Никос Захариадис: Разлика между версии
кат |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
Никос Захариадис е роден в семейство на тютюноработници, като от млад работи на пристанището като докер, и участва в стачното движение. Завършва "Московския комунистически университет за трудещите се от Изтока - Й. В. Сталин". От 1936 до 1945 г. многократно е затворен в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 г. той се връща в Гърция от германския лагер в [[Дахау]]. В [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] от 1946-1949 г. той командва [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]]. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно със щаба на ГКП се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. При [[Разрив между Сталин и Тито|разрива на Сталин и Тито]], той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито. |
Никос Захариадис е роден в семейство на тютюноработници, като от млад работи на пристанището като докер, и участва в стачното движение. Завършва "Московския комунистически университет за трудещите се от Изтока - Й. В. Сталин". От 1936 до 1945 г. многократно е затворен в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 г. той се връща в Гърция от германския лагер в [[Дахау]]. В [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] от 1946-1949 г. той командва [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]]. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно със щаба на ГКП се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. При [[Разрив между Сталин и Тито|разрива на Сталин и Тито]], той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито. |
||
Впоследствие се |
Впоследствие се прехвърля в СССР. След смъртта на Сталин той изпада в немилост. Така на 7-ия разширен пленум на Централния комитет на ГКП (18-24 февруари 1957 г.) е решено Н. Захариадис да бъде освободен от длъжността председател на ЦК и да бъде изключен от партията „като [[сталинизъм|сталинист]]“. След това той е интерниран в [[Боровичи]] (област Новгород), където работи като началник на горското стопанство под името Н. Н. Николаев. Впоследствие е депортиран в [[Ханти-Мансийск]] в Тюменска област. На 16 юли 1970 г. му е признат статут на [[политически емигрант]]. По късно живее в изгнание под фалшиво име в [[Сургут]], където се обесва на 1 август 1973 г. Погребан е в [[Тюмен]], а след това, през декември 1991 г., е препогребан в Атина, Гърция. На 2 октомври 2011 г. Комунистическата партия на Гърция официално го реабилитира. През септември 2014 г. в Сургут, на сградата, в която е работил Н. Захариадис, е открита негова паметна плоча. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 05:54, 24 декември 2019
| Никос Захариадис Νίκος Ζαχαριάδης | |
| гръцки комунистически деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Атина, Гърция |
| Учил в | Международна ленинска школа Комунистически университет на трудещите се от Изтока |
| Политика | |
| Партия | Комунистическа партия на Гърция |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Никос Захариадис в Общомедия | |
Никос Захариадис (на гръцки Νίκος Ζαχαριάδης, известен още като Николай Николаевич, 27 април 1903 г., Одрин, Османската империя - 1 август 1973 г., Сургут, РСФСР, СССР) е лидер на гръцкото работническо движение. Генерален секретар на Комунистическата партия на Гърция от 1931 до 1956 година.[1]
Биография
Никос Захариадис е роден в семейство на тютюноработници, като от млад работи на пристанището като докер, и участва в стачното движение. Завършва "Московския комунистически университет за трудещите се от Изтока - Й. В. Сталин". От 1936 до 1945 г. многократно е затворен в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 г. той се връща в Гърция от германския лагер в Дахау. В Гръцката гражданска война от 1946-1949 г. той командва Демократичната армия на Гърция. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно със щаба на ГКП се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. При разрива на Сталин и Тито, той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито.
Впоследствие се прехвърля в СССР. След смъртта на Сталин той изпада в немилост. Така на 7-ия разширен пленум на Централния комитет на ГКП (18-24 февруари 1957 г.) е решено Н. Захариадис да бъде освободен от длъжността председател на ЦК и да бъде изключен от партията „като сталинист“. След това той е интерниран в Боровичи (област Новгород), където работи като началник на горското стопанство под името Н. Н. Николаев. Впоследствие е депортиран в Ханти-Мансийск в Тюменска област. На 16 юли 1970 г. му е признат статут на политически емигрант. По късно живее в изгнание под фалшиво име в Сургут, където се обесва на 1 август 1973 г. Погребан е в Тюмен, а след това, през декември 1991 г., е препогребан в Атина, Гърция. На 2 октомври 2011 г. Комунистическата партия на Гърция официално го реабилитира. През септември 2014 г. в Сургут, на сградата, в която е работил Н. Захариадис, е открита негова паметна плоча.
Източници
- ↑ Л. Величанская, Никос Захариадис. Жизнь и политическая деятельность (1923–1973). Документы. Litres, 2019; ISBN 5041663203.