Странджанска фолклорна област: Разлика между версии
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Странджанската фолклорна област''' се намира на изток от Тракийската фолклорна област до [[Черно море]], на север стига до |
'''Странджанската фолклорна област''' се намира на изток от Тракийската фолклорна област до [[Черно море]], на север стига до Добруджанската и Северняшката фолклорна област, а на юг - до границата с [[Турция]]. |
||
Планината [[Странджа]] впечатлява с разнообразния си релеф. В областта се включват Среднотунджанското поречие, [[Сакар]], Странджа, [[Светиилийски възвишения|Светлийските]], [[Манастирски възвишения|Манастирските]] и [[Дервентски възвишения|Дервентските възвишения]]. |
Планината [[Странджа]] впечатлява с разнообразния си релеф. В областта се включват Среднотунджанското поречие, [[Сакар]], Странджа, [[Светиилийски възвишения|Светлийските]], [[Манастирски възвишения|Манастирските]] и [[Дервентски възвишения|Дервентските възвишения]]. |
Версия от 09:39, 4 ноември 2019
Странджанската фолклорна област се намира на изток от Тракийската фолклорна област до Черно море, на север стига до Добруджанската и Северняшката фолклорна област, а на юг - до границата с Турция.
Планината Странджа впечатлява с разнообразния си релеф. В областта се включват Среднотунджанското поречие, Сакар, Странджа, Светлийските, Манастирските и Дервентските възвишения.
В областта (в Жеравна) са запазени древни къщи с непретенциозна външна архитектура. Скромната им външност с нищо не подсказва за онова художествено богатство, което се крие в интериора. Отделни пространства, архитектурни елементи, врати, долапи, огнища са изпълнени с пестеливи, но изразителни художествени декорации.
Пример за такива къщи са къщите на Сава Филаретов, Руси Чорбаджи и Халтъков. Те показват удивителни постижения на възрожденския майстор.
Странджанските песни имат отличително меко тоноизвличане. Бавните песни се изпълняват свободно, а хороводните обикновено са построени в минорен лад.[1]