Странджанска фолклорна област: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Странджанската фолклорна област''' се намира на изток от [[Тракия|Тракийската област]] до [[Черно море]], на север стига до [[Добруджа]], а на юг - до границата с [[Турция]].
'''Странджанската фолклорна област''' се намира на изток от [[Тракия|Тракийската област]] до [[Черно море]], на север стига до [[Варна (област)|Варненско]], а на юг - до границата с [[Турция]].


Планината [[Странджа]] впечатлява с разнообразния си релеф. В областта се включват Среднотунджанското порочие, [[Сакар]], Странджа, Светлийските, Манастирските и Дервентските възвишения.
Планината [[Странджа]] впечатлява с разнообразния си релеф. В областта се включват Среднотунджанското порочие, [[Сакар]], Странджа, Светлийските, Манастирските и Дервентските възвишения.

Версия от 18:21, 3 ноември 2019

Странджанската фолклорна област се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север стига до Варненско, а на юг - до границата с Турция.

Планината Странджа впечатлява с разнообразния си релеф. В областта се включват Среднотунджанското порочие, Сакар, Странджа, Светлийските, Манастирските и Дервентските възвишения.

В областта (в Жеравна) са запазени древни къщи с непретенциозна външна архитектура. Скромната им външност с нищо не подсказва за онова художествено богатство, което се крие в интериора. Отделни пространства, архитектурни елементи, врати, долапи, огнища са изпълнени с пестеливи, но изразителни художествени декорации.

Пример за такива къщи са къщите на Сава Филаретов, Руси Чорбаджи и Халтъков. Те показват удивителни постижения на възрожденския майстор.

Странджанските песни имат отличително меко тоноизвличане. Бавните песни се изпълняват свободно, а хороводните обикновено са построени в минорен лад.[1]

Бележки