Ахмед Назър паша: Разлика между версии
{{lang-tr}} => {{lang|tr}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|военен}} |
|||
{{Биография инфо | |
|||
| име=Ахмед Назър паша |
|||
| портрет= |
|||
| px = |
|||
| описание= османски администратор |
|||
| роден-място=? |
|||
| починал-място=[[Дамаск]], [[Османска империя]] |
|||
}} |
|||
'''Ахмед Назър паша''' ({{lang|tr|Ahmed Nazır Paşa}}) е [[Османска империя|османски]] [[офицер]] и чиновник.<ref name="Kuneralp">Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 59.</ref> |
'''Ахмед Назър паша''' ({{lang|tr|Ahmed Nazır Paşa}}) е [[Османска империя|османски]] [[офицер]] и чиновник.<ref name="Kuneralp">Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 59.</ref> |
||
Версия от 10:38, 20 декември 2019
| Ахмед Назър паша | |
| османски администратор | |
| Роден |
около 1815 г.
|
|---|---|
| Починал | 1861 г.
|
Ахмед Назър паша (на турски: Ahmed Nazır Paşa) е османски офицер и чиновник.[1]
Биография
Завършна Османската военна академия и е един от първите щабни офицери в Османската армия. Учи във Военна академия във Виена, Австрийската империя (1837). Служи в Анадола и като началник щаб на Румелийската армия. Участва в Кримската война. В 1854 година е произведен мушир (фелдмаршал).
В периода от май 1856 до май 1857 година е валия на Солунския еялет.[2] От май (или юли[3]) до октомври 1857 е управител на Румелийския еялет.[1] В Битоля Ахмед паша се връща към изоставената от предшественика му Йомер паша Къзълхисарлъ политика на прочистване на държавната машина и прилагане на реформите в пашалъка.[3]
От март 1859 до юни 1860 година е валия на Сирийския еялет (Шам) в Дамаск и главнокомандващ на армията.[1] При сблъсък между мюсюлмани и християни в Ливан и Дамаск заповядва да се стреля на месо. Затова е съден, осъден на смърт и екзекутиран.[4]
Бележки
- ↑ а б в Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 59.
- ↑ World Statesmen — Greece
- ↑ а б Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 38.
- ↑ Lübnan’a barış gelsin diye 1860’ta kendi valimizi bile idam etmiştik, Murat Bardakçı, Hürriyet, 03/09/2006
| Мустафа Нури паша Съркатиби | → | солунски валия (май 1856 – май 1857) |
→ | Абди паша |
| Мехмед Хуршид паша Арнавуд | → | румелийски валия (май 1857 – октомври 1857) |
→ | ? |
| ? | → | сирийски валия (март 1859 – юни 1860) |
→ | ? |
