Исак Абрабанел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-he}} => {{lang|he}}
Файлът „Isaac_Abrabanel.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Jameslwoodward поради: per c:Commons:Deletion requests/File:Isaac Abrabanel.jpg.
Ред 4: Ред 4:
| категория = философ
| категория = философ
| описание = португалски общественик
| описание = португалски общественик
| портрет = Isaac Abrabanel.jpg
| портрет =
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Лисабон]], [[Португалия]]
| роден-място = [[Лисабон]], [[Португалия]]

Версия от 21:15, 20 декември 2019

Исак Абрабанел
רבי יצחק בן יהודה אברבנאל
португалски общественик
Роден
1437 г.
Починал
ПогребанПадуа, Италия

Религияюдаизъм
Философия
РегионЕврейска философия
ЕпохаСредновековна философия
ИнтересиМетафизика, теология
Исак Абрабанел в Общомедия

Исак бен Йехуда Абрабанел (на иврит: דון יצחק בן יהודה אַבְּרַבַנְאֵל) е португалски еврейски философ, финансист и общественик.

Той е роден през 1437 година в Лисабон и произлиза от известния и богат сефарадски род Абраванел. Автор на философски и богословски трудове, Абрабанел развива активна търговска и финансова дейност, като за продължителни периоди е на служба при кралете на Португалия, Кастилия и Неапол. Възползвайки се от връзките си с кастилския двор, той полага големи усилия, за да предотврати изгонването на евреите от Испания, и изразходва за тази цел значителни лични средства.

Идеи

Абрабанел се занимава с въпросите на Сътворението, пророчествата, теодицеята, които са характерни за средновековния юдаизъм. Критикува Маймонид, като написва специална книга за това „Ръководство за объркания, формулирана в Рош Амана“ (1505)[1]. Приема, и в това е критиката му към Маймонид, че знанието на пророците по своята същност е чудотворно и сътворено от Бог, а не както приема Маймонид научно[2].

Исак бен Абрабанел умира през 1508 година във Венеция.

Източници

  1. Философски речник, Изд. Труд, 2009, с. 8
  2. Философски речник, Изд. Труд, 2009, с. 8