Къща музей „Захарий Стоянов“: Разлика между версии
м Добавяне на информация в основния текст, корекции в полето за контакти Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
м корекция на наименование Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{DISPLAYTITLE:Къща музей „Захари Стоянов“ (Русе)}} |
|||
{{coord|43|51|7.25|N|25|57|2.04|E|region:BG|display=title}}{{Музей |
{{coord|43|51|7.25|N|25|57|2.04|E|region:BG|display=title}}{{Музей |
||
| музей = Къща музей {{Br}}„Захарий Стоянов" |
| музей = Къща музей {{Br}}„Захарий Стоянов" |
||
Версия от 00:07, 18 ноември 2019
| Къща музей „Захарий Стоянов" | |
 | |
| Местоположение | Русе, България |
|---|---|
| Тематика | Къща музей, Исторически музей |
| Обект на БТС | Файл:Opoznai-bg.gif 50 |
| Печат | има |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 9.00-12.00, 13.00-17.30 (почивни дни: неделя, понеделник) |
| Зимно работно време | 9.00-12.00, 13.00-17.30 (почивни дни: неделя, понеделник) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Проф. д-р Николай Ненов |
| Адрес | бул. “Придунавски” 12 |
| Телефон | 082/820 996 |
| Сайт | [1] |
 | |
Къщата музей „Захари Стоянов“ се намира в Русе.
В нея са представени експозиции за Българското Възраждане, църковно-просветните и национално-освободителните борби в Русенския край, за семейство Обретенови - семейството на Баба Тонка, както и за живота и делото на летописеца на Априлското въстание Захарий Стоянов.
Музейна къща "Захари Стоянов" отваря врати за посетители през март 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България от османско владичество. Захари Стоянов е пряко свързан със семейство Обретенови. Духовното съзряване на Джендо в Русчук, благотворното му приятелство с Никола Обретенов, са определящи за по-късния жизнен път на любознателния медвенец. Считащ Русе за свое второ родно място, Захари Стоянов след Освобождението се установява за втори път тук - 1878/1882 г. На 31. I .1882 г. той се жени за най-малката от децата на баба Тонка - Анастасия. През 1883 г. излиза книгата му за Левски, написана с много обич и преклонение пред личността на Апостола. Една година по-късно е отпечатан и първият том на най-крупното му дело - "Записки по българските въстания". Следват "Четите в България..." и книга за живота и дейността на Л. Каравелов.
С пламено слово и ярка публицистика Захарий възпламенява и подготвя общественото мнение в Източна Румелия за предстоящото Съединение на областта с Княжество България - 6.9.1885 г. След тази дата З. Стоянов се установява за трети път в Русе. През пролетта на 1886 г. се кандидатира за народен представител. Депутат в IV ОНС, той е избран за подпредседател, а по-късно и за председател на Народното събрание.
Захари Стоянов завършва своя жизнен път твърде рано - едва 39 годишен, на 2. I Х.1889 г. в парижския хотел "Сюез". Тленните му останки са посрещнати и погребани в Русе, в построена за целта гробница. Костите му са преместени в Пантеона на възрожденците.
От брака на З. Стоянов и А. Обретенова остава жива единствената им дъщеря - Захаринка, носеща името на баща си. Тя предоставя строената през 1898-99 г. къща за музей[1].
Музеят е сред 100-те национални туристически обекта.