Разлика между версии на „Иван Асен III“

Направо към навигацията Направо към търсенето
форматиране: 5x тире-числа, 4x тире, 2x кавички, 7 интервала (ползвайки Advisor)
м (Премахнати редакции на Bichoes78 (б.): връщам искането на източник)
Етикет: Отмяна
(форматиране: 5x тире-числа, 4x тире, 2x кавички, 7 интервала (ползвайки Advisor))
| изображение за личността=
| описание на изображението=<small></small>
| управление=[[1279]]- – [[1280]]
| коронация=
| обкръжение=
| погребан=
| предшественик=[[Ивайло (цар)|Ивайло]]
| потомци=[[Андроник Асен]]{{Br}} Исак{{Br}} Константин{{Br}} Мануил{{Br}} [[Мария Асенина Палеологина|Мария Асенина]]{{Br}} Теодора{{Br}} Анна{{Br}} [[Михаил Асен (Византия)|Михаил Асен]]
| наследник=[[Георги I Тертер]]
| съпруга=[[Ирина Палеологина]]
'''Ива̀н Асѐн III''' или '''Иван III Асен''' е [[България|български]] [[цар]] през [[1279]] .
 
Той е първородният син на цар [[Мицо Асен]]. Майка му е [[Мария Асенина]], дъщеря на [[Иван Асен II]]. Семейството на Иван Асен III се укрива във [[Византия|Византийската империя]] и живее там до [[1277]] г., когато император [[Михаил VIII Палеолог]] узнава за смъртта на българския цар [[Константин Асен]] след въстанието на метежника [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол. През 1277-8 – 1278 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора [[Ирина Палеологина]]. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от [[Златна орда|Златната орда]]. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел.
 
С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера-Мария за благородника [[Георги I Тертер|Георги Тертер]] (по-късно цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си скъпоценности от дворцовата съкровищница, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до [[Несебър]], двамата отплават за Константинопол с кораб, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.
 
{{източник|През 1280-1 – 1281 г. Иван Асен III пътува до [[Златна орда|Златната орда]], стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан [[Ногай]], където по-същото време пребивавал и неговият съперник [[Ивайло]]. Там за малко Иван Асен не загубва живота си, когато на един пир пияният Ногай заповядал двамата екс-царе да бъдат екзекутирани. Ивайло бил убит, а Иван Асен успял да избегне смъртта поради застъпничеството на жената на татарина - – [[Ефросина Палеологина|Ефросина]], незаконна дъщеря на византийския василевс [[Михаил VIII Палеолог|Михаил VIII Палеолог.]] Въпреки неуспеха си при татарите, Иван Асен продължил да носи царската си титла още няколко години, до сключването на споразумение между цар [[Георги I Тертер]] и новият василевс Андроник II. Според него българският цар върнал обратно във Византия втората си съпруга, сестрата на Иван Асен - – Мария, срещу връщането на своята първа жена и сина си Теодор Светослав. Също така, тогава Иван Асен се отказал от царската си титла, като останал византийски деспот до смъртта си през 1303 г. Бишвият цар умира в имението си на р. Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната [[Троя]], данденодадено като апанаж на баща му [[Мицо Асен]].|2019|11|16}}
 
== Родословие ==
|boxstyle_4=background-color: #bfc;
|boxstyle_5=background-color: #fcb;
|1= '''Иван Асен III'''
|2= [[Мицо Асен]]
|3= [[Мария Асенина]]
}}}}
 
Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия, чиито членове заемат различни дворцови и провинциални постове до самия край на империята към средата на 15<sup>-ти</sup> в. Една от потомките на Иван Асен III, неговата внучка [[Ирина Асенина (съпруга на Йоан Кантакузин)|Ирина Асенина]] (дъщеря на сина му [[Андроник Асен]]), се омъжва за бъдещия византийски император [[Йоан VI Кантакузин]] и по линия на дъщеря си [[Елена Кантакузина|Елена]] (омъжена за император [[Йоан V Палеолог]]) свързва българския род с редица византийски василевси.
 
== Семейство ==
Иван Асен III е женен за [[Ирина Палеологина]], дъщеря на византийския император [[Михаил VIII Палеолог]]. От този брак има:
* [[Мария Асенина Палеологина]] (1287- – 1314)<ref>[https://www.geni.com/people/Maria-Asanina/6000000008346271562 Maria Asanina]</ref>, омъжена за [[Роже дьо Флор]];
* Теодора Асенина Палеологина, омъжена за Феран Ксименес д'Аунес, сподвижник на Роже дьо Флор. В последствие е имала втори брак с [[Мануил Тагарис]], византийски военачалник<ref>Trapp, Erich (1991). "Tagaris"„Tagaris“. In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.</ref><ref>Guilland, Rodolphe (1967). "Le„Le Stratopédarque et le Grand statopédarque"statopédarque“. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507</ref>;
* [[Михаил Асен (Византия)|Михаил Асен]], титулуван „цар на България“ в 1302/1303 г.;
* [[Андроник Асен]], деспот на [[Деспотство Морея|Морея]];
* Исак Асен - – първи брак с Теодора, дъщеря на татарския хан Абага; втори брак с неизвестна по име жена, от която има трима сина - – Андроник Асен, Михаил Асен и Андрей Асен, както и дъщеря Ирина Асенина, омъжена около 1346/1351 г. за Георгиос Филантропенос, управител на [[Лемнос]]<ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html The house of Aseniden]</ref>
* Константин, който има син Михаил Асен, управител на [[Лесбос]]<ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html The house of Aseniden]</ref><ref>[https://www.persee.fr/doc/rebyz_1146-9447_1932_num_31_166_2712 V.Laurent, Légendes sigillographiques et familles byzantines (deuxième article), 1932, p.180]</ref>;
* Мануил;
* Анна.
 
== Външни препратки ==
* [http://bazileus.eu/lichnosti/srednovekovnite-hora/155-ivan-asen-3-ti.html Цар Иван Асен III]
== Източници ==
* Божилов, Ив., „''Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография''“, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]] „Марин Дринов“, София, 1994.
* Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
* Божилов, Ив., „''Фамилията на Асеневци (1186- – 1460). Генеалогия и просопография''“, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]] „Марин Дринов“, София, 1994.
* Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
 
== Външни препратки ==
* [http://bazileus.eu/lichnosti/srednovekovnite-hora/155-ivan-asen-3-ti.html Цар Иван Асен III]
 
{{пост начало}}

Навигация