Българщина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Национализъм; Добавяне на Категория:Български национализъм, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Kuzman Shapkarev On the Revival of Bulgarianism in Macedonia.JPG|мини|Заглавна страница на ръкописа на [[Кузман Шапкарев]] „[[Материали за историята на възраждането българщината в Македония]]“]] |
[[Файл:Kuzman Shapkarev On the Revival of Bulgarianism in Macedonia.JPG|мини|Заглавна страница на ръкописа на [[Кузман Шапкарев]] „[[Материали за историята на възраждането българщината в Македония]]“]] |
||
''' |
'''Бъ̀лгарщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българска нация|българската нация]] черти – национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880</ref> |
||
В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българска идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/> |
В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българска идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/> |
||
Версия от 08:34, 14 ноември 2019
Бъ̀лгарщина или по-рядко българизъм[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти – национално чувство,[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.[2]
В този смисъл българщина е понятие синонимно на българска идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочие. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[2]
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов пише:[3]
| „ | …ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена. | “ |
Поетът и революционер Пейо Яворов пише:[4]
| „ | Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България. | “ |
В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.[1]