Патроним: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Патронимът''' е част от собствено име, основаваща се на името на бащата, дядото или по-ра...“
 
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
В някои части на света патроними се използват още отпреди въвеждането на [[фамилно име|фамилни имена]]. Фамилните имена в много [[Келтски езици|келтски]], [[Германски езици|германски]], [[Иберийски полуостров|иберийски]], [[Северногермански езици|скандинавски]], [[Грузински език|грузински]], [[Арменски език|арменски]] и [[Славянски езици|славянски]] езици произлизат от патроними. В държави като [[Исландия]], фамилното име се използва рядко, за разлика от патронима (или [[матроним]]а).
В някои части на света патроними се използват още отпреди въвеждането на [[фамилно име|фамилни имена]]. Фамилните имена в много [[Келтски езици|келтски]], [[Германски езици|германски]], [[Иберийски полуостров|иберийски]], [[Северногермански езици|скандинавски]], [[Грузински език|грузински]], [[Арменски език|арменски]] и [[Славянски езици|славянски]] езици произлизат от патроними. В държави като [[Исландия]], фамилното име се използва рядко, за разлика от патронима (или [[матроним]]а).


В България, патронимите са ''-ов/-ев'' и ''-ова/-ева'', съотвено за мъжете и за жените. Те са идентични с окончанията на фамилните имена. Патронимът в българския се поставя между собственото име и фамилното име.
В България, патронимите са ''-ов/-ев'' и ''-ова/-ева'', съответно за мъжете и за жените. Те са идентични с окончанията на фамилните имена. Патронимът в българския се поставя между собственото име и фамилното име.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 22:54, 27 ноември 2019

Патронимът е част от собствено име, основаваща се на името на бащата, дядото или по-ранен предшественик от мъжки пол. В днешно време патронимите се използват широко, на места дори задължително. В някои култури (в това число и България), патронимът се изменя според пола на детето, което го получава.[1]

История

В някои части на света патроними се използват още отпреди въвеждането на фамилни имена. Фамилните имена в много келтски, германски, иберийски, скандинавски, грузински, арменски и славянски езици произлизат от патроними. В държави като Исландия, фамилното име се използва рядко, за разлика от патронима (или матронима).

В България, патронимите са -ов/-ев и -ова/-ева, съответно за мъжете и за жените. Те са идентични с окончанията на фамилните имена. Патронимът в българския се поставя между собственото име и фамилното име.

Източници

  1. Patronymic // Encyclopædia Britannica, 30 октомври 2014. Посетен на 28 ноември 2019.