Разлика между версии на „Държавен дълг“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м
 
'''Държавният дълг''', наричан също '''национален дълг''', '''публичен дълг''' или '''суверенен дълг''', са всички [[Дълг|финансови задължения]] на дадена [[държава]], включително на централното правителство и на регионалните подразделения и местни власти. Правителствата обикновено поемат дълг чрез издаване на [[държавни ценни книжа]], а при страни с ниска платежоспособност – и чрез преки заеми от [[международна финансова институция|международни финансови институции]] и дори отделни [[Банка|банки]].
 
Държавният дълг може да се категоризира като вътрешен (задължения към кредитори в държавата) или външен (задължения към кредитори извън границите на страната). Друга честа категоризация на държавния дълг е по срока на изплащане. За краткосрочен дълг обикновенно се счита този със срок на изплащане от една година или по-малко, а за дългосрочен този със срок на ицплащане по-дълъг от десет години. Средносрочните дългове са със срок на изплащане между двата други. По-обща дефиниция на държавния дълг може да смята всички държавни задължения, включително бъдещи пенсионни плащания и плащания за стоки и услуги, които правителството е договорило но все още не е платило.
 
Правителствата създават дълг, издавайки държавни облигаций и бонове. Страните с по-нисък кредитен рейтинг понякога взимат директно от [[Наддържавност|наддържавни]] учреждения като [[Световна банка|Световната Банка]].
 
В монетарно независими държави като САЩ, Обединеното кралство и повечето останали, държавния дълг във местна валута представлява спестовните сметки в централната банка. Това прави този "дълг" много по-различен от този натрупан в семейство, ограничено от доходите си. Монетарно независимите правителства печатат собствена валута и нямат нужда от такива приходи за да финансират разходите си.
 
Правителство със собствена валута може да плаща за номиналните си разходи като създава [[Фиатни пари]], въпреки че в повечето случай създаването на пари е оставено на централните банки. В такъв случай правителството издава държавни ценни книжа не за да събере пари, а вместо това да премахне излишния банков резерв (причинен от държавни разходи, надвишаващи приходите от данъци) и създава недостиг на резерви на пазара, за да може системата като цяло да се обърне към Централната Банка за ликвидност.
 
== История ==
По време на ранния модернизъм, Европейските монарси често не изпълняват плащанията по кредитите си или произволно се отказват от тях. Това кара мнозинството от финансистите да бъдат предпазливи в предоставянето на средства за крале и финансите на страни, които често водят война са изключително несигурни.
 
Създаването на първата централна банка в Англия- институция предназначена за да заема пари на правителството- първоначално служи за финансирането на войната на [[Уилям III]] срещу Франция. Той въвлича синдикат от градски търговци и продавачи в предлагането на правителствен дълг за продажба. Синдикатът скоро се превръща в [[Банка на Англия|Английската Банка]], която впоследствие финансира войните на [[Джон Чърчил, Херцог Марлборо|Херцога на Марлборо]] и по-късни имперски завоевания.
 
Основаването на Английската Банка революционализира сферата на публичните финанси и слага край на отказите от платеж като този през 1672г., когато [[Чарз II]] прекратява плащанията по задълженията си. От този момент Британското правителство винаги изплаща задълженията към кредиторите си. В последвалите векове, други европейски държави създават подобни финансови институций за управление на правителствения дълг.
 
През 1815г., в края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], дълга на Британското правителство достига над 200% от БВП на страната.
 
През 2018г, глобалния правителствен дълг достига еквивалента на 66$ трилиона или около 80% от глобалния БВП.
 
[[Категория:Държавен дълг| ]]

Навигация