Българска работническа социалдемократическа партия

Българска работническа социалдемократическа партия
Основана	1894 г.
Разформирована	22 март 1903 г.
Наследена от	БРСДП (тесни социалисти) БРСДП (широки социалисти)
Седалище	София, Република България
Идеология	социализъм

Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е българска политическа партия. Тя е създадена през 1894 г. след обединението на Българската социалдемократическа партия на Димитър Благоев и Българския социалдемократически съюз, начело с Янко Сакъзов. Дотогава двете организации съществуват независимо една от друга и изповядват различни възгледи за развитието на социалистическото движение в България.

На изборите за 8 Обикновено народно събрание през 1894 г. за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП (Янко Сакъзов и Никола Габровски).

През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават, като двете крила имат собствени издания – „Работнически вестник“ и „Ново време“ на групата на Благоев и „Социалист“, „Народ“ и „Общо дело“ на групата на Сакъзов.

Повод за окончателното разцепление на партията става инцидент в края на 1902 година. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист Жан Жорес парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма, търсеща съдействието му за освобождението на Македония. Това предизвиква острите критики на Благоев и на 22 март 1903 година той обявява отделянето си от партията. Така се стига до създаването на две нови партии – БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Благоев и БРСДП (широки социалисти) начело с Янко Сакъзов.

Видни дейци

• Аврам Гачев (1871 – 1941)
• Григор Чешмеджиев (1879 – 1945)
• Димитър Благоев (1856 – 1924)
• Коста Лулчев (1882 – 1965)
• Янко Сакъзов (1860 – 1941)

Външни препратки

• Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“, 3 август 2005