Любен Беров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tolik28 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
| националност = {{България}}
| националност = {{България}}
| работил = [[икономист]], [[политик]]
| работил = [[икономист]], [[политик]]
| вложки = {{Личност/Учен
| вложки =
{{Личност/Учен
| област = [[стопанска история]]
| област = [[стопанска история]]
| образование = [[Софийски университет]]
| образование = [[Софийски университет]]
Ред 19: Ред 20:
| известен-с =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| повлиял = }}
{{Личност/Политик
| категория = учен
| категория = учен
| партия = независим
| партия = независим
| постове1 = 43-ти [[министър-председател на България]]
| убеждения =
| години1 = [[30 декември]] [[1992]] – [[17 октомври]] [[1994]]
| институция1 = [[Правителство на Любен Беров|83 правителство на България]]
| институция2 = [[Правителство на Любен Беров|83-то правителство на България]]
| постове1 = 43-ти [[министър-председател на България]] ([[30 декември]] [[1992]] - [[17 октомври]] [[1994]] г.)
| институция2 = [[Правителство на Любен Беров|83 правителство на България]]
| постове2 = [[Министър на външните работи на България|Министър на външните работи]]
| постове2 = [[Министър на външните работи на България|Министър на външните работи]] ([[30 декември]] [[1992]] - [[23 юни]] [[1993]] г.)
| години2 = [[30 декември]] [[1992]] [[23 юни]] [[1993]]
| известен-с =
| известен-с =
| отличия = }}
| отличия = }}
Ред 32: Ред 34:
| деца = 2
| деца = 2
}}
}}
'''Любен Борисов Беров''' е [[България|български]] [[политик]] и [[икономист]], работил в областта на [[стопанска история|стопанската история]]. В периода от 1992 до 1994 г. е [[министър-председател]] на [[Правителство на Любен Беров|83-тото правителството]] на България.

'''Любен Борисов Беров''' е [[България|български]] [[политик]] и [[икономист]], работил в областта на [[стопанска история|стопанската история]]. В периода от 1992 до 1994 г. е [[министър-председател на България|министър-председател]] на [[Правителство на Любен Беров|83-тото правителството]] на България.


== Биография ==
== Биография ==
Ред 40: Ред 41:


=== Преподавателска и научна дейност ===
=== Преподавателска и научна дейност ===
Преподава стопанска история във [[УНСС|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] от 1950 до 1985 г., където постъпва като [[асистент]], по-късно става [[доцент]] (1962), [[професор]] (1971) и защитава дисертация за научна степен [[доктор]] на икономическите науки (1976),<ref name="ташев"/> посветена на революцията на цените на [[Балкани]]те през XVI–XVII век. Той е ръководител на Катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.
Преподава стопанска история във [[УНСС|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] от 1950 до 1985 г., където постъпва като [[асистент]], по-късно става [[доцент]] (1962), [[професор]] (1971) и защитава дисертация за научна степен [[доктор]] на икономическите науки (1976),<ref name="ташев"/> посветена на революцията на цените на [[Балкани]]те през XVI–XVII век. Той е ръководител на катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.


След това работи в [[Институт по балканистика|Института по балканистика]] на [[Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/> Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Сейнт Антъни“ при [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. От 1973 г. е председател на българската секция при [[Международна асоциация по стопанска история|Международната асоциация по стопанска история]]. През 1997 г. е избран за [[член-кореспондент]] на БАН.
След това работи в [[Институт по балканистика|Института по балканистика]] на [[Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/> Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Сейнт Антъни“ при [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. От 1973 г. е председател на българската секция при [[Международна асоциация по стопанска история|Международната асоциация по стопанска история]]. През 1997 г. е избран за [[член-кореспондент]] на БАН.
Ред 71: Ред 72:
* „''История на света''“ (1996)
* „''История на света''“ (1996)


==Бележки==
== Използвана литература ==
===Бележки===
<references/>
<references/>



Версия от 16:29, 7 ноември 2019

Любен Беров
български политик и стопански историк
L.berov.jpg

Роден
Починал
7 декември 2006 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вСофийски университет
Работиликономист, политик
Научна дейност
Областстопанска история
Работил вВисш икономически институт „Карл Маркс“
Институт по балканистика на БАН
Политика
Партиянезависим
43-ти министър-председател на България
30 декември 199217 октомври 1994
83-то правителство на България
Министър на външните работи30 декември 199223 юни 1993
Семейство
СъпругаТаня Берова
Деца2
Любен Беров в Общомедия

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 83-тото правителството на България.

Биография

Образование

Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

Преподавателска и научна дейност

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976),[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI–XVII век. Той е ръководител на катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.

След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.[1] Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Сейнт Антъни“ при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден „Кирил и Методий“, I степен (1980).

Политическа и стопанска дейност

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,[1] подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.

Семейство

Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.

Библиография

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

  • Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
  • Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
  • Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
  • Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
  • Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
  • Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
  • Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
  • Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
  • България“ (1984)
  • История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
  • Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
  • Развитието на индустрията в България 1884-1947 г.“ (1989)
  • Стопанска история“ (1994)
  • История на света“ (1996)

Бележки

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 52-53.

Външни препратки