Провадия (община): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
* на северозапад – [[община Каспичан]] от [[област Шумен]]. |
* на северозапад – [[община Каспичан]] от [[област Шумен]]. |
||
=== Релеф, водни ресурси, биоразнообразие, полезни изкопаеми, почви === |
|||
=== Релеф, води, природни забележителности === |
|||
==== Релеф ==== |
==== Релеф ==== |
||
Югоизточната част на общината е заета от северозападната част на [[Синделска низина|Синделската низина]], като тук в долината на [[Провадийска река]], източно от село [[Бързица]] е най-ниската ѝ точка – 14 m н.в. В останалите части от общината се простират части от три плата. На северозапад, между долината на [[Провадийска река]] на север и изток и десният ѝ приток река [[Главница (река)|Главница]] се издигат източните части на [[Провадийско плато|Провадийското плато]]. Северните и източните му склонове са стръмни, а южните – полегати. Билото му е равнинно и слабо хълмисто, над което стърчат отделни височини. Тук най-високата точка е връх '''Козина могила''' (316 m), издигащ се северно от село [[Кривня (Област Варна)|Кривня]]. |
Югоизточната част на общината е заета от северозападната част на [[Синделска низина|Синделската низина]], като тук в долината на [[Провадийска река]], източно от село [[Бързица]] е най-ниската ѝ точка – 14 m н.в. В останалите части от общината се простират части от три плата. На северозапад, между долината на [[Провадийска река]] на север и изток и десният ѝ приток река [[Главница (река)|Главница]] се издигат източните части на [[Провадийско плато|Провадийското плато]]. Северните и източните му склонове са стръмни, а южните – полегати. Билото му е равнинно и слабо хълмисто, над което стърчат отделни височини. Тук най-високата точка е връх '''Козина могила''' (316 m), издигащ се северно от село [[Кривня (Област Варна)|Кривня]]. |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
В южната част, южно от долината на река [[Главница (река)|Главница]] попада северните разклонения на [[Роякско плато|Роякското плато]], с полегати северни склонове. Тук най-високата точка е връх Дооря (355 m), южно от село [[Комарево (Област Варна)|Комарево]]. |
В южната част, южно от долината на река [[Главница (река)|Главница]] попада северните разклонения на [[Роякско плато|Роякското плато]], с полегати северни склонове. Тук най-високата точка е връх Дооря (355 m), южно от село [[Комарево (Област Варна)|Комарево]]. |
||
==== |
==== Водни ресурси ==== |
||
Районът на общината е богат на повърхностни и подземни водни ресурси. |
|||
Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на [[Провадийска река]]. Тук тя протича от северозапад на югоизток със своето средно течение на протежение от около 25 km, като заобикаля от север и изток [[Провадийско плато|Провадийското плато]], а след град [[Провадия]] навлиза в [[Синделска низина|Синделската низина]], след което напуска общината. Източно от село [[Бозвелийско]] в нея отдясно се влива най-големият ѝ приток река [[Главница (река)|Главница]], която протича от запад на изток между [[Провадийско плато|Провадийското плато]] на север и [[Роякско плато|Роякското плато]] на юг. |
|||
'''Повърхностни води''' |
|||
На територията на общината има изградени множество микроязовири (по големи са в землищата на селата [[Черковна (Област Варна)|Черковна]], [[Блъсково]] и [[Манастир (Област Варна)|Манастир]]), водите на които основно се използват за напояване на земеделските култури. |
|||
Повърхностните води в района на регион Провадия се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море, речна мрежа на река Провадийска. Водосборната област на поречието е 2132 кm2 . От физикогеографска гледна точка водосборният басейн се отнася към Шуменско-Провадийския клон на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на област Дунавска равнина. От макроформите на релефа приоритетни са Провадийското плато от север и Дългополската планинска верига от юг. Между тях се разполагат долините на реките Главница и Провадийска. Провадийското плато има средна надморска височина 250 m със слаб наклон на юг. Дългополската планина е с простиране изтокзапад и има средна височина около 270 m. Наклонът на склоновете е около 30 – 50 градуса. Част от Дългополската верига е покрита с нискостеблена и широколистна растителност. Екзогенните процеси са значителни, като при силни дъждове овражните води смъкват количество скален материал, който отнасят в реките или го отлагат под формата на поройни конуси. Река Провадийска е формулирала три акумулационни тераси, две от които са незаливни и една заливна. Река Главница е формирала само една заливна тераса с височина от 1 до 2.5 m. Средната и ширина е около 500 m., като в алувиалните отложения е формиран грунтов поток с мощност 5-6 m. Водните обекти на територията на общината се отнасят към Черноморската водосборна зона – Провадийски реки. Водният отток е с преимуществено грунтово подхранване от атмосферните валежи с неустойчиво разпределение, като в отделни случаи се подхранва от по-старите водоносни хоризонти. Гъстотата на речната и овражна мрежа е добра /0.655 кm/кm<sup>2</sup> /. Речните долини са с периодично действащи горни течения, а в долната част на някои водосбори се наблюдават извори. По данни от хидроложкия атлас /1964 г./ модулът на средногодишния отток за район се оценява на 1 l/s/km<sup>2</sup> . През влажни години той е около 50% по-висок, а през сухи – с около 40% по-нисък. Отточният режим се характеризира с лятно-есенно маловодие и зимно маловодие, при което протича повече от 80% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е от порядъка 0,1-0,3 l/s/km<sup>2</sup> . Средният максимален отток е с модул около 5-10 l/s/km<sup>2</sup> . В хидроложко отношение главните отводнителни артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци и водоотдаващите дерета. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток следствие на преобладаващото грунтово подхранване от валанжа, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи. В района на Главница голяма част от водите в овразите се губи в наносите или се появява отново в следствие на падналите валежи. Речната и овражна система значително е разчленила релефа на общината, като дренира подземните води с плитка циркулация и създава бърз отток на падналите валежи. |
|||
==== Защитени местности и природни забележителности ==== |
|||
⚫ | |||
'''Подземни води''' |
|||
От гледна точка на подземните води територията на общината попада в Мизийския хидрогеоложки район. Характерно за този регион е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площадно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони: горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл; средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни; долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен. На територията на общината поздемните води формират следните водоносни хоризонти: кватернерен, палеогенски (еоценски), горнокреден, титон-валанжински, средноюрски, горно-среднотриаски, горнопермски, контакт със солното тяло на Провадийското солно находище имат кватернерният, титон-валажинският и средноюрският водоносни хоризонти. Особено място заемат солените води, вместени във фланговата и надщокавата брекчии, формирани в резултат на размива на соления щок. Съгласно списъка на подземните водни тела в района се разполагат: порови води в кватернера на река Провадийска; порови води в палеоген-еоцен, олигоцен Провадия; карстови води в горна креда турон-мастрихт – Провадийска синклинала; карстови води в малм-валанжа; |
|||
На територията на гр. Провадия се намира находище на минерална вода – водонапорна система от пукнатинно-карстов тип в малмваланжските отложения в Южномизийската периплатформена област – Провадийска синклинала. Тепературата на водата е 240<sup>о</sup>С, а утвърдените експлоатационни ресурси са 2,00 л/сек. |
|||
==== Биоразнообразие ==== |
|||
Голяма част от територията на община Провадия попада в националната екологична мрежа „НАТУРА 2000“, чиято цел е да осигури дългосрочното опазване и благоприятно състояние на точно определени растителни и животински видове, както и местата, които обитават. Мрежата включва специални защитени зони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. |
|||
На територията на община Провадия има две защитени зони. |
|||
'''Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0002038''' по Директива за опазване на дивите птици, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 84030.41 ха и се намира в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг двете плата граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на територията се включват и скалните масиви Невша-Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток – до шосето с. Гроздьово – с. Бързица. Районът е слабо населен и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, кафяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991). Около една трета от тези гори са семенни високостеблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Мястото е чувствително към човешките дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – катерачество, делта– и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Интензивните сечи в горите влошават горските местообитания и безпокоят птиците през гнездовия период. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания. Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци влошава допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания. В района на Провадийско-Роякското плато са установени 160 вида, от които 36 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 68 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Провадийско-Роякското плато е едно от петте най-важни места в страната от значение за Европейския съюз за опазване на египетския лешояд /Neophron percnopterus/, бухала /Bubo bubo/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulous/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Орелът змияр /Circaetus gallicus/, белоопашатият мишелов /Buteo rufinus/, скален орел /Aquila chrysaetos/ и малкият орел /Hieraaetus penndtus/ гнездят също в значителни количества. Добрата хранителна база и подходящите места за почивка привличат по време на пролетна и есенна миграция относително големи количества бели и черни щъркели и различни видове грабливи птици. Долината на река Провадийска се явява място с тесен фронт на миграция, където преминават и често спират за пренощуване и хранене над 35000 щъркели и 3000 грабливи птици. |
|||
'''Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0000104''' по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на местообитанията, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 50158.59 ха. Представлява широкоциркум денудиално плато между реките Провадийска (средно течение) Девня, Провадийска (долно течение), Голяма Камчия, Стара река (приток на голяма Камчия) и Мадара (приток на Провадийска река). Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик. Провадийската река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата мадарско, Добринско (високо 320м.) и Роякско (389м.). Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корлнизи. Платото е дълбоко нарязано от Провадийския пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз.Цонево. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Защитената зона е с богато разнообразие на видове птици. Тя е много важно място за египетския лешояд (Neophron percnopterus) и много ловуващи птици. Многобройни пещери, ниши и пукнатини имат голямо значение като местообитания за нощуване на прилепите. Върху територията на Провадийско-Роякското плато се намира 100% от местната популация на прилегналовлакнест равнец (Achillea leptophylla) в България, а също така и 30% от популацията на източен миск (Jurinea ledebourii). |
|||
⚫ | |||
* Защитена местност „'''Славейкова гора'''“. Обявена е за такава през 1986 г., а със Заповед № РД-810/23.08.2002 г. е прекатегоризирана, с площ 73,5 ха. Намира се в землището на село [[Славейково (Област Варна)|Славейково]], на запад от него. Представлява смесена широколистна гора със скални венци по ръба на [[Провадийско плато|Провадийското плато]], постоянна гнездова територия на няколко вида дневни грабливи птици, защитени по смисъла на Закона за биоразнообразието: малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов, голям ястреб, малък ястреб. В територията могат да се наблюдават и други защитени видове като сив кълвач, голям пъстър кълвач, обикновена чинка, голям синигер, жълтоглаво кралче, черен дрозд и др. До местността се достига по горски път, западно от село [[Славейково (Област Варна)|Славейково]]. Подходяща е за орнитологичен туризъм. |
* Защитена местност „'''Славейкова гора'''“. Обявена е за такава през 1986 г., а със Заповед № РД-810/23.08.2002 г. е прекатегоризирана, с площ 73,5 ха. Намира се в землището на село [[Славейково (Област Варна)|Славейково]], на запад от него. Представлява смесена широколистна гора със скални венци по ръба на [[Провадийско плато|Провадийското плато]], постоянна гнездова територия на няколко вида дневни грабливи птици, защитени по смисъла на Закона за биоразнообразието: малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов, голям ястреб, малък ястреб. В територията могат да се наблюдават и други защитени видове като сив кълвач, голям пъстър кълвач, обикновена чинка, голям синигер, жълтоглаво кралче, черен дрозд и др. До местността се достига по горски път, западно от село [[Славейково (Област Варна)|Славейково]]. Подходяща е за орнитологичен туризъм. |
||
Ред 52: | Ред 68: | ||
* Защитена местност „'''Голямата канара'''“. Обявена е със Заповед №-213/05.04.1979 г., с площ 33 ха. Намира се в землището на село [[Петров дол (Област Варна)|Петров дол]]. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. В местността има останки от скални манастири. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм. |
* Защитена местност „'''Голямата канара'''“. Обявена е със Заповед №-213/05.04.1979 г., с площ 33 ха. Намира се в землището на село [[Петров дол (Област Варна)|Петров дол]]. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. В местността има останки от скални манастири. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм. |
||
* |
* Защитена местност „'''Пробитият камък - Цар Борисов лопен'''“. Обявена е със Заповед № РД-646/05.09.2006 г., с площ 79,98 ха. Намира се в землището на село [[Равна (Област Варна)|Равна]]. Представлява територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания, представляващи местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици: орел змияр, малък лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал, козодой, както и други защитени животински (пъстър пор, горски сънливец, голям и малък подковонос, голям нощник, ръждив вечерник, кафяво прилепче) и растителни (голоосилесто коило, борзеанов игловръх, картъловиден карамфил) видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност и развитие на устойчив туризъм. |
||
'''Полезни изкопаеми''' |
|||
На 5 км югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско солно находище, което е уникално по своите условия на залягане, форма и химически състав. Находището има форма на пресечен конус, като най-плитката част заляга на дълбочина от 15-20 метра, а дълбочината му достига до 3600 метра. Солно-скалната маса, от която е изградено съдържа средно 69,6% NaCl и 23,3% неразтворими примеси, предоставени от мергели и глинести шисти, анхидрит и др. |
|||
'''Почви''' |
|||
Територията на община Провадия не се отличава с голямо почвено разнообразие. Най-добре представени са черноземните почви (типични, карбонатни, излужени). Слабо проявление има и на рендзини (хумусно карбонатни) почви. Основният почвен тип са богати, слабо излужени черноземи, предполагащи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви. Мощността на почвената покривка при типичните черноземи е около 0,8 м. Почвообразуващите скали са предимно льосовидни глини, пясъчници и варовици, а също така и алувиални и делувиални наслаги. Почвената покривка е твърде хомогенна, с участие на излужени черноземи и малко ливадни почви. Излужените черноземи, характерни за територията на общината, са със средномощен (45-55 см) хумусен хоризонт, дълбок профил, тежко песъкливо-глинест механичен състав (физична глина 58%), сравнително високо съдържание на органично вещество (2,5-3,0%) хумус и неутрална до слабо кисела реакция (рН във вода 6,0-7,0). Около 20% от площта на почвите е ерозирана в различна степен. На сравнително малка площ по терасите на р. Провадийска са разпространени алувиално-ливадни почви, които се отличават със средно мощен (30-50 см) хумусен хоризонт, тежък механичен състав (физична глина 35-60%), мощен текстурно недиференциран профил, средно съдържание на органично вещество (2-3% хумус), неутрално до слаба алкална реакция (рН във вода 6,0-8,0) и предимно дълбоко ниво на подпочвените води (по дълбоко от 300 см). |
|||
== Население == |
== Население == |
||
Ред 78: | Ред 102: | ||
=== Населени места === |
=== Населени места === |
||
По данни на служба ГРАО към общинска администрация – Провадия, населението на Общината към 15.07.2013 е 22 349, разпределени в 25 населени места<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ]</ref>. |
|||
{| border="1" cellpadding="2" |
{| border="1" cellpadding="2" |
||
|+ '''Списък на населените места в община Провадия, население и площ на землищата им''' |
|+ '''Списък на населените места в община Провадия, население и площ на землищата им''' |
||
! width="170" bgcolor="yellow" | Населено място |
! width="170" bgcolor="yellow" | Населено място |
||
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}( |
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2013 г.) |
||
! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km<sup>2</sup> |
! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km<sup>2</sup> |
||
! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) |
! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) |
||
Ред 91: | Ред 115: | ||
! width="270" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) |
! width="270" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) |
||
|- |
|- |
||
| [[Блъсково]] || align="right" | |
| [[Блъсково]] || align="right" | 1173 || align="right" | 32,812 || Асълбейли, Кръсте ||[[Овчага]] || align="right" | 154 || align="right" | 15,665 || Мурад Софу |
||
|- |
|- |
||
| [[Бозвелийско]] || align="right" | |
| [[Бозвелийско]] || align="right" | 1241 || align="right" | 31,055 || Кадъкьой, Чарвениче ||[[Петров дол (Област Варна)|Петров дол]] || align="right" | 296 || align="right" | 26,503 || Дерекьой |
||
|- |
|- |
||
| [[Бързица]] || align="right" | |
| [[Бързица]] || align="right" | 211 || align="right" | 12,457 || Шеремет, Зир Бей, Шимерд ||'''[[Провадия]]''' || align="right" | 13285 || align="right" | 21,738 ||Пир-и Вади, Правади, Превади |
||
|- |
|- |
||
| [[Венчан]] || align="right" | |
| [[Венчан]] || align="right" | 284 || align="right" | 16,596 ||Ванчан |
||
|[[Равна (Област Варна)|Равна]] || align="right" | |
|[[Равна (Област Варна)|Равна]] || align="right" | 173 || align="right" | 20,140 ||Рафна |
||
|- |
|- |
||
| [[Градинарово]] || align="right" | |
| [[Градинарово]] || align="right" | 827 || align="right" | 18,690 || Кьопекли ||[[Славейково (Област Варна)|Славейково]] || align="right" | 416 || align="right" | 38,678 ||Дамлалу Юрду, Дамлалъ |
||
|- |
|- |
||
| [[Добрина (село)|Добрина]] || align="right" | 232 || align="right" | 25,278 || |
| [[Добрина (село)|Добрина]] || align="right" | 232 || align="right" | 25,278 || Джиздар кьой, Диздар ||[[Снежина (село)|Снежина]] || align="right" | 527 || align="right" | 13,883 || Кар яйдъ, Кайредне |
||
|- |
|- |
||
| [[Житница (Област Варна)|Житница]] || align="right" | |
| [[Житница (Област Варна)|Житница]] || align="right" | 802 || align="right" | 29,627 || Дестеджи, Тестаджъ ||[[Староселец (село)|Староселец]] || align="right" | 36 || align="right" | 5,384 || Ески Арнавудлар |
||
|- |
|- |
||
| [[Златина (село)|Златина]] || align="right" | |
| [[Златина (село)|Златина]] || align="right" | 203 || align="right" | 17,620 || Йенидже кьой ||[[Тутраканци]] || align="right" | 224 || align="right" | 11,419 || Балдър кьой, Бълдър |
||
|- |
|- |
||
| [[Китен (Област Варна)|Китен]] || align="right" | |
| [[Китен (Област Варна)|Китен]] || align="right" | 60 || align="right" | 12,336 || Мухални ||[[Храброво (Област Варна)|Храброво]] || align="right" | 392 || align="right" | 14,097 || Фете кьой |
||
|- |
|- |
||
| [[Комарево (Област Варна)|Комарево]] || align="right" | |
| [[Комарево (Област Варна)|Комарево]] || align="right" | 410 || align="right" | 20,054 ||Комарева, Кумарива |
||
|[[Чайка (Област Варна)|Чайка]] || align="right" | |
|[[Чайка (Област Варна)|Чайка]] || align="right" | 88 || align="right" | 14,893 || Чайляк, Чайлък, Чайлайък |
||
|- |
|- |
||
| [[Кривня (Област Варна)|Кривня]] || align="right" | |
| [[Кривня (Област Варна)|Кривня]] || align="right" | 323 || align="right" | 34,597 ||Кривне, Кривине |
||
|[[Черковна (Област Варна)|Черковна]] || align="right" | |
|[[Черковна (Област Варна)|Черковна]] || align="right" | 226 || align="right" | 21,318 ||Черковине |
||
|- |
|- |
||
| [[Манастир (Област Варна)|Манастир]] || align="right" | |
| [[Манастир (Област Варна)|Манастир]] || align="right" | 511 || align="right" | 25,875 ||Манастър |
||
|[[Черноок]] || align="right" | |
|[[Черноок]] || align="right" | 196 || align="right" | 24,864 || Кара Кьоселер, Чернооко |
||
|- |
|- |
||
| [[Неново]] || align="right" | |
| [[Неново]] || align="right" | 59 || align="right" | 12,303 ||Леново, Ненова |
||
|'''ОБЩО''' || align="right" | ''' |
|'''ОБЩО''' || align="right" | '''22349''' || align="right" | '''520,882''' || | няма населени места без землища |
||
|} |
|} |
||
== Административно-териториални промени == |
== Административно-териториални промени == |
||
Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Кьопеклии на с. Градинарово; |
|||
⚫ | |||
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Асъл бейлии на с. Блъсково; |
|||
⚫ | |||
– преименува с. Кадъкьой на с. Бозвелийско; |
|||
⚫ | |||
– преименува с. Шеремет на с. Бързица; |
|||
:: – преименува с. Тестеджи на с. [[Житница (Област Варна)|Житница]]; |
|||
– преименува с. Дамлалъ хумалъ (Дамла хумала) на с. Горно Славейковци; |
|||
:: – преименува с. Мухалии на с. [[Китен (Област Варна)|Китен]]; |
|||
– преименува с. Джиздар кьой на с. Добрина; |
|||
⚫ | |||
– преименува с. Дамлалъ ехатлар на с. Долно Славейковци; |
|||
⚫ | |||
– преименува с. Тестеджи на с. Житница; |
|||
⚫ | |||
– преименува с. Йенидже кьой на с. Златина; |
|||
⚫ | |||
– преименува с. Мухални на с. Китен; |
|||
⚫ | |||
– преименува с. Мурад Софу на с. Овчага; |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
– преименува с. Дамлалъ орта на с. Средно Славейковци; |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооко; |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Транспорт == |
== Транспорт == |
Версия от 19:52, 19 ноември 2019
Провадия (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Варна |
Площ | 520.88 km² |
Население | 21 908 души |
Адм. център | Провадия |
Брой селища | 25 |
Сайт | www.provadia.bg |
Управление | |
Кмет | Димо Димов (ГЕРБ; 2023) |
Общ. съвет | 21 съветници
|
Провадия (община) в Общомедия |
Община Провадия се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в западната част на област Варна. С площта си от 520,882 km2 заема 1-во място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,61% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Ветрино;
- на изток – община Аврен;
- на югоизток – община Долни чифлик;
- на юг – община Дългопол;
- на югозапад – община Смядово от област Шумен;
- на запад– община Шумен от област Шумен;
- на северозапад – община Каспичан от област Шумен.
Релеф, водни ресурси, биоразнообразие, полезни изкопаеми, почви
Релеф
Югоизточната част на общината е заета от северозападната част на Синделската низина, като тук в долината на Провадийска река, източно от село Бързица е най-ниската ѝ точка – 14 m н.в. В останалите части от общината се простират части от три плата. На северозапад, между долината на Провадийска река на север и изток и десният ѝ приток река Главница се издигат източните части на Провадийското плато. Северните и източните му склонове са стръмни, а южните – полегати. Билото му е равнинно и слабо хълмисто, над което стърчат отделни височини. Тук най-високата точка е връх Козина могила (316 m), издигащ се северно от село Кривня.
В североизточната четвъртина на общината, източно от долината на Провадийска река попада по-голямата част от Добринското плато, на което западните и северните му склонове са стръмни, а южните полегати. Билото му също е равнинно и слабо хълмисто, над което стърчат отделни издигнати части, с най-висока точка връх Бърдото (360 m), максималната височина на общината.
В южната част, южно от долината на река Главница попада северните разклонения на Роякското плато, с полегати северни склонове. Тук най-високата точка е връх Дооря (355 m), южно от село Комарево.
Водни ресурси
Районът на общината е богат на повърхностни и подземни водни ресурси.
Повърхностни води
Повърхностните води в района на регион Провадия се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море, речна мрежа на река Провадийска. Водосборната област на поречието е 2132 кm2 . От физикогеографска гледна точка водосборният басейн се отнася към Шуменско-Провадийския клон на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на област Дунавска равнина. От макроформите на релефа приоритетни са Провадийското плато от север и Дългополската планинска верига от юг. Между тях се разполагат долините на реките Главница и Провадийска. Провадийското плато има средна надморска височина 250 m със слаб наклон на юг. Дългополската планина е с простиране изтокзапад и има средна височина около 270 m. Наклонът на склоновете е около 30 – 50 градуса. Част от Дългополската верига е покрита с нискостеблена и широколистна растителност. Екзогенните процеси са значителни, като при силни дъждове овражните води смъкват количество скален материал, който отнасят в реките или го отлагат под формата на поройни конуси. Река Провадийска е формулирала три акумулационни тераси, две от които са незаливни и една заливна. Река Главница е формирала само една заливна тераса с височина от 1 до 2.5 m. Средната и ширина е около 500 m., като в алувиалните отложения е формиран грунтов поток с мощност 5-6 m. Водните обекти на територията на общината се отнасят към Черноморската водосборна зона – Провадийски реки. Водният отток е с преимуществено грунтово подхранване от атмосферните валежи с неустойчиво разпределение, като в отделни случаи се подхранва от по-старите водоносни хоризонти. Гъстотата на речната и овражна мрежа е добра /0.655 кm/кm2 /. Речните долини са с периодично действащи горни течения, а в долната част на някои водосбори се наблюдават извори. По данни от хидроложкия атлас /1964 г./ модулът на средногодишния отток за район се оценява на 1 l/s/km2 . През влажни години той е около 50% по-висок, а през сухи – с около 40% по-нисък. Отточният режим се характеризира с лятно-есенно маловодие и зимно маловодие, при което протича повече от 80% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е от порядъка 0,1-0,3 l/s/km2 . Средният максимален отток е с модул около 5-10 l/s/km2 . В хидроложко отношение главните отводнителни артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци и водоотдаващите дерета. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток следствие на преобладаващото грунтово подхранване от валанжа, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи. В района на Главница голяма част от водите в овразите се губи в наносите или се появява отново в следствие на падналите валежи. Речната и овражна система значително е разчленила релефа на общината, като дренира подземните води с плитка циркулация и създава бърз отток на падналите валежи.
Подземни води
От гледна точка на подземните води територията на общината попада в Мизийския хидрогеоложки район. Характерно за този регион е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площадно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони: горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл; средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни; долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен. На територията на общината поздемните води формират следните водоносни хоризонти: кватернерен, палеогенски (еоценски), горнокреден, титон-валанжински, средноюрски, горно-среднотриаски, горнопермски, контакт със солното тяло на Провадийското солно находище имат кватернерният, титон-валажинският и средноюрският водоносни хоризонти. Особено място заемат солените води, вместени във фланговата и надщокавата брекчии, формирани в резултат на размива на соления щок. Съгласно списъка на подземните водни тела в района се разполагат: порови води в кватернера на река Провадийска; порови води в палеоген-еоцен, олигоцен Провадия; карстови води в горна креда турон-мастрихт – Провадийска синклинала; карстови води в малм-валанжа;
На територията на гр. Провадия се намира находище на минерална вода – водонапорна система от пукнатинно-карстов тип в малмваланжските отложения в Южномизийската периплатформена област – Провадийска синклинала. Тепературата на водата е 240оС, а утвърдените експлоатационни ресурси са 2,00 л/сек.
Биоразнообразие
Голяма част от територията на община Провадия попада в националната екологична мрежа „НАТУРА 2000“, чиято цел е да осигури дългосрочното опазване и благоприятно състояние на точно определени растителни и животински видове, както и местата, които обитават. Мрежата включва специални защитени зони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици.
На територията на община Провадия има две защитени зони.
Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0002038 по Директива за опазване на дивите птици, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 84030.41 ха и се намира в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг двете плата граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на територията се включват и скалните масиви Невша-Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток – до шосето с. Гроздьово – с. Бързица. Районът е слабо населен и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, кафяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991). Около една трета от тези гори са семенни високостеблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Мястото е чувствително към човешките дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – катерачество, делта– и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Интензивните сечи в горите влошават горските местообитания и безпокоят птиците през гнездовия период. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания. Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци влошава допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания. В района на Провадийско-Роякското плато са установени 160 вида, от които 36 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 68 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Провадийско-Роякското плато е едно от петте най-важни места в страната от значение за Европейския съюз за опазване на египетския лешояд /Neophron percnopterus/, бухала /Bubo bubo/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulous/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Орелът змияр /Circaetus gallicus/, белоопашатият мишелов /Buteo rufinus/, скален орел /Aquila chrysaetos/ и малкият орел /Hieraaetus penndtus/ гнездят също в значителни количества. Добрата хранителна база и подходящите места за почивка привличат по време на пролетна и есенна миграция относително големи количества бели и черни щъркели и различни видове грабливи птици. Долината на река Провадийска се явява място с тесен фронт на миграция, където преминават и често спират за пренощуване и хранене над 35000 щъркели и 3000 грабливи птици.
Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0000104 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на местообитанията, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 50158.59 ха. Представлява широкоциркум денудиално плато между реките Провадийска (средно течение) Девня, Провадийска (долно течение), Голяма Камчия, Стара река (приток на голяма Камчия) и Мадара (приток на Провадийска река). Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик. Провадийската река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата мадарско, Добринско (високо 320м.) и Роякско (389м.). Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корлнизи. Платото е дълбоко нарязано от Провадийския пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз.Цонево. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Защитената зона е с богато разнообразие на видове птици. Тя е много важно място за египетския лешояд (Neophron percnopterus) и много ловуващи птици. Многобройни пещери, ниши и пукнатини имат голямо значение като местообитания за нощуване на прилепите. Върху територията на Провадийско-Роякското плато се намира 100% от местната популация на прилегналовлакнест равнец (Achillea leptophylla) в България, а също така и 30% от популацията на източен миск (Jurinea ledebourii).
На територията на община Провадия има четири защитени местности.
- Защитена местност „Славейкова гора“. Обявена е за такава през 1986 г., а със Заповед № РД-810/23.08.2002 г. е прекатегоризирана, с площ 73,5 ха. Намира се в землището на село Славейково, на запад от него. Представлява смесена широколистна гора със скални венци по ръба на Провадийското плато, постоянна гнездова територия на няколко вида дневни грабливи птици, защитени по смисъла на Закона за биоразнообразието: малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов, голям ястреб, малък ястреб. В територията могат да се наблюдават и други защитени видове като сив кълвач, голям пъстър кълвач, обикновена чинка, голям синигер, жълтоглаво кралче, черен дрозд и др. До местността се достига по горски път, западно от село Славейково. Подходяща е за орнитологичен туризъм.
- Защитена местност „Снежанска кория“. Обявена е през 1943 г., а със Заповед № РД-814/23.08.2002 г. е прекатегоризирана. Площта ѝ е 81 ха. Намира се в землището на село Снежина. Представлява вековна дъбова гора на възраст 120 – 210 г.
- Защитена местност „Голямата канара“. Обявена е със Заповед №-213/05.04.1979 г., с площ 33 ха. Намира се в землището на село Петров дол. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. В местността има останки от скални манастири. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм.
- Защитена местност „Пробитият камък - Цар Борисов лопен“. Обявена е със Заповед № РД-646/05.09.2006 г., с площ 79,98 ха. Намира се в землището на село Равна. Представлява територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания, представляващи местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици: орел змияр, малък лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал, козодой, както и други защитени животински (пъстър пор, горски сънливец, голям и малък подковонос, голям нощник, ръждив вечерник, кафяво прилепче) и растителни (голоосилесто коило, борзеанов игловръх, картъловиден карамфил) видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност и развитие на устойчив туризъм.
Полезни изкопаеми
На 5 км югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско солно находище, което е уникално по своите условия на залягане, форма и химически състав. Находището има форма на пресечен конус, като най-плитката част заляга на дълбочина от 15-20 метра, а дълбочината му достига до 3600 метра. Солно-скалната маса, от която е изградено съдържа средно 69,6% NaCl и 23,3% неразтворими примеси, предоставени от мергели и глинести шисти, анхидрит и др.
Почви
Територията на община Провадия не се отличава с голямо почвено разнообразие. Най-добре представени са черноземните почви (типични, карбонатни, излужени). Слабо проявление има и на рендзини (хумусно карбонатни) почви. Основният почвен тип са богати, слабо излужени черноземи, предполагащи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви. Мощността на почвената покривка при типичните черноземи е около 0,8 м. Почвообразуващите скали са предимно льосовидни глини, пясъчници и варовици, а също така и алувиални и делувиални наслаги. Почвената покривка е твърде хомогенна, с участие на излужени черноземи и малко ливадни почви. Излужените черноземи, характерни за територията на общината, са със средномощен (45-55 см) хумусен хоризонт, дълбок профил, тежко песъкливо-глинест механичен състав (физична глина 58%), сравнително високо съдържание на органично вещество (2,5-3,0%) хумус и неутрална до слабо кисела реакция (рН във вода 6,0-7,0). Около 20% от площта на почвите е ерозирана в различна степен. На сравнително малка площ по терасите на р. Провадийска са разпространени алувиално-ливадни почви, които се отличават със средно мощен (30-50 см) хумусен хоризонт, тежък механичен състав (физична глина 35-60%), мощен текстурно недиференциран профил, средно съдържание на органично вещество (2-3% хумус), неутрално до слаба алкална реакция (рН във вода 6,0-8,0) и предимно дълбоко ниво на подпочвените води (по дълбоко от 300 см).
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 22 934 | 100,00 |
Българи | 13 220 | 57.64 |
Турци | 2 418 | 10.54 |
Цигани | 3 381 | 14.74 |
Други | 90 | 0.39 |
Не се самоопределят | 447 | 1.95 |
Не отговорили | 3 378 | 14.73 |
Населени места
По данни на служба ГРАО към общинска администрация – Провадия, населението на Общината към 15.07.2013 е 22 349, разпределени в 25 населени места[2].
Населено място | Население (2013 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Блъсково | 1173 | 32,812 | Асълбейли, Кръсте | Овчага | 154 | 15,665 | Мурад Софу |
Бозвелийско | 1241 | 31,055 | Кадъкьой, Чарвениче | Петров дол | 296 | 26,503 | Дерекьой |
Бързица | 211 | 12,457 | Шеремет, Зир Бей, Шимерд | Провадия | 13285 | 21,738 | Пир-и Вади, Правади, Превади |
Венчан | 284 | 16,596 | Ванчан | Равна | 173 | 20,140 | Рафна |
Градинарово | 827 | 18,690 | Кьопекли | Славейково | 416 | 38,678 | Дамлалу Юрду, Дамлалъ |
Добрина | 232 | 25,278 | Джиздар кьой, Диздар | Снежина | 527 | 13,883 | Кар яйдъ, Кайредне |
Житница | 802 | 29,627 | Дестеджи, Тестаджъ | Староселец | 36 | 5,384 | Ески Арнавудлар |
Златина | 203 | 17,620 | Йенидже кьой | Тутраканци | 224 | 11,419 | Балдър кьой, Бълдър |
Китен | 60 | 12,336 | Мухални | Храброво | 392 | 14,097 | Фете кьой |
Комарево | 410 | 20,054 | Комарева, Кумарива | Чайка | 88 | 14,893 | Чайляк, Чайлък, Чайлайък |
Кривня | 323 | 34,597 | Кривне, Кривине | Черковна | 226 | 21,318 | Черковине |
Манастир | 511 | 25,875 | Манастър | Черноок | 196 | 24,864 | Кара Кьоселер, Чернооко |
Неново | 59 | 12,303 | Леново, Ненова | ОБЩО | 22349 | 520,882 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Кьопеклии на с. Градинарово;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Асъл бейлии на с. Блъсково;
– преименува с. Кадъкьой на с. Бозвелийско;
– преименува с. Шеремет на с. Бързица;
– преименува с. Дамлалъ хумалъ (Дамла хумала) на с. Горно Славейковци;
– преименува с. Джиздар кьой на с. Добрина;
– преименува с. Дамлалъ ехатлар на с. Долно Славейковци;
– преименува с. Тестеджи на с. Житница;
– преименува с. Йенидже кьой на с. Златина;
– преименува с. Мухални на с. Китен;
– преименува с. Мурад Софу на с. Овчага;
– преименува с. Кар яйдъ (Кайредне) на с. Снежина;
– преименува с. Дамлалъ орта на с. Средно Славейковци;
– преименува с. Балдър кьой на с. Тутраканци;
– преименува с. Фете кьой на с. Храброво;
– преименува с. Чайляк (Чайлък) на с. Чайка;
МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Дере кьой на с. Петров дол;
МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аязма на с. Водици;
– преименува с. Ески арнавутлар на с. Староселец;
– преименува с. Кара кьосе на с. Черноок;
МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооко;
Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Водици и го присъединява като квартал на с. Овчага;
Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Горно Славейковци, Долно Славейковци и Средно Славейковци и ги обединява в едно населено място – с. Славейково;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Чернооко на с. Черноок;
Указ № 385/обн. ДВ бр. 98/04.11.1996 г. – отделя селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища от община Ветрино и ги присъединява към община Провадия.
Транспорт
През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на Провадийска река, преминава участък от 22,5 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.
През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 99,6 km:
- участък от 14,8 km от автомагистрала „Хемус“ (от km 375 до km 389,8);
- участък от 22,8 km от Републикански път III-208 (от km 4,1 до km 26,9);
- последният участък от 20,1 km от Републикански път III-731 (от km 20,3 до km 40,4);
- последният участък от 13,8 km от Републикански път III-904 (от km 27,5 до km 41,3);
- началният участък от 18,3 km от Републикански път III-2082 (от km 0 до km 18,3);
- последният участък от 9,8 km от Републикански път III-9004 (от km 30,2 до km 40,0).
Топографска карта
- Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
|