Разлика между версии на „Провадия (община)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
* на северозапад – [[община Каспичан]] от [[област Шумен]].
 
=== Релеф, водни ресурси, биоразнообразие, полезни изкопаеми, почви ===
=== Релеф, води, природни забележителности ===
==== Релеф ====
Югоизточната част на общината е заета от северозападната част на [[Синделска низина|Синделската низина]], като тук в долината на [[Провадийска река]], източно от село [[Бързица]] е най-ниската ѝ точка – 14 m н.в. В останалите части от общината се простират части от три плата. На северозапад, между долината на [[Провадийска река]] на север и изток и десният ѝ приток река [[Главница (река)|Главница]] се издигат източните части на [[Провадийско плато|Провадийското плато]]. Северните и източните му склонове са стръмни, а южните – полегати. Билото му е равнинно и слабо хълмисто, над което стърчат отделни височини. Тук най-високата точка е връх '''Козина могила''' (316 m), издигащ се северно от село [[Кривня (Област Варна)|Кривня]].
В южната част, южно от долината на река [[Главница (река)|Главница]] попада северните разклонения на [[Роякско плато|Роякското плато]], с полегати северни склонове. Тук най-високата точка е връх Дооря (355 m), южно от село [[Комарево (Област Варна)|Комарево]].
 
==== ВодиВодни ресурси ====
Районът на общината е богат на повърхностни и подземни водни ресурси.
Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на [[Провадийска река]]. Тук тя протича от северозапад на югоизток със своето средно течение на протежение от около 25 km, като заобикаля от север и изток [[Провадийско плато|Провадийското плато]], а след град [[Провадия]] навлиза в [[Синделска низина|Синделската низина]], след което напуска общината. Източно от село [[Бозвелийско]] в нея отдясно се влива най-големият ѝ приток река [[Главница (река)|Главница]], която протича от запад на изток между [[Провадийско плато|Провадийското плато]] на север и [[Роякско плато|Роякското плато]] на юг.
 
'''Повърхностни води'''
На територията на общината има изградени множество микроязовири (по големи са в землищата на селата [[Черковна (Област Варна)|Черковна]], [[Блъсково]] и [[Манастир (Област Варна)|Манастир]]), водите на които основно се използват за напояване на земеделските култури.
 
Повърхностните води в района на регион Провадия се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море, речна мрежа на река Провадийска. Водосборната област на поречието е 2132 кm2 . От физикогеографска гледна точка водосборният басейн се отнася към Шуменско-Провадийския клон на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на област Дунавска равнина. От макроформите на релефа приоритетни са Провадийското плато от север и Дългополската планинска верига от юг. Между тях се разполагат долините на реките Главница и Провадийска. Провадийското плато има средна надморска височина 250 m със слаб наклон на юг. Дългополската планина е с простиране изтокзапад и има средна височина около 270 m. Наклонът на склоновете е около 30 – 50 градуса. Част от Дългополската верига е покрита с нискостеблена и широколистна растителност. Екзогенните процеси са значителни, като при силни дъждове овражните води смъкват количество скален материал, който отнасят в реките или го отлагат под формата на поройни конуси. Река Провадийска е формулирала три акумулационни тераси, две от които са незаливни и една заливна. Река Главница е формирала само една заливна тераса с височина от 1 до 2.5 m. Средната и ширина е около 500 m., като в алувиалните отложения е формиран грунтов поток с мощност 5-6 m. Водните обекти на територията на общината се отнасят към Черноморската водосборна зона – Провадийски реки. Водният отток е с преимуществено грунтово подхранване от атмосферните валежи с неустойчиво разпределение, като в отделни случаи се подхранва от по-старите водоносни хоризонти. Гъстотата на речната и овражна мрежа е добра /0.655 кm/кm<sup>2</sup> /. Речните долини са с периодично действащи горни течения, а в долната част на някои водосбори се наблюдават извори. По данни от хидроложкия атлас /1964 г./ модулът на средногодишния отток за район се оценява на 1 l/s/km<sup>2</sup> . През влажни години той е около 50% по-висок, а през сухи – с около 40% по-нисък. Отточният режим се характеризира с лятно-есенно маловодие и зимно маловодие, при което протича повече от 80% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е от порядъка 0,1-0,3 l/s/km<sup>2</sup> . Средният максимален отток е с модул около 5-10 l/s/km<sup>2</sup> . В хидроложко отношение главните отводнителни артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци и водоотдаващите дерета. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток следствие на преобладаващото грунтово подхранване от валанжа, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи. В района на Главница голяма част от водите в овразите се губи в наносите или се появява отново в следствие на падналите валежи. Речната и овражна система значително е разчленила релефа на общината, като дренира подземните води с плитка циркулация и създава бърз отток на падналите валежи.
==== Защитени местности и природни забележителности ====
 
На територията на община Провадия има три защитени местности и една природна забележителност.
'''Подземни води'''
 
От гледна точка на подземните води територията на общината попада в Мизийския хидрогеоложки район. Характерно за този регион е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площадно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони: горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл; средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни; долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен. На територията на общината поздемните води формират следните водоносни хоризонти: кватернерен, палеогенски (еоценски), горнокреден, титон-валанжински, средноюрски, горно-среднотриаски, горнопермски, контакт със солното тяло на Провадийското солно находище имат кватернерният, титон-валажинският и средноюрският водоносни хоризонти. Особено място заемат солените води, вместени във фланговата и надщокавата брекчии, формирани в резултат на размива на соления щок. Съгласно списъка на подземните водни тела в района се разполагат: порови води в кватернера на река Провадийска; порови води в палеоген-еоцен, олигоцен Провадия; карстови води в горна креда турон-мастрихт – Провадийска синклинала; карстови води в малм-валанжа;
 
На територията на гр. Провадия се намира находище на минерална вода – водонапорна система от пукнатинно-карстов тип в малмваланжските отложения в Южномизийската периплатформена област – Провадийска синклинала. Тепературата на водата е 240<sup>о</sup>С, а утвърдените експлоатационни ресурси са 2,00 л/сек.
 
==== Биоразнообразие ====
Голяма част от територията на община Провадия попада в националната екологична мрежа „НАТУРА 2000“, чиято цел е да осигури дългосрочното опазване и благоприятно състояние на точно определени растителни и животински видове, както и местата, които обитават. Мрежата включва специални защитени зони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици.
 
На територията на община Провадия има две защитени зони.
 
'''Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0002038''' по Директива за опазване на дивите птици, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 84030.41 ха и се намира в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг двете плата граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на територията се включват и скалните масиви Невша-Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток – до шосето с. Гроздьово – с. Бързица. Районът е слабо населен и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, кафяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991). Около една трета от тези гори са семенни високостеблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Мястото е чувствително към човешките дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – катерачество, делта– и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Интензивните сечи в горите влошават горските местообитания и безпокоят птиците през гнездовия период. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания. Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци влошава допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания. В района на Провадийско-Роякското плато са установени 160 вида, от които 36 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 68 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Провадийско-Роякското плато е едно от петте най-важни места в страната от значение за Европейския съюз за опазване на египетския лешояд /Neophron percnopterus/, бухала /Bubo bubo/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulous/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Орелът змияр /Circaetus gallicus/, белоопашатият мишелов /Buteo rufinus/, скален орел /Aquila chrysaetos/ и малкият орел /Hieraaetus penndtus/ гнездят също в значителни количества. Добрата хранителна база и подходящите места за почивка привличат по време на пролетна и есенна миграция относително големи количества бели и черни щъркели и различни видове грабливи птици. Долината на река Провадийска се явява място с тесен фронт на миграция, където преминават и често спират за пренощуване и хранене над 35000 щъркели и 3000 грабливи птици.
 
'''Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0000104''' по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на местообитанията, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 50158.59 ха. Представлява широкоциркум денудиално плато между реките Провадийска (средно течение) Девня, Провадийска (долно течение), Голяма Камчия, Стара река (приток на голяма Камчия) и Мадара (приток на Провадийска река). Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик. Провадийската река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата мадарско, Добринско (високо 320м.) и Роякско (389м.). Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корлнизи. Платото е дълбоко нарязано от Провадийския пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз.Цонево. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Защитената зона е с богато разнообразие на видове птици. Тя е много важно място за египетския лешояд (Neophron percnopterus) и много ловуващи птици. Многобройни пещери, ниши и пукнатини имат голямо значение като местообитания за нощуване на прилепите. Върху територията на Провадийско-Роякското плато се намира 100% от местната популация на прилегналовлакнест равнец (Achillea leptophylla) в България, а също така и 30% от популацията на източен миск (Jurinea ledebourii).
 
На територията на община Провадия има тричетири защитени местности и една природна забележителност.
 
* Защитена местност „'''Славейкова гора'''“. Обявена е за такава през 1986 г., а със Заповед № РД-810/23.08.2002 г. е прекатегоризирана, с площ 73,5 ха. Намира се в землището на село [[Славейково (Област Варна)|Славейково]], на запад от него. Представлява смесена широколистна гора със скални венци по ръба на [[Провадийско плато|Провадийското плато]], постоянна гнездова територия на няколко вида дневни грабливи птици, защитени по смисъла на Закона за биоразнообразието: малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов, голям ястреб, малък ястреб. В територията могат да се наблюдават и други защитени видове като сив кълвач, голям пъстър кълвач, обикновена чинка, голям синигер, жълтоглаво кралче, черен дрозд и др. До местността се достига по горски път, западно от село [[Славейково (Област Варна)|Славейково]]. Подходяща е за орнитологичен туризъм.
* Защитена местност „'''Голямата канара'''“. Обявена е със Заповед №-213/05.04.1979 г., с площ 33 ха. Намира се в землището на село [[Петров дол (Област Варна)|Петров дол]]. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. В местността има останки от скални манастири. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм.
 
* ПрироднаЗащитена забележителностместност „'''Пробитият камък - Цар Борисов лопен'''“. Обявена е със Заповед № РД-646/05.09.2006 г., с площ 79,98 ха. Намира се в землището на село [[Равна (Област Варна)|Равна]]. Представлява територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания, представляващи местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици: орел змияр, малък лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал, козодой, както и други защитени животински (пъстър пор, горски сънливец, голям и малък подковонос, голям нощник, ръждив вечерник, кафяво прилепче) и растителни (голоосилесто коило, борзеанов игловръх, картъловиден карамфил) видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност и развитие на устойчив туризъм.
 
'''Полезни изкопаеми'''
 
На 5 км югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско солно находище, което е уникално по своите условия на залягане, форма и химически състав. Находището има форма на пресечен конус, като най-плитката част заляга на дълбочина от 15-20 метра, а дълбочината му достига до 3600 метра. Солно-скалната маса, от която е изградено съдържа средно 69,6% NaCl и 23,3% неразтворими примеси, предоставени от мергели и глинести шисти, анхидрит и др.
 
'''Почви'''
 
Територията на община Провадия не се отличава с голямо почвено разнообразие. Най-добре представени са черноземните почви (типични, карбонатни, излужени). Слабо проявление има и на рендзини (хумусно карбонатни) почви. Основният почвен тип са богати, слабо излужени черноземи, предполагащи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви. Мощността на почвената покривка при типичните черноземи е около 0,8 м. Почвообразуващите скали са предимно льосовидни глини, пясъчници и варовици, а също така и алувиални и делувиални наслаги. Почвената покривка е твърде хомогенна, с участие на излужени черноземи и малко ливадни почви. Излужените черноземи, характерни за територията на общината, са със средномощен (45-55 см) хумусен хоризонт, дълбок профил, тежко песъкливо-глинест механичен състав (физична глина 58%), сравнително високо съдържание на органично вещество (2,5-3,0%) хумус и неутрална до слабо кисела реакция (рН във вода 6,0-7,0). Около 20% от площта на почвите е ерозирана в различна степен. На сравнително малка площ по терасите на р. Провадийска са разпространени алувиално-ливадни почви, които се отличават със средно мощен (30-50 см) хумусен хоризонт, тежък механичен състав (физична глина 35-60%), мощен текстурно недиференциран профил, средно съдържание на органично вещество (2-3% хумус), неутрално до слаба алкална реакция (рН във вода 6,0-8,0) и предимно дълбоко ниво на подпочвените води (по дълбоко от 300 см).
 
== Население ==
 
=== Населени места ===
ОбщинатаПо имаданни 25на населенислужба местаГРАО скъм общообщинска населениеадминистрация 22 934Провадия, жителинаселението на Общината към 0115.0207.20112013 ге 22 349, разпределени в 25 населени места<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ]</ref>.
 
{| border="1" cellpadding="2"
|+ '''Списък на населените места в община Провадия, население и площ на землищата им'''
! width="170" bgcolor="yellow" | Населено място
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(20112013 г.)
! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km<sup>2</sup>
! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име)
! width="270" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име)
|-
| [[Блъсково]] || align="right" | 13361173 || align="right" | 32,812 || Асълбейли, Кръсте ||[[Овчага]] || align="right" | 166154 || align="right" | 15,665 || Мурад Софу
|-
| [[Бозвелийско]] || align="right" | 13241241 || align="right" | 31,055 || Кадъкьой, Чарвениче ||[[Петров дол (Област Варна)|Петров дол]] || align="right" | 369296 || align="right" | 26,503 || Дерекьой
|-
| [[Бързица]] || align="right" | 198211 || align="right" | 12,457 || Шеремет, Зир Бей, Шимерд ||'''[[Провадия]]''' || align="right" | 1325513285 || align="right" | 21,738 ||Пир-и Вади, Правади, Превади
|-
| [[Венчан]] || align="right" | 248284 || align="right" | 16,596 ||Ванчан
|[[Равна (Област Варна)|Равна]] || align="right" | 149173 || align="right" | 20,140 ||Рафна
|-
| [[Градинарово]] || align="right" | 807827 || align="right" | 18,690 || Кьопекли ||[[Славейково (Област Варна)|Славейково]] || align="right" | 413416 || align="right" | 38,678 ||Дамлалу Юрду, Дамлалъ
|-
| [[Добрина (село)|Добрина]] || align="right" | 232 || align="right" | 25,278 || ДиздарДжиздар кьой, Диздар ||[[Снежина (село)|Снежина]] || align="right" | 616527 || align="right" | 13,883 || Кар яйдъ, Кайредне
|-
| [[Житница (Област Варна)|Житница]] || align="right" | 891802 || align="right" | 29,627 || Дестеджи, Тестаджъ ||[[Староселец (село)|Староселец]] || align="right" | 6036 || align="right" | 5,384 || Ески Арнавудлар
|-
| [[Златина (село)|Златина]] || align="right" | 260203 || align="right" | 17,620 || Йенидже кьой ||[[Тутраканци]] || align="right" | 226224 || align="right" | 11,419 || Балдър кьой, Бълдър
|-
| [[Китен (Област Варна)|Китен]] || align="right" | 5260 || align="right" | 12,336 || Мухални ||[[Храброво (Област Варна)|Храброво]] || align="right" | 390392 || align="right" | 14,097 || Фете кьой
|-
| [[Комарево (Област Варна)|Комарево]] || align="right" | 437410 || align="right" | 20,054 ||Комарева, Кумарива
|[[Чайка (Област Варна)|Чайка]] || align="right" | 7188 || align="right" | 14,893 || Чайляк, Чайлък, Чайлайък
|-
| [[Кривня (Област Варна)|Кривня]] || align="right" | 398323 || align="right" | 34,597 ||Кривне, Кривине
|[[Черковна (Област Варна)|Черковна]] || align="right" | 216226 || align="right" | 21,318 ||Черковине
|-
| [[Манастир (Област Варна)|Манастир]] || align="right" | 495511 || align="right" | 25,875 ||Манастър
|[[Черноок]] || align="right" | 268196 || align="right" | 24,864 || Кара Кьоселер, Чернооко
|-
| [[Неново]] || align="right" | 5759 || align="right" | 12,303 ||Леново, Ненова
|'''ОБЩО''' || align="right" | '''2293422349''' || align="right" | '''520,882''' || | няма населени места без землища
|}
 
== Административно-териториални промени ==
* Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Кьопеклии на с. [[Градинарово]];
 
* МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Асъл бейлии на с. [[Блъсково]];
::МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. КадъАсъл кьойбейлии на с. [[Бозвелийско]]Блъсково;
 
:: – преименува с. Шеремет на с. [[Бързица]];
:: – преименува с. Дамлалъ хумалъ (Дамла хумала)Кадъкьой на с. Горно СлавейковциБозвелийско;
 
:: – преименува с. Джиздар кьой на с. [[Добрина (село)|Добрина]];
:: – преименува с. Дамлалъ ехатларШеремет на с. Долно СлавейковциБързица;
 
:: – преименува с. Тестеджи на с. [[Житница (Област Варна)|Житница]];
:: – преименува с. ЕниджеДамлалъ кьойхумалъ (Дамла хумала) на с. [[ЗлатинаГорно (село)|Златина]]Славейковци;
 
:: – преименува с. Мухалии на с. [[Китен (Област Варна)|Китен]];
:: – преименува с. МурадДжиздар софукьой на с. [[Овчага]]Добрина;
 
:: – преименува с. Кар ягдъ (Кайредне) на с. [[Снежина]];
:: – преименува с. Дамлалъ ортаехатлар на с. СредноДолно Славейковци;
 
:: – преименува с. Балдър кьой на с. [[Тутраканци]];
:: – преименува с. Фете кьойТестеджи на с. [[Храброво (Област Варна)|Храброво]]Житница;
 
:: – преименува с. Чайляк (Чайлък) на с. [[Чайка (Област Варна)|Чайка]];
* МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. ДереЙенидже кьой на с. [[Петров дол (Област Варна)|Петров дол]]Златина;
 
* МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аязма на с. Водици;
:: – преименува с. Ески арнаутларМухални на с. [[Староселец (село)|Староселец]]Китен;
 
:: – преименува с. Кара кьосе на с. [[Черноок]];
* МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. [[Черноок]]Мурад Софу на с. ЧерноокоОвчага;
 
* Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Водици и го присъединява като квартал на с. [[Овчага]];
:: – преименува с. Кар ягдъяйдъ (Кайредне) на с. [[Снежина]];
* Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Горно Славейковци, Долно Славейковци и Средно Славейковци и ги обединява в едно населено място – с. [[Славейково (Област Варна)|Славейково]];
 
* Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Чернооко на с. [[Черноок]];
– преименува с. Дамлалъ орта на с. Средно Славейковци;
* Указ № 385/обн. ДВ бр. 98/04.11.1996 г. – отделя селата [[Венчан]], [[Златина]], [[Петров дол (Област Варна)|Петров дол]] и [[Староселец]] и техните землища от [[община Ветрино]] и ги присъединява към община Провадия.
 
:: – преименува с. ДжиздарБалдър кьой на с. [[Добрина (село)|Добрина]]Тутраканци;
 
:: – преименува с. ШереметФете кьой на с. [[Бързица]]Храброво;
 
:: – преименува с. Чайляк (Чайлък) на с. [[Чайка (Област Варна)|Чайка]];
 
* МЗ № 28203072/обн. 1411.0809.1934 г. – преименува с. АсълДере бейлиикьой на с. [[Блъсково]]Петров дол;
 
* МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аязма на с. Водици;
 
:: – преименува с. КараЕски кьосеарнавутлар на с. [[Черноок]]Староселец;
 
:: – преименува с. БалдърКара кьойкьосе на с. [[Тутраканци]]Черноок;
 
МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооко;
 
* Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Водици и го присъединява като квартал на с. [[Овчага]];
 
* Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Горно Славейковци, Долно Славейковци и Средно Славейковци и ги обединява в едно населено място – с. [[Славейково (Област Варна)|Славейково]];
 
* Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Чернооко на с. [[Черноок]];
 
* Указ № 385/обн. ДВ бр. 98/04.11.1996 г. – отделя селата [[Венчан]], [[Златина]], [[Петров дол (Област Варна)|Петров дол]] и [[Староселец]] и техните землища от [[община Ветрино]] и ги присъединява към община Провадия.
 
== Транспорт ==
Анонимен потребител

Навигация