Младежки хълм: Разлика между версии
м форматиране: 2x нов ред (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 18: | Ред 18: | ||
В древността на хълма се е намирало тракийско светилище – храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади.Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от пловдивския археолог [[Иван Джамбов (археолог)|Иван Джамбов]].<ref name=":0">[http://mgu.bg/geosites/plovdivski-tepeta.html Геоложки феномени на България]</ref> |
В древността на хълма се е намирало тракийско светилище – храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади.Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от пловдивския археолог [[Иван Джамбов (археолог)|Иван Джамбов]].<ref name=":0">[http://mgu.bg/geosites/plovdivski-tepeta.html Геоложки феномени на България]</ref> |
||
Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив са обект на разглеждане още от времето на първите изследователи на нашите земи през XIX век. През 1878 г. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.<ref>Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016</ref> |
Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив, са обект на разглеждане още от времето на първите изследователи на нашите земи през XIX век. През 1878 г. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.<ref>Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016</ref> |
||
През 1948 г. младежки бригади започват да работят по „облагородявато“ на тепето. С тях е свързано сегашното му име.<ref name=":0" /> |
През 1948 г. младежки бригади започват да работят по „облагородявато“ на тепето. С тях е свързано сегашното му име.<ref name=":0" /> |
Версия от 11:50, 2 ноември 2019
Младежки хълм | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Пловдив |
Част от | пловдивски тепета |
Надм. височина | 307 m |
Младежки хълм в Общомедия |
Младежкият хълм е най-високото от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Надморската му височина (или кота терен) е 307 м. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града.
Хълмът има най-много известни имена сред пловдивските тепета. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Той е наричан още Джендем тепе (на турски: адски хълм/далечния хълм) или Джендема, поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. През османския период е именуван Джин тепе – Хълм на духовете, постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе – Хълм на минзухарите.
История
В древността на хълма се е намирало тракийско светилище – храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади.Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от пловдивския археолог Иван Джамбов.[1]
Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив, са обект на разглеждане още от времето на първите изследователи на нашите земи през XIX век. През 1878 г. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.[2]
През 1948 г. младежки бригади започват да работят по „облагородявато“ на тепето. С тях е свързано сегашното му име.[1]
Заедно с тепетата Данов хълм и Хълм на освободителите, хълмът е обявен за природна забележителност в началото на 1996 г. [3] Преди това през 1970 г. само 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност.[4]
Разни
Богатият специфичен растителен и животински свят на Младежкия хълм се дължи до голяма степен на факта, че той не е толкова урбанизиран, както другите тепета.[1]
На хълма се срещата два вида растения, включени в Червената книга на България, и седем вида редки растения, ендемични за района, някои от тях наскоро открити и проучени. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийската жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков.
Установени са 79 вида птици. Три от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение.
В подножието на хълма се намират
- Детската железница
- Ректоратът и основният кампус на Медицинския университет
- Факултетът по дентална медицина
- Коматевският транспортен възел
- Възстановка на част от римския акведукт
Бележки
- ↑ а б в Геоложки феномени на България
- ↑ Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.
- ↑ Природна забележителност „Младежки хълм“ – община Пловдив
|