Виница (Северна Македония): Разлика между версии
м форматиране: 3x тире-числа, тире (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 30: | Ред 30: | ||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:Црква „Св. Апостол Павле“ - Виница (1).JPG|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Павел“ на площад „Ангел Винички“, завършена в 2010 г.]] |
[[Файл:Црква „Св. Апостол Павле“ - Виница (1).JPG|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Павел“ на площад „Ангел Винички“, завършена в 2010 г.]] |
||
Край града има останки от късноантична крепост – [[Винишко кале|Винишкото кале]] от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на [[Раннохристиянско изкуство и архитектура|ранно-християнското изкуство]] на [[Балкански полуостров|Балканите]].<ref>Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3 |
Край града има останки от късноантична крепост – [[Винишко кале|Винишкото кале]] от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на [[Раннохристиянско изкуство и архитектура|ранно-християнското изкуство]] на [[Балкански полуостров|Балканите]].<ref>Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3 – 60.</ref> |
||
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово]] от 1618 – 1619 година е отбелязано село ''Виниче'' с 55 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.</ref> Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във ''Виниче''.<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.</ref> |
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово]] от 1618 – 1619 година е отбелязано село ''Виниче'' с 55 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.</ref> Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във ''Виниче''.<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.</ref> |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 [[българи]] [[християни]] и 300 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_32.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.]</ref> |
В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 [[българи]] [[християни]] и 300 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_32.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.]</ref> |
||
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132 |
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132 – 133.</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.</ref> |
||
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Виница попада в [[Сърбия]]. |
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Виница попада в [[Сърбия]]. |
||
Ред 86: | Ред 86: | ||
[[Файл:Dimitar Palikrushev.JPG|мини|250п|Димитър Паликрушев]] |
[[Файл:Dimitar Palikrushev.JPG|мини|250п|Димитър Паликрушев]] |
||
{{основна|Виничани}} |
{{основна|Виничани}} |
||
От Виница са българските революционери от ВМОРО [[Ангел Винички]] (1860 – 1902), [[Георги Иванов (Виница)|Георги Иванов]] (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната [[Винишка афера]] в 1897 година, [[Григор Димитров (революционер)|Григор Димитров Трапезников]] (около 1880 – ?) и [[Димитър Паликрушев]] (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония |
От Виница са българските революционери от ВМОРО [[Ангел Винички]] (1860 – 1902), [[Георги Иванов (Виница)|Георги Иванов]] (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната [[Винишка афера]] в 1897 година, [[Григор Димитров (революционер)|Григор Димитров Трапезников]] (около 1880 – ?) и [[Димитър Паликрушев]] (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония – [[Благородна Бурева]] (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец [[Кирил Михайловски]] (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката [[Галаба Паликрушева]] (1928 – 2009) и модната дизайнерка [[Гордана Вренцоска]] (р. 1973). |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 17:59, 11 декември 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.
Виница Виница | |
— град — | |
Църквата „Свети Архангел Михаил“. | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Виница |
Географска област | Кочанско поле |
Площ | 432,67 km² |
Надм. височина | 457 m |
Население | 10 863 души (2002) |
Пощенски код | 2310 |
Официален сайт | www.opstinavinica.gov.mk |
Виница в Общомедия |
Виница (на македонска литературна норма: Виница) е град в източната част на Северна Македония, център на Община Виница. Население: 10 863 жители.
География
Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.
История
Край града има останки от късноантична крепост – Винишкото кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратово от 1618 – 1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.[3]
В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.[7]
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки. Иконите на иконостасът са от XIX век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.[8]
Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.[9]
Националност | Всичко |
македонци | 9246 |
албанци | 0 |
турци | 256 |
роми | 1209 |
власи | 111 |
сърби | 20 |
бошняци | 0 |
други | 21 |
Образование и култура
Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.
Личности
От Виница са българските революционери от ВМОРО Ангел Винички (1860 – 1902), Георги Иванов (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната Винишка афера в 1897 година, Григор Димитров Трапезников (около 1880 – ?) и Димитър Паликрушев (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония – Благородна Бурева (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец Кирил Михайловски (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката Галаба Паликрушева (1928 – 2009) и модната дизайнерка Гордана Вренцоска (р. 1973).
Вижте също
Бележки
- ↑ Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3 – 60.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132 – 133.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Парохии при храм Свети Арахангел Михаил – Виница // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|
|