Разлика между версии на „Никос Захариадис“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
(кат)
Никос Захариадис е роден в семейство на тютюноработници, като от млад работи на пристанището като докер, и участва в стачното движение. Завършва "Московския комунистически университет за трудещите се от Изтока - Й. В. Сталин". От 1936 до 1945 г. многократно е затворен в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 г. той се връща в Гърция от германския лагер в [[Дахау]]. В [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] от 1946-1949 г. той командва [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]]. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно със щаба на ГКП се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. При [[Разрив между Сталин и Тито|разрива на Сталин и Тито]], той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито.
 
Впоследствие се местипрехвърля в СССР. НаСлед смъртта на Сталин той изпада в немилост. Така на 7-ия разширен пленум на Централния комитет на ГКП (18-24 февруари 1957 г.) е решаенорешено Н. Захариадис да бъде освободен от Централниядлъжността комитетпредседател на ЦК и да бъде изключен от партията „като [[сталинизъм|сталинист]]“. ТогаваСлед това той е интерниран в [[Боровичи]] (област Новгород), където работи като началник на горското стопанство под името Н. Н. Николаев. Впоследствие е депортиран в [[Ханти-Мансийск]] в Тюменска област. На 16 юли 1970 г. му е признат статут на [[политически емигрант]]. По късно живее в изгнание под фалшиво име в [[Сургут]], където се обесва на 1 август 1973 г. Погребан е в [[Тюмен]], а след това, през декември 1991 г., е препогребан в Атина, Гърция. На 2 октомври 2011 г. Комунистическата партия на Гърция официално го реабилитира. През септември 2014 г. в Сургут, на сградата, в която е работил Н. Захариадис, е открита негова паметна плоча.
 
== Източници ==

Навигация