Василий Каталей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Василий Каталей
| име = Василий Каталей
| име-оригинал =
| портрет = Василий Каталей.jpg
| категория = офицер
| описание = руски офицер
| описание = руски офицер
| портрет = Василий Каталей.jpg
| роден-място = [[Русия]]
| портрет-описание =
| починал-място = [[Петрич (село)|Петрич]], [[България]], [[Османска империя]]
| пол =
| име-рождено =
| роден-дата = [[1818]]
| роден-място = [[Руска империя]]
| починал-дата = [[1877]]
| починал-място = [[Петрич (село)|Петрич]], [[Османска империя]]
| националност = {{Русия}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
}}


'''Василий Василиевич Каталей''' ({{lang|ru|Василий Васильевич Каталей}}) е руски [[офицер]], [[генерал-лейтенант]], участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878).
'''Василий Василиевич Каталей''' ({{lang|ru|Василий Васильевич Каталей}}) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].


== Биография ==
== Биография ==
Роден е през 1818 г. в Русия в семейството на потомствен офицер. Ориентира се към военното поприще. Завършва Нежинския лицей и постъпва на военна служба в Якутския пехотен [[полк]] (1836). Първо офицерско звание прапоршик (1838).
Василий Каталей е роден през 1818 г. в Русия в семейството на потомствен офицер. Ориентира се към военното поприще. Завършва Нежинския лицей и постъпва в Якутския пехотен полк (1836). Произведен е в първо офицерско звание прапоршик (1838).


Като командир на Днепровския пехотен полк е повишен във военно звание полковник (1861). Последователно е командир на Кексхолмския гренадирски полк и Лейбгвардийския литовски пехотен полк. [[Генерал-майор]] от 1864 г. Началник на местните войски в Казански и Санкт-петербургски военен окръг. Член на Главния комитет по устройство на Руската армия. [[Генерал-лейтенант]] от 1873 г.
Като командир на Днепровския пехотен полк е повишен във военно звание полковник (1861). Последователно е командир на Кексхолмския гренадирски полк и лейбгвардийския Литовски пехотен полк. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1864 г. Началник на местните войски в Казанския и Санктпетербургски военен окръзи. Член на Главния комитет по устройство на Руската армия. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1873 г.


Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. При сформирането на Действащата руска армия е назначен за началник на военните съобщения (свързочни войски). Развръща система от 9 военнопроходни телеграфни парка, които през войната работят на висота. Член на Полевия щаб на Действащата руска армия с началник на щаба генерал-лейтенант [[Артур Непокойчицки]].
== Участие в Руско-турската война (1877-1878) ==
Пре сформирането на Действащата руска армия е назначен за началник на ''военните съобщения'' (свързочни войски). Развръща система от 9 военнопроходни телеграфни парка, които през войната работят на висота. Член на Полевия щаб на Действащата руска армия (с началник на щаба генерал-лейтенант [[Артур Непокойчицки]]).


[[Файл:3rd Guardian Infantry Division.jpg|мини|150px|Гвардейски паметник, София]]
[[Файл:3rd Guardian Infantry Division.jpg|мини|150px|Гвардейски паметник, София]]
[[Файл:Memorial of 3rd Guard Infantry Division, Sofia - right side - Vasiliy Vasilievich Kataley.jpg|мини|150px|Дясната страна на паметника, посветена на генерал-лейтенант Василий Каталей]]
[[Файл:Memorial of 3rd Guard Infantry Division, Sofia - right side - Vasiliy Vasilievich Kataley.jpg|мини|150px|Дясната страна на паметника, посветена на генерал-лейтенант Василий Каталей]]
[[Файл:Russian_coa_1825.png|ляво|мини|150px|Знак на Гвардейския корпус]]
[[Файл:Russian_coa_1825.png|ляво|мини|150px|Знак на Гвардейския корпус]]
Преминава на строева служба, командир е на III-та гвардейска пехотна [[дивизия]] в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при [[Обсада на Плевен|обсадата]] на [[Плевен]].
Преминава на строева служба като командир е на 3-та гвардейска пехотна дивизия в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при [[Обсада на Плевен|обсадата на Плевен]].


През декември 1877 г. дивизията е в състава на [[Западен отряд (Гурко)|Западния руски отряд]] (на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Генерал-лейтенант Каталей е назначен за началник на главните сили на отряда (31 [[батальон]]а, 16 [[ескадрон]]а и 44 [[оръдие|оръдия]]). Участва в [[Преминаване на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване]] на Стара планина. Главните сили се движат по маршрута с. [[Врачеш]] - с. [[Чурек]] (13-25 декември / 23 декември - 4 януари). Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15 / 27 декември войниците са затрупани от снега. На следващия ден се води бой при с. [[Негушево]], завършил с превземането на с. [[Потоп (село)|Потоп]] и с. [[Чурек]]. [[авангард (военно дело)|Авангардът]] на главните сили - Кавказката казашка бригада и Гродненският [[хусар]]ски полк (на генерал-майор [[Отон Раух]]) участва в превземането на [[София]] (22-23 декември / 3-4 януари).
През декември 1877 г. дивизията е в състава на [[Западен отряд (Гурко)|Западния руски отряд]] с командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]. Началник на главните сили на отряда от 31 батальона, 16 ескадрона и 44 оръдия. Участва в [[Преминаване на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване на Стара планина]]. Главните сили се движат по маршрута с. Врачеш - с. Чурек на 13-25 декември/23 декември - 4 януари. Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15/27 декември войниците са затрупани от снега. На следващия ден се води бой при с. [[Негушево]], завършил с превземането на с. [[Потоп (село)|Потоп]] и с. [[Чурек]]. [[авангард (военно дело)|Авангардът]] на главните сили са Кавказката казашка бригада и Гродненският хусарски полк с командир генерал-майор [[Отон Раух]] и участва в [[Битка при София|освобождението на София]].


Едновременно преследва разбитата [[Орханийска армия|Орханийска османска армия]]. На 21 декември / 2 януари генерал-лейтенат Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския [[ариегард]] при с. [[Петрич (село)|Петрич]]. Във възникналата в движение ожесточената престрелка е убит на място. Заедно с него е ранен генерал-майор [[Дмитрий Философов]] (командир на I-ва стрелкова [[бригада]] от III-та гвардейска пехотна дивизия), който умира от раните си в Орхание (дн. [[Ботевград]]).
Едновременно преследва разбитата [[Орханийска армия|Орханийска османска армия]]. На 21 декември/2 януари генерал-лейтенат Василий Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския ариегард при с. [[Петрич (село)|Петрич]]. Във възникналата в движение ожесточената престрелка е убит на място. Ранен е командирът на 1-ва бригада от 3-та Гвардейска пехотна дивизия генерал-майор [[Дмитрий Философов]], който умира от раните си в Орхание (дн. [[Ботевград]].


Тялото на генерал Каталей е транспортирано до родното му село Плоске, Черниговска област, където е погребано в родовото имение.
Тялото на генерал Василий Каталей е транспортирано до родното му село Плоске, Черниговска област, където е погребано в родовото имение.


През 1885 г. в София е издигнат паметник на загиналите гвардейци от 3-та Гвардейска пехотна дивизия. На него са вписани имената на генерал-лейтенат Василий Каталей и генерал-майор Дмитрий Философов. Известен е с името ''Гвардейски паметник''. При бомбардировките над София по време на Втората световна война е разрушен от авиационна бомба.
== Памет ==
През 1885 г. в [[София]] е издигнат паметник на загиналите гвардейци от III-та гвардейска пехотна дивизия. На него са вписани имената на генерал-лейтенат Василий Каталей и генерал-майор [[Дмитрий Философов]]. Известен е с името ''Гвардейски паметник''. При бомбардировките над София по време на [[Втората световна война]] е разрушен от авиационна бомба.


След войната е възстановен. Частично реставриран през 1978 г. [[БТА|Българската телеграфна агенция]] по повод на годишнина от своето създаване възстановява паметника в оригиналния му вид. Намира се на булeвард „Цариградско шосе“.
След войната е възстановен. Частично реставриран е през 1978 г. [[БТА|Българската телеграфна агенция]] по повод на годишнина от своето създаване възстановява паметника в оригиналния му вид. Намира се на булeвард „Цариградско шосе“.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 13:47, 4 декември 2019

Василий Каталей
руски офицер

Роден
Починал

Националност Русия
НаградиОрден Свети Владимир III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен

Василий Василиевич Каталей (на руски: Василий Васильевич Каталей) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография

Василий Каталей е роден през 1818 г. в Русия в семейството на потомствен офицер. Ориентира се към военното поприще. Завършва Нежинския лицей и постъпва в Якутския пехотен полк (1836). Произведен е в първо офицерско звание прапоршик (1838).

Като командир на Днепровския пехотен полк е повишен във военно звание полковник (1861). Последователно е командир на Кексхолмския гренадирски полк и лейбгвардийския Литовски пехотен полк. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1864 г. Началник на местните войски в Казанския и Санктпетербургски военен окръзи. Член на Главния комитет по устройство на Руската армия. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1873 г.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). При сформирането на Действащата руска армия е назначен за началник на военните съобщения (свързочни войски). Развръща система от 9 военнопроходни телеграфни парка, които през войната работят на висота. Член на Полевия щаб на Действащата руска армия с началник на щаба генерал-лейтенант Артур Непокойчицки.

Гвардейски паметник, София
Дясната страна на паметника, посветена на генерал-лейтенант Василий Каталей
Знак на Гвардейския корпус

Преминава на строева служба като командир е на 3-та гвардейска пехотна дивизия в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при обсадата на Плевен.

През декември 1877 г. дивизията е в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Началник на главните сили на отряда от 31 батальона, 16 ескадрона и 44 оръдия. Участва в зимното преминаване на Стара планина. Главните сили се движат по маршрута с. Врачеш - с. Чурек на 13-25 декември/23 декември - 4 януари. Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15/27 декември войниците са затрупани от снега. На следващия ден се води бой при с. Негушево, завършил с превземането на с. Потоп и с. Чурек. Авангардът на главните сили са Кавказката казашка бригада и Гродненският хусарски полк с командир генерал-майор Отон Раух и участва в освобождението на София.

Едновременно преследва разбитата Орханийска османска армия. На 21 декември/2 януари генерал-лейтенат Василий Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския ариегард при с. Петрич. Във възникналата в движение ожесточената престрелка е убит на място. Ранен е командирът на 1-ва бригада от 3-та Гвардейска пехотна дивизия генерал-майор Дмитрий Философов, който умира от раните си в Орхание (дн. Ботевград.

Тялото на генерал Василий Каталей е транспортирано до родното му село Плоске, Черниговска област, където е погребано в родовото имение.

През 1885 г. в София е издигнат паметник на загиналите гвардейци от 3-та Гвардейска пехотна дивизия. На него са вписани имената на генерал-лейтенат Василий Каталей и генерал-майор Дмитрий Философов. Известен е с името Гвардейски паметник. При бомбардировките над София по време на Втората световна война е разрушен от авиационна бомба.

След войната е възстановен. Частично реставриран е през 1978 г. Българската телеграфна агенция по повод на годишнина от своето създаване възстановява паметника в оригиналния му вид. Намира се на булeвард „Цариградско шосе“.

Източници

  • Освободителната война 1877-1878, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 28, 126, 143-144