Провадия (община)

Провадия (община) 43.183, 27.433
Знаме
Общи данни
Област	Област Варна
Площ	520.88 km²
Население	21 908 души
Адм. център	Провадия
Брой селища	25
Сайт	www.provadia.bg
Управление
Кмет	Димо Димов (ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (9) БСП (7) ДПС (4) Воля (1)
Провадия (община) в Общомедия

Община Провадия се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Варна. С площта си от 520,882 km² заема 1-во място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,61% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Ветрино;
• на изток – община Аврен;
• на югоизток – община Долни чифлик;
• на юг – община Дългопол;
• на югозапад – община Смядово от област Шумен;
• на запад– община Шумен от област Шумен;
• на северозапад – община Каспичан от област Шумен.

Релеф, водни ресурси, биоразнообразие, полезни изкопаеми, почви

Релеф

Югоизточната част на общината е заета от северозападната част на Синделската низина, като тук в долината на Провадийска река, източно от село Бързица е най-ниската ѝ точка – 14 m н.в. В останалите части от общината се простират части от три плата. На северозапад, между долината на Провадийска река на север и изток и десният ѝ приток река Главница се издигат източните части на Провадийското плато. Северните и източните му склонове са стръмни, а южните – полегати. Билото му е равнинно и слабо хълмисто, над което стърчат отделни височини. Тук най-високата точка е връх Козина могила (316 m), издигащ се северно от село Кривня.

В североизточната четвъртина на общината, източно от долината на Провадийска река попада по-голямата част от Добринското плато, на което западните и северните му склонове са стръмни, а южните полегати. Билото му също е равнинно и слабо хълмисто, над което стърчат отделни издигнати части, с най-висока точка връх Бърдото (360 m), максималната височина на общината.

В южната част, южно от долината на река Главница попада северните разклонения на Роякското плато, с полегати северни склонове. Тук най-високата точка е връх Дооря (355 m), южно от село Комарево.

Водни ресурси

Районът на общината е богат на повърхностни и подземни водни ресурси.

Повърхностни води

Повърхностните води в района на регион Провадия се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море, речна мрежа на река Провадийска. Водосборната област на поречието е 2132 кm2 . От физикогеографска гледна точка водосборният басейн се отнася към Шуменско-Провадийския клон на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на област Дунавска равнина. От макроформите на релефа приоритетни са Провадийското плато от север и Дългополската планинска верига от юг. Между тях се разполагат долините на реките Главница и Провадийска. Провадийското плато има средна надморска височина 250 m със слаб наклон на юг. Дългополската планина е с простиране изтокзапад и има средна височина около 270 m. Наклонът на склоновете е около 30 – 50 градуса. Част от Дългополската верига е покрита с нискостеблена и широколистна растителност. Екзогенните процеси са значителни, като при силни дъждове овражните води смъкват количество скален материал, който отнасят в реките или го отлагат под формата на поройни конуси. Река Провадийска е формулирала три акумулационни тераси, две от които са незаливни и една заливна. Река Главница е формирала само една заливна тераса с височина от 1 до 2.5 m. Средната и ширина е около 500 m., като в алувиалните отложения е формиран грунтов поток с мощност 5-6 m. Водните обекти на територията на общината се отнасят към Черноморската водосборна зона – Провадийски реки. Водният отток е с преимуществено грунтово подхранване от атмосферните валежи с неустойчиво разпределение, като в отделни случаи се подхранва от по-старите водоносни хоризонти. Гъстотата на речната и овражна мрежа е добра /0.655 кm/кm² /. Речните долини са с периодично действащи горни течения, а в долната част на някои водосбори се наблюдават извори. По данни от хидроложкия атлас /1964 г./ модулът на средногодишния отток за район се оценява на 1 l/s/km² . През влажни години той е около 50% по-висок, а през сухи – с около 40% по-нисък. Отточният режим се характеризира с лятно-есенно маловодие и зимно маловодие, при което протича повече от 80% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е от порядъка 0,1-0,3 l/s/km² . Средният максимален отток е с модул около 5-10 l/s/km² . В хидроложко отношение главните отводнителни артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци и водоотдаващите дерета. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток следствие на преобладаващото грунтово подхранване от валанжа, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи. В района на Главница голяма част от водите в овразите се губи в наносите или се появява отново в следствие на падналите валежи. Речната и овражна система значително е разчленила релефа на общината, като дренира подземните води с плитка циркулация и създава бърз отток на падналите валежи.

Подземни води

От гледна точка на подземните води територията на общината попада в Мизийския хидрогеоложки район. Характерно за този регион е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площадно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони: горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл; средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни; долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен. На територията на общината поздемните води формират следните водоносни хоризонти: кватернерен, палеогенски (еоценски), горнокреден, титон-валанжински, средноюрски, горно-среднотриаски, горнопермски, контакт със солното тяло на Провадийското солно находище имат кватернерният, титон-валажинският и средноюрският водоносни хоризонти. Особено място заемат солените води, вместени във фланговата и надщокавата брекчии, формирани в резултат на размива на соления щок. Съгласно списъка на подземните водни тела в района се разполагат: порови води в кватернера на река Провадийска; порови води в палеоген-еоцен, олигоцен Провадия; карстови води в горна креда турон-мастрихт – Провадийска синклинала; карстови води в малм-валанжа;

На територията на гр. Провадия се намира находище на минерална вода – водонапорна система от пукнатинно-карстов тип в малмваланжските отложения в Южномизийската периплатформена област – Провадийска синклинала. Тепературата на водата е 240^оС, а утвърдените експлоатационни ресурси са 2,00 л/сек.

Биоразнообразие

Голяма част от територията на община Провадия попада в националната екологична мрежа „НАТУРА 2000“, чиято цел е да осигури дългосрочното опазване и благоприятно състояние на точно определени растителни и животински видове, както и местата, които обитават. Мрежата включва специални защитени зони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици.

На територията на община Провадия има две защитени зони.

Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0002038 по Директива за опазване на дивите птици, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 84030.41 ха и се намира в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг двете плата граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на територията се включват и скалните масиви Невша-Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток – до шосето с. Гроздьово – с. Бързица. Районът е слабо населен и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, кафяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991). Около една трета от тези гори са семенни високостеблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Мястото е чувствително към човешките дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – катерачество, делта– и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Интензивните сечи в горите влошават горските местообитания и безпокоят птиците през гнездовия период. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания. Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци влошава допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания. В района на Провадийско-Роякското плато са установени 160 вида, от които 36 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 68 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Провадийско-Роякското плато е едно от петте най-важни места в страната от значение за Европейския съюз за опазване на египетския лешояд /Neophron percnopterus/, бухала /Bubo bubo/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulous/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Орелът змияр /Circaetus gallicus/, белоопашатият мишелов /Buteo rufinus/, скален орел /Aquila chrysaetos/ и малкият орел /Hieraaetus penndtus/ гнездят също в значителни количества. Добрата хранителна база и подходящите места за почивка привличат по време на пролетна и есенна миграция относително големи количества бели и черни щъркели и различни видове грабливи птици. Долината на река Провадийска се явява място с тесен фронт на миграция, където преминават и често спират за пренощуване и хранене над 35000 щъркели и 3000 грабливи птици.

Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0000104 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на местообитанията, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 50158.59 ха. Представлява широкоциркум денудиално плато между реките Провадийска (средно течение) Девня, Провадийска (долно течение), Голяма Камчия, Стара река (приток на голяма Камчия) и Мадара (приток на Провадийска река). Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик. Провадийската река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата мадарско, Добринско (високо 320м.) и Роякско (389м.). Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корлнизи. Платото е дълбоко нарязано от Провадийския пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз.Цонево. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Защитената зона е с богато разнообразие на видове птици. Тя е много важно място за египетския лешояд (Neophron percnopterus) и много ловуващи птици. Многобройни пещери, ниши и пукнатини имат голямо значение като местообитания за нощуване на прилепите. Върху територията на Провадийско-Роякското плато се намира 100% от местната популация на прилегналовлакнест равнец (Achillea leptophylla) в България, а също така и 30% от популацията на източен миск (Jurinea ledebourii).

На територията на община Провадия има четири защитени местности.

• Защитена местност „Славейкова гора“. Обявена е за такава през 1986 г., а със Заповед № РД-810/23.08.2002 г. е прекатегоризирана, с площ 73,5 ха. Намира се в землището на село Славейково, на запад от него. Представлява смесена широколистна гора със скални венци по ръба на Провадийското плато, постоянна гнездова територия на няколко вида дневни грабливи птици, защитени по смисъла на Закона за биоразнообразието: малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов, голям ястреб, малък ястреб. В територията могат да се наблюдават и други защитени видове като сив кълвач, голям пъстър кълвач, обикновена чинка, голям синигер, жълтоглаво кралче, черен дрозд и др. До местността се достига по горски път, западно от село Славейково. Подходяща е за орнитологичен туризъм.

• Защитена местност „Снежанска кория“. Обявена е през 1943 г., а със Заповед № РД-814/23.08.2002 г. е прекатегоризирана. Площта ѝ е 81 ха. Намира се в землището на село Снежина. Представлява вековна дъбова гора на възраст 120 – 210 г.

• Защитена местност „Голямата канара“. Обявена е със Заповед №-213/05.04.1979 г., с площ 33 ха. Намира се в землището на село Петров дол. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. В местността има останки от скални манастири. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм.

• Защитена местност „Пробитият камък - Цар Борисов лопен“. Обявена е със Заповед № РД-646/05.09.2006 г., с площ 79,98 ха. Намира се в землището на село Равна. Представлява територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания, представляващи местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици: орел змияр, малък лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал, козодой, както и други защитени животински (пъстър пор, горски сънливец, голям и малък подковонос, голям нощник, ръждив вечерник, кафяво прилепче) и растителни (голоосилесто коило, борзеанов игловръх, картъловиден карамфил) видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност и развитие на устойчив туризъм.

Полезни изкопаеми

На 5 км югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско солно находище, което е уникално по своите условия на залягане, форма и химически състав. Находището има форма на пресечен конус, като най-плитката част заляга на дълбочина от 15-20 метра, а дълбочината му достига до 3600 метра. Солно-скалната маса, от която е изградено съдържа средно 69,6% NaCl и 23,3% неразтворими примеси, предоставени от мергели и глинести шисти, анхидрит и др.

Почви

Територията на община Провадия не се отличава с голямо почвено разнообразие. Най-добре представени са черноземните почви (типични, карбонатни, излужени). Слабо проявление има и на рендзини (хумусно карбонатни) почви. Основният почвен тип са богати, слабо излужени черноземи, предполагащи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви. Мощността на почвената покривка при типичните черноземи е около 0,8 м. Почвообразуващите скали са предимно льосовидни глини, пясъчници и варовици, а също така и алувиални и делувиални наслаги. Почвената покривка е твърде хомогенна, с участие на излужени черноземи и малко ливадни почви. Излужените черноземи, характерни за територията на общината, са със средномощен (45-55 см) хумусен хоризонт, дълбок профил, тежко песъкливо-глинест механичен състав (физична глина 58%), сравнително високо съдържание на органично вещество (2,5-3,0%) хумус и неутрална до слабо кисела реакция (рН във вода 6,0-7,0). Около 20% от площта на почвите е ерозирана в различна степен. На сравнително малка площ по терасите на р. Провадийска са разпространени алувиално-ливадни почви, които се отличават със средно мощен (30-50 см) хумусен хоризонт, тежък механичен състав (физична глина 35-60%), мощен текстурно недиференциран профил, средно съдържание на органично вещество (2-3% хумус), неутрално до слаба алкална реакция (рН във вода 6,0-8,0) и предимно дълбоко ниво на подпочвените води (по дълбоко от 300 см).

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	22 934	100,00
Българи	13 220	57.64
Турци	2 418	10.54
Цигани	3 381	14.74
Други	90	0.39
Не се самоопределят	447	1.95
Не отговорили	3 378	14.73

Населени места

По данни на служба ГРАО към общинска администрация – Провадия, населението на Общината към 15.07.2013 е 22 349, разпределени в 25 населени места.

Списък на населените места в община Провадия, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2013 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Блъсково	1173	32,812	Асълбейли, Кръсте	Овчага	154	15,665	Мурад Софу
Бозвелийско	1241	31,055	Кадъкьой, Чарвениче	Петров дол	296	26,503	Дерекьой
Бързица	211	12,457	Шеремет, Зир Бей, Шимерд	Провадия	13285	21,738	Пир-и Вади, Правади, Превади
Венчан	284	16,596	Ванчан	Равна	173	20,140	Рафна
Градинарово	827	18,690	Кьопекли	Славейково	416	38,678	Дамлалу Юрду, Дамлалъ
Добрина	232	25,278	Джиздар кьой, Диздар	Снежина	527	13,883	Кар яйдъ, Кайредне
Житница	802	29,627	Дестеджи, Тестаджъ	Староселец	36	5,384	Ески Арнавудлар
Златина	203	17,620	Йенидже кьой	Тутраканци	224	11,419	Балдър кьой, Бълдър
Китен	60	12,336	Мухални	Храброво	392	14,097	Фете кьой
Комарево	410	20,054	Комарева, Кумарива	Чайка	88	14,893	Чайляк, Чайлък, Чайлайък
Кривня	323	34,597	Кривне, Кривине	Черковна	226	21,318	Черковине
Манастир	511	25,875	Манастър	Черноок	196	24,864	Кара Кьоселер, Чернооко
Неново	59	12,303	Леново, Ненова	ОБЩО	22349	520,882	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Кьопеклии на с. Градинарово;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Асъл бейлии на с. Блъсково;

– преименува с. Кадъкьой на с. Бозвелийско;

– преименува с. Шеремет на с. Бързица;

– преименува с. Дамлалъ хумалъ (Дамла хумала) на с. Горно Славейковци;

– преименува с. Джиздар кьой на с. Добрина;

– преименува с. Дамлалъ ехатлар на с. Долно Славейковци;

– преименува с. Тестеджи на с. Житница;

– преименува с. Йенидже кьой на с. Златина;

– преименува с. Мухални на с. Китен;

– преименува с. Мурад Софу на с. Овчага;

– преименува с. Кар яйдъ (Кайредне) на с. Снежина;

– преименува с. Дамлалъ орта на с. Средно Славейковци;

– преименува с. Балдър кьой на с. Тутраканци;

– преименува с. Фете кьой на с. Храброво;

– преименува с. Чайляк (Чайлък) на с. Чайка;

МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Дере кьой на с. Петров дол;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аязма на с. Водици;

– преименува с. Ески арнавутлар на с. Староселец;

– преименува с. Кара кьосе на с. Черноок;

МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооко;

Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Водици и го присъединява като квартал на с. Овчага;

Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Горно Славейковци, Долно Славейковци и Средно Славейковци и ги обединява в едно населено място – с. Славейково;

Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Чернооко на с. Черноок;

Указ № 385/обн. ДВ бр. 98/04.11.1996 г. – отделя селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища от община Ветрино и ги присъединява към община Провадия.

Транспорт

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на Провадийска река, преминава участък от 22,5 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 99,6 km:

• участък от 14,8 km от автомагистрала „Хемус“ (от km 375 до km 389,8);
• участък от 22,8 km от Републикански път III-208 (от km 4,1 до km 26,9);
• последният участък от 20,1 km от Републикански път III-731 (от km 20,3 до km 40,4);
• последният участък от 13,8 km от Републикански път III-904 (от km 27,5 до km 41,3);
• началният участък от 18,3 km от Републикански път III-2082 (от km 0 до km 18,3);
• последният участък от 9,8 km от Републикански път III-9004 (от km 30,2 до km 40,0).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• Официален сайт на община Провадия