Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии
м отстъп |
|||
Ред 10: | Ред 10: | ||
=== България === |
=== България === |
||
{{основна|Програма на Отечествения фронт}} |
{{основна|Програма на Отечествения фронт}} |
||
Регистриран е в апелите на на организацията на [[ |
Регистриран е в апелите на на организацията на [[БКП]] в Плевенско към 17 юли 1942 г., във връзка с изпълнението на т. 2 от програмата на Отечествения фронт. <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13</ref> и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен</ref> През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3</ref> По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу партизанското движение проведена от правителството на [[Добри Божилов]], с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от октомври 1943 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.</ref>. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9 – 10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11 – 17</ref>. |
||
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на партизанското движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>[http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522 sammler.ru]</ref> |
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на партизанското движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>[http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522 sammler.ru]</ref> |
Версия от 17:18, 22 ноември 2019
Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски: Смрт фашизму, слобода народу, на на хърватски: Smrt fašizmu, sloboda narodu!; на словенски: Smrt fašizmu, svoboda narodu!; на македонска литературна норма: Смрт на фашизмот, слобода за народот) е популярен лозунг на югославските [1], а след приемането на програмата на Отечествения фронт, и на българските[2] [3] [4] по време на Втората световна война.
Югославия
Херцеговинският сръбски комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 г., преди да увисне на въжето за извършено от него взривяване на влакова композиция с човешки жертви и големи материални жети, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[5]
България
Регистриран е в апелите на на организацията на БКП в Плевенско към 17 юли 1942 г., във връзка с изпълнението на т. 2 от програмата на Отечествения фронт. [6] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[7] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [8] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу партизанското движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от октомври 1943 г.[9]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[10].
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на партизанското движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[11]
След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните отечественофронтовски среди се среща употребата на фразата.[12][13][14]
Вижте също
Галерия
-
Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
-
Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
-
Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
-
Позив на Партизански отряд „Христо Кърпачев“, август 1944 г., стр. 1
-
Позив на Партизански отряд „Христо Кърпачев“, август 1944 г. с лозунг „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, стр. 2
Бележки
- ↑ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
- ↑ Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
- ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9 – 10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11 – 17
- ↑ sammler.ru
- ↑ [1] Сайт на КПБ
- ↑ [2] Сайт на КПБ
- ↑ [3] Сайт на КПБ