Стефан Кисов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Стефан Кисов
| категория = военен
| име-оригинал =
| портрет = Stefan Kisov.jpg
| категория = офицер
| описание = български офицер
| портрет = Stefan Kisov.jpg
| портрет-описание =
| пол =
| име-рождено =
| роден-дата = [[15 ноември]] [[1861]]
| роден-място = [[Болград]], [[Обединено княжество Влашко и Молдова]]
| починал-дата = [[14 ноември]] [[1915]]
| починал-място = [[София]] [[България]]
| националност = {{България}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
}}

'''Стефан Иванов Кисов''' е участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], български [[офицер]], [[полковник]], командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българската война]] (1885).
'''Стефан Иванов Кисов''' е български офицер, полковник. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Командир на [[Втори пехотен струмски полк|2- ир Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]] .


== Биография ==
== Биография ==
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на III – а [[рота]] от II- и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]].
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. Завършва Военно пехотно училище в Одеса] (1876). Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на 3-та рота от 2-ри батальон на Руско-българска бригада.


По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и връх[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] в състава на [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от 3-та Опълченска дружина. Военно звание подпоручик. Отличава в сраженията срещу турските войски [[Битка при Стара Загора|при Стара Загора]] и един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Бие се храбро при [[Шипченска битка (август 1877)|отбраната на Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при серата [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и [[Везенково|Кадърфакли]]. Награден с руски орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант.


До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]].<ref>Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.</ref> Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българската война]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV ст.
След войната до 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|2-ри Пехотен Струмски полк]]. Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Отличава се в [[Бой при Брезник|боя при Брезник]] и [[Пиротско сражение|сражението при Пирот]]. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.


След края на войната е назначен за командир на 1-ва Пехотна софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията. След решаването на офицерски емигрантски въпрос постъпва в Българската армия. Повишен е във военно звание полковник от 1902 г. Автор на военно-исторически трудове и спомени. Сред тях е „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София, 1897.
След края на войната е назначен за командир на I – а Пехотна Софийска бригада.

Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.


== Военни звания ==
== Военни звания ==
* Подпоручик (19 май 1876)
* [[Подпоручик]] (19 май 1876)<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 2 | page = 101}}</ref>
* [[Поручик]] (8 септември 1879)
* Поручик (8 септември 1879)
* [[Капитан]] (24 март 1883)
* Капитан (24 март 1883)
* [[Майор]] (20 септември 1885)
* Майор (20 септември 1885)
* [[Подполковник]] (18 май 1888)
* Подполковник (18 май 1888)
* [[Полковник]] (18 септември 1902)
* Полковник (18 септември 1902)
== Награди ==

* Орден „За храброст“ IV ст.
* Орден „Свети Александър “ II ст.
* Орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант (Русия)
== Съчинения ==
== Съчинения ==
* [https://archive.org/details/vspominaniiibie00kisogoog Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885. София, 1900.]
* [https://archive.org/details/vspominaniiibie00kisogoog Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885. София, 1900.]
* Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878. София 1897, [https://archive.org/details/blgarskotooplch00kisogoog (второ издание, София 1902).]
* Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София 1897. [https://archive.org/details/blgarskotooplch00kisogoog (второ издание, София, 1902.]
* Спомени от времето на преврата и контрапреврата. София, 1910, 69 стр.
* Спомени от времето на преврата и контрапреврата. София, 1910, 69 стр.

== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ IV ст.
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II ст.
* Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.

== Източници ==
== Източници ==
<references />
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}
* Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. Държавно издателство „д-р Петър Берон“, София , 1985.
* Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
* Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
* Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, Военно издателство, София, 1985, с. 69.

* Руменин Р. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Издателство на Министерството на отбраната „Свети Георги Победоносец“, София, 1996, с. 101.
== Бележки ==
<references />

{{Портал|Биографии|Военна история на България|България|Молдова|Румъния|Украйна}}
{{Портал|Биографии|Военна история на България|България|Молдова|Румъния|Украйна}}



Версия от 17:42, 14 декември 2019

Стефан Кисов
български офицер

Роден
Стефан Иванов Кисов
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Наградиорден на свети Владимир, 4-та степен
Стефан Кисов в Общомедия

Стефан Иванов Кисов е български офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на 2- ир Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885) .

Биография

Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. Завършва Военно пехотно училище в Одеса] (1876). Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на 3-та рота от 2-ри батальон на Руско-българска бригада.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) в състава на Българското опълчение. Командир на рота от 3-та Опълченска дружина. Военно звание подпоручик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и един от спасителите на Самарското знаме. Бие се храбро при отбраната на Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при серата Садово и Кадърфакли. Награден с руски орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант.

След войната до 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на 2-ри Пехотен Струмски полк. Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война (1885). Отличава се в боя при Брезник и сражението при Пирот. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.

След края на войната е назначен за командир на 1-ва Пехотна софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията. След решаването на офицерски емигрантски въпрос постъпва в Българската армия. Повишен е във военно звание полковник от 1902 г. Автор на военно-исторически трудове и спомени. Сред тях е „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София, 1897.

Военни звания

  • Подпоручик (19 май 1876)
  • Поручик (8 септември 1879)
  • Капитан (24 март 1883)
  • Майор (20 септември 1885)
  • Подполковник (18 май 1888)
  • Полковник (18 септември 1902)

Награди

  • Орден „За храброст“ IV ст.
  • Орден „Свети Александър “ II ст.
  • Орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант (Русия)

Съчинения

Източници

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. Държавно издателство „д-р Петър Берон“, София , 1985.
  • Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
  • Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, Военно издателство, София, 1985, с. 69.
  • Руменин Р. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Издателство на Министерството на отбраната „Свети Георги Победоносец“, София, 1996, с. 101.