Суфан'' |
|||
|- |
|||
| 3.Маргилан || align="right" | 41 || align="right" | 238 930 || гр. [[Маргилан]] || align="right" | 215 400 || align="right" | 16 || ''Янги Маргилан'' |
|||
|- |
|||
| 4.Фергана || align="right" | 97 || align="right" | 380 800 || гр. [[Фергана]] || align="right" | 264 900 || align="right" | - || ''Акарък, Бешбола, Йормозор'' |
|||
|- |
|||
| '''Административен район<br>(туман)''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | || |
|||
|- |
|||
| 1.Алтъаръкски || align="right" | 630 || align="right" | 191 700 || сгт ''Алтъарък'' || align="right" | 8 781 || align="right" | 36 || ''Азимабад, Бурбалик, Джурек, Ескиараб, Зилха, Катпут, Окбуйра, Паласан, Повулган, Чордара, Янгиараб, Янгикурган'' |
|||
|- |
|||
| 2.Багдадски || align="right" | 330 || align="right" | 190 100 || сгт ''Багдад'' || align="right" | 10 086 || align="right" | 70 || ''Амиробод, Багдад-2, Бекабад, Богишамол, Бордон, Дурманча, Иргали, Каракчитол, Кахат, Киркболди, Конизар, Кущегирмон, Маткулабад, Мирзаабад, Самандарак, Самарканд, Ултарма, Хуснабад, Чекмирзаабад, Чуринди'' |
|||
|- |
|||
| 3.Бешаръкски || align="right" | 770 || align="right" | 204 600 || гр. [[Бешарък]] || align="right" | 17 289 || align="right" | 128 || ''Актовук, Бешкапа, Заркайнар, Капаянги, Кумкишлак, Рапкан, Товул, Узун, Чимбай, Яккатут'' |
|||
|- |
|||
| 4.Буйвадински || align="right" | 280 || align="right" | 202 600 || сгт ''Ибрат'' || align="right" | 16 100 || align="right" | 82 || ''Аккурган, Бачкир-1, Бачкир-2, Бегабад, Бувайда, Джалаер, Кум, Найман, Урганжи'' |
|||
|- |
|||
| 5.Дангарински || align="right" | 450 || align="right" | 155 200 || сгт ''Дангара'' || align="right" | 7 983 || align="right" | 115 || ''Доимабад, Катта Ганжиравон, Катта Турк, Кум Кияли, Топтиксарай, Тумор, Урганжи, Янгикишлак'' |
|||
|- |
|||
| 9.Кувински || align="right" | 437 || align="right" | 231 700 || гр. [[Кува]] || align="right" | 39 975 || align="right" | 40 || ''Алтиарък, Бегабад, Гулистан, Дамарик, Джараер, Кайирма, Какир, Кандабулок, Карашох, Мустакиллик, Пастки Хужа Хасан, Толмазор, Турк, Узбек, Юзия'' |
|||
|- |
|||
| 8.Кущепински || align="right" | 390 || align="right" | 169 800 || кишлак Лангар || align="right" | 1 800 || align="right" | 22 || ''Актепа, Болтакул, Гищмон, Дурмон, Ешотгузар, Каражийда, Каракалпак, Катта Бешкапа, Кизиларък, Кумтепа, Сармозор, Хотинарък, Шахартепа, Янгиарък'' |
|||
|- |
|||
| 10.Рищански || align="right" | 420 || align="right" | 180 600 || гр. [[Рищан]] || align="right" | 50 200 || align="right" | 55 || ''Авазбай, Акер, Бешкапа, Бужай, Бустан, Джалаер, Дутир, Зохидан, Кайрагач, Пандиган, Туда, Уйрат, Хурамабад'' |
|||
|- |
|||
| 11.Сухски || align="right" | 352 || align="right" | 68 800 || сгт ''Раван'' || align="right" | 5 900 || align="right" | 119 || ''Кария, Сариканда, Сух, Тул, Хушор, Янгиарък'' |
|||
|- |
|||
| 12.Ташлакски || align="right" | 240 || align="right" | 179 700 || сгт ''Ташлак'' || align="right" | 12 007 || align="right" | 15 || ''Арабмозор, Ахшак, Варзак, Заркент, Кумарик, Найман, Садда, Турват, Яккатут'' |
|||
|- |
|||
| 14.Узбекски || align="right" | 690 || align="right" | 212 900 || гр. [[Яйпан]] || align="right" | 21 000 || align="right" | 123 || ''Авгон, Айимча Какир, Акмачит, Акта Тагаб, Дахана Какир, Ислам, Катта Тагаб, Кизил Какир, Кичик Тагаб, Конизар, Кудаш, Кулелаш, Кулибек, Кумбосди, Курганча, Кушкунак, Нурсук, Овчи, Укчи Дащ, Укчи Ражабгарди, Шорсу, Яккатут'' |
|||
|- |
|||
| 13.Учкуприкски || align="right" | 280 || align="right" | 203 000 || сгт ''Учкуприк'' || align="right" | 36 500 || align="right" | 88 || ''Бегабад, Гиждан, Катта Кашкар, Куконбай, Кумарик, Мирзахужа, Палахон, Собиржан, Тургок, Янгикишлак'' |
|||
|- |
|||
| 6.Фергански || align="right" | 620 || align="right" | 193 500 || сгт ''Вуадил'' || align="right" | 17 551 || align="right" | 25 || ''Аввал, Арча, Вуадил-2, Дамкул, Йошларабад, Кургонтепа, Лаган, Лангар, Миндон, Новкент, Парвоз, Сойбуйи, Х.Зайниев, Хонкиз, Хуроба, Чимион, Шахимарданабад, Юкари Актепа, Юкари Миндан'' |
|||
|- |
|||
| 7.Фуркатски || align="right" | 310 || align="right" | 105 400 || сгт ''Навбахор'' || align="right" | 3 500 || align="right" | 112 || ''Ески, Ешон, Калдушат, Куконбай, Томоша, Чек Чувалзаг, Шойинбек'' |
|||
|- |
|||
| 15.Язъявански || align="right" | 440 || align="right" | 98 300 || сгт ''Язъяван'' || align="right" | 7 458 || align="right" | 36 || ''Йозевончек, Карасакал, Каратал-2, Каратепа, Сойбуйи, Тощховуз, Хонабад, Юлдошабад'' |
|||
|} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 11:43, 31 октомври 2019
Ферганска област Farg'ona viloyati | |
Страна | Узбекистан |
---|---|
Адм. център | Фергана |
Площ | 6 800 km² |
Население | 3 683 100 души (2019) 542 души/km² |
Райони (тумани) | 15 + 4 |
Губернатор | Шухрат Ганиев |
Официален сайт | en.ferghana.uz |
Ферганска област в Общомедия |
Ферганска област (на узбекски: Farg'ona viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 6 800 km² (10-то място по големина в Узбекистан, 1,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 683 100 души[1] (2-ро място по население в Узбекистан, 10,99% от нейното население). Административен център град Фергана. Разстояние от Ташкент до Фергана 419 km.
Историческа справка
Най-старият град във Ферганска област е Маргилан, един от най-древните градове в Средна Азия, известен от историческите източници от 10-ти век. През 1876 г. официално за град е утвърдено селището Коканд, известно също от 10-ти век. Същата година на 16 km южно от Маргилан е основано селището Нови Маргилан, което веднага е утвърдено за град и става административен център на района. От 1910 до 1924 г. носи името Скобелев, а след това Фергана. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1974 до 1983 г. Ферганска област е образувана на 15 януари 1938 г. На 6 март 1941 г. от северните ѝ райони е образувана Наманганска област, а от източните – Андижанска област.
Географска характеристика
Ферганска област се намира източна част на Узбекистан. На юг граничи с Ошка област на Киргизстан, на запад – със Согдийска област на Таджикистан, на север – с Наманганска област и на североизток – с Андижанска област. Южно от областта на територията на Ошка област на Киргизстан се намират 3 анклава (Сух, Шахимардан и Чонг Кара, които също са част от територията на Ферганска област и съответно на Узбекистан. В тези си граници заема площ от 6 800 km² (10-то място по големина в Узбекистан, 1,52% от нейната площ). Дължина от запад на изток 172 km, ширина от север на юг 70 km.[2]
Северната част на областта е заета от Куштепинското възвишение и Язъяванската степ, които са части от обширната Ферганска котловина. От юг котловината е обградена от наносните конуси на реките стичащи се от Алайския хребет. На юг се простират т.н. „адири“ (ниски предпланински части), които още по̀ на юг, в по-горе изброените анклави се сменят с крайните северни склонове на Алайския хребет. В анклава Шахимардан се намира най-високата точка на областта 2675 m ( ).[2]
Климатът е континентален със сравнително мека зима и горещо лято. Средна януарска температура във Фергана -3,2°С, а средна юлска 28°С. Годишната сума на валежите е около 100 mm на запад, в района на град Коканд, до 170 mm на изток и до 270 mm в предпланинските райони, като падат предимно през пролетта. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е 210 – 220 денонощия.[2]
По северозападната граница на областта преминава участък от горното течение на река Сърдаря). От Алайския хребет на север се стичат реките Исфайрамсай, Шахимардан, Сух, Исфара и др., които не достигат до Сърдаря панеже водите им на 100% се отклоняват за напояване по изградените напоителни канали. Реките са с ледниково-снежно (река Сух с предимно ледниково) подхранване, с ясно изразено пълноводие през юли и август.[2]
Преобладават сивите и ливадно-блатните почви, в района на „адирите“ са развити основно типичните и светлосивите почви, а по терасите на Сърдаря – алувиално-ливадните почви. В северните части на областта има солончакови ливади и типични солончаци. Значителна част от територията на областта е заета от обработваеми земи. В оазисите виреят пирамидална топола, караагач и др., а по долините на реките малки широколистни и арчови (вид средноазиатска хвойна) горички. Животинският свят е представен от дива свиня (по долината на Сърдаря), а в зоната на „адирите“ и предпланините на Алайския хребет се срещат вълк, лисица, заек, язовец, бодлокож. Има множество видове птици, влечуги и паякообразни.[2]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Ферганска област област е наброявало 3 683 100 души (10,99% от населението на Узбекистан). Гъстота 541,63 души/km². Етнически състав: узбеки 75,0%, руснаци 9,4%, таджики 5,0%, татари 4,1%, киргизи 2,3% и др.[1]
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Ферганска област се дели на 15 административни района (тумана), 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 204 селища от градски тип и 5 градски района в град Фергана.[3][1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Фергана (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с областно подчинение | ||||||
1.Коканд | 40 | 246 900 | гр. Коканд | 264 900 | 86 | Мукими |
2.Кувасай | 264 | 84 500 | гр. Кувасай | 74 500 | 17 | Арсиф, Дустлик, Калача, Кучкарчи, Муян, Найман, Суфан |
3.Маргилан | 41 | 238 930 | гр. Маргилан | 215 400 | 16 | Янги Маргилан |
4.Фергана | 97 | 380 800 | гр. Фергана | 264 900 | - | Акарък, Бешбола, Йормозор |
Административен район (туман) |
||||||
1.Алтъаръкски | 630 | 191 700 | сгт Алтъарък | 8 781 | 36 | Азимабад, Бурбалик, Джурек, Ескиараб, Зилха, Катпут, Окбуйра, Паласан, Повулган, Чордара, Янгиараб, Янгикурган |
2.Багдадски | 330 | 190 100 | сгт Багдад | 10 086 | 70 | Амиробод, Багдад-2, Бекабад, Богишамол, Бордон, Дурманча, Иргали, Каракчитол, Кахат, Киркболди, Конизар, Кущегирмон, Маткулабад, Мирзаабад, Самандарак, Самарканд, Ултарма, Хуснабад, Чекмирзаабад, Чуринди |
3.Бешаръкски | 770 | 204 600 | гр. Бешарък | 17 289 | 128 | Актовук, Бешкапа, Заркайнар, Капаянги, Кумкишлак, Рапкан, Товул, Узун, Чимбай, Яккатут |
4.Буйвадински | 280 | 202 600 | сгт Ибрат | 16 100 | 82 | Аккурган, Бачкир-1, Бачкир-2, Бегабад, Бувайда, Джалаер, Кум, Найман, Урганжи |
5.Дангарински | 450 | 155 200 | сгт Дангара | 7 983 | 115 | Доимабад, Катта Ганжиравон, Катта Турк, Кум Кияли, Топтиксарай, Тумор, Урганжи, Янгикишлак |
9.Кувински | 437 | 231 700 | гр. Кува | 39 975 | 40 | Алтиарък, Бегабад, Гулистан, Дамарик, Джараер, Кайирма, Какир, Кандабулок, Карашох, Мустакиллик, Пастки Хужа Хасан, Толмазор, Турк, Узбек, Юзия |
8.Кущепински | 390 | 169 800 | кишлак Лангар | 1 800 | 22 | Актепа, Болтакул, Гищмон, Дурмон, Ешотгузар, Каражийда, Каракалпак, Катта Бешкапа, Кизиларък, Кумтепа, Сармозор, Хотинарък, Шахартепа, Янгиарък |
10.Рищански | 420 | 180 600 | гр. Рищан | 50 200 | 55 | Авазбай, Акер, Бешкапа, Бужай, Бустан, Джалаер, Дутир, Зохидан, Кайрагач, Пандиган, Туда, Уйрат, Хурамабад |
11.Сухски | 352 | 68 800 | сгт Раван | 5 900 | 119 | Кария, Сариканда, Сух, Тул, Хушор, Янгиарък |
12.Ташлакски | 240 | 179 700 | сгт Ташлак | 12 007 | 15 | Арабмозор, Ахшак, Варзак, Заркент, Кумарик, Найман, Садда, Турват, Яккатут |
14.Узбекски | 690 | 212 900 | гр. Яйпан | 21 000 | 123 | Авгон, Айимча Какир, Акмачит, Акта Тагаб, Дахана Какир, Ислам, Катта Тагаб, Кизил Какир, Кичик Тагаб, Конизар, Кудаш, Кулелаш, Кулибек, Кумбосди, Курганча, Кушкунак, Нурсук, Овчи, Укчи Дащ, Укчи Ражабгарди, Шорсу, Яккатут |
13.Учкуприкски | 280 | 203 000 | сгт Учкуприк | 36 500 | 88 | Бегабад, Гиждан, Катта Кашкар, Куконбай, Кумарик, Мирзахужа, Палахон, Собиржан, Тургок, Янгикишлак |
6.Фергански | 620 | 193 500 | сгт Вуадил | 17 551 | 25 | Аввал, Арча, Вуадил-2, Дамкул, Йошларабад, Кургонтепа, Лаган, Лангар, Миндон, Новкент, Парвоз, Сойбуйи, Х.Зайниев, Хонкиз, Хуроба, Чимион, Шахимарданабад, Юкари Актепа, Юкари Миндан |
7.Фуркатски | 310 | 105 400 | сгт Навбахор | 3 500 | 112 | Ески, Ешон, Калдушат, Куконбай, Томоша, Чек Чувалзаг, Шойинбек |
15.Язъявански | 440 | 98 300 | сгт Язъяван | 7 458 | 36 | Йозевончек, Карасакал, Каратал-2, Каратепа, Сойбуйи, Тощховуз, Хонабад, Юлдошабад |
Източници
- ↑ а б в Давлат классификаторлари
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ферганская область, т. 27, стр. 295 – 297
- ↑ Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан
|