Шпионаж: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Вмъкване изображение - Картина „Шпионинът“ на Alphonse de Neuville, 1880 г.
м Заглавие Международни шпионски скандали
Ред 28: Ред 28:
== Шпионаж за чужда държава и измяна (предателство) ==
== Шпионаж за чужда държава и измяна (предателство) ==
Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща [[държавна тайна]] ([[класифицирана информация]]), се наказва за ''шпионство'' с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.<ref>Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“</ref>
Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща [[държавна тайна]] ([[класифицирана информация]]), се наказва за ''шпионство'' с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.<ref>Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“</ref>

== Международни шпионски скандали ==
През есента на 2019 г., Специализираната прокуратура, след сигнал получен в [[Държавна агенция „Национална сигурност“]] образува досъдебно производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), срещу [[Първия секретар (дипломат)|Първия секретар]] в [[Дипломатическа мисия|Посолството]] на [[Русия|Руската федерация]], в София, който е обявен в събиране на чужда класифицирана информация, с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до ''класифицирана информация'' на Република България, НАТО и Европейския съюз.

Съобразно чл. 31 т. 1 от [[Виенска конвенция за дипломатическите отношения|Виенската конвенция за дипломатическите отношения]], „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно – [[Дипломатически имунитет|дипломатическият имунитет]] на дееца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prb.bg/bg/sp/news/publikacii-i-intervyuta/|заглавие=Специализирана прокуратура|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=06.12.2019 г}}</ref> Дипломатът е обявен за [[персона нон грата]] и е отзован, в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/search/?subsearch=News&searchtext=%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82&submit=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5|заглавие=БТА. Политици в парламента определиха обявяването за персона нон грата на български дипломат в Москва като реципрочно действие|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=06.12.2019 г}}</ref> [[Президент|Президентът]] на Руската федерация [[Владимир Путин]] награждава руския дипломат ([[офицер]] от [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]]) с орден.<ref>{{Cite news|url=|title=Теливизионно предаване „България сутрин“ на Bulgaria ONAIR|last=Агов|first=Асен (журналист)|date=06.12.2019|work=|access-date=}}</ref>  


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 10:11, 7 декември 2019

Миниатюрна шпионска камера, използвана от Щази, тайната полиция на Източна Германия. Камерата е скрита в облеклото, а за да се прикрие обектива са поставя подходящо копче.
Заловен френски шпионин през Френско-пруската война Картина „Шпионинът“ на Alphonse de Neuville, 1880 г.

Шпионаж или шпиониране е процес, чиято цел е сдобиване с класифицирана или поверителна информация за държава, организация и пр. по таен начин, без знанието или разрешението на обекта или притежателя на информацията.

За разлика от други разузнавателни дейности, шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие.

Практикуването на шпионаж по дефиниция е нежелано и в много случаи е незаконно и наказуемо от закона.

Един от най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е чрез внедряването във „врежеските“ редици. Това е дейността на шпионин. Шпионите могат да дават информация относно големината и силата на вражеските войски, например. Те могат да откриват и дисиденти сред вражеските войски и да ги убедят да дезертират.[1]

Във времена на криза, шпионите крадат технологии и саботират врага по множество начини.

Контраразузнаването е практиката по осуетяване на вражеския шпионаж и разузнаване.

Всички суверенни държави имат строги закони, касаещи шпионажа, а наказанията са тежки. Въпреки това, облагодетелстването от шпионажа често е толкова голямо, че повечето правителства и големи корпорации го използват.

Видове шпионаж

Съществуват следните видове шпионаж[2]:

  • икономически шпионаж;
  • военен шпионаж;
  • политически шпионаж;
  • научно-технически шпионаж;
  • шпионаж за чужда държава;
  • корпоративен шпионаж.

Шпионаж за чужда държава и измяна (предателство)

Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.[3]

Международни шпионски скандали

През есента на 2019 г., Специализираната прокуратура, след сигнал получен в Държавна агенция „Национална сигурност“ образува досъдебно производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), срещу Първия секретар в Посолството на Руската федерация, в София, който е обявен в събиране на чужда класифицирана информация, с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, НАТО и Европейския съюз.

Съобразно чл. 31 т. 1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно – дипломатическият имунитет на дееца.[4] Дипломатът е обявен за персона нон грата и е отзован, в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи.[5] Президентът на Руската федерация Владимир Путин награждава руския дипломат (офицер от ГРУ) с орден.[6]  

Източници

  1. Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156.
  2. Балев, Трифон. Шпионаж. ИК Труд, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.
  3. Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“
  4. Специализирана прокуратура // Посетен на 06.12.2019 г.
  5. БТА. Политици в парламента определиха обявяването за персона нон грата на български дипломат в Москва като реципрочно действие // Посетен на 06.12.2019 г.
  6. Агов, Асен (журналист). Теливизионно предаване „България сутрин“ на Bulgaria ONAIR // 06.12.2019.

Шаблон:Политика-мъниче