Андрей Туполев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 27: Ред 27:


== Биография ==
== Биография ==
Туполев е арестуван през [[1937]] г. заедно с над 20 известни авиоспециалисти по обвинения за създаване на руска [[фашизъм|фашистка]] партия. Скоро всички обвиняеми с изключение на Туполев и конструктора [[Владимир Петляков]] са разстреляни. Туполев е преместен в [[Болшево (Русия)|Болшево]] край [[Москва]] през [[1939]] г., където е разположен [[Специален технически отдел|Специалния технически отдел]] (СТО) на [[НКВД]], станал известен като „[[шарашка|шарага]]“ (също „шарашка“ – затвор-конструкторско бюро) за авиоконструктори, където работят много от колегите му от ЦАГИ. Скоро шарагата е преместена в [[Москва]] и става известна като „Туполевка“. Официално Туполев е осъден през [[1940]] г. на 15 години затвор. Като награда за успешното завършване на проекта бомбардировач 103 („СТО три“), по-късно означен [[Ту-2]], той е освободен през [[1944]] г. „за изпълнението на важни отбранителни задачи“, но е лишен от граждански права. Реабилитиран е чак две години след смъртта на [[Сталин]] през [[1955]] г., преди началото на изпитанията на Ту-95.
Туполев е арестуван през [[1937]] г. заедно с над 20 известни авиоспециалисти по обвинения за създаване на руска [[фашизъм|фашистка]] партия. Скоро всички обвиняеми с изключение на Туполев и конструктора [[Владимир Петляков]] са разстреляни. Туполев е преместен в [[Болшево (Русия)|Болшево]] край [[Москва]] през [[1939]] г., където е разположен [[Специален технически отдел|Специалния технически отдел]] (СТО) на [[НКВД]], станал известен като „[[шарашка|шарага]]“ (също „шарашка“ – затвор-конструкторско бюро) за авиоконструктори, където работят много от колегите му от ЦАГИ. Скоро шарагата е преместена в [[Москва]] и става известна като „Туполевка“. Официално Туполев е осъден през [[1940]] г. на 15 години затвор. Като награда за успешното завършване на проекта бомбардировач 103 („СТО три“), по-късно означен [[Ту-2]], той е освободен през [[1944]] г. „за изпълнението на важни отбранителни задачи“, но е лишен от граждански права. Реабилитиран е чак две години след смъртта на [[Сталин]] – през [[1955]] г., преди началото на изпитанията на Ту-95.


Съзатворник на Туполев е български лекар, който го лекува. Това прави конструктора радетел за дружба с България. Години по-късно той е избран за председател на [[Всесъюзно дружество за Съветско-българска дружба|Всесъюзното дружество за Съветско-българска дружба]], какъвто остава до кончината си. Тази му позиция дава на [[Българска гражданска авиация|Българската гражданска авиация]] (БГА) възможността да усвои ред конструирани от него самолети и модификациите им преди износа им за други клиенти извън СССР.
Съзатворник на Туполев е български лекар, който го лекува. Това прави конструктора радетел за дружба с България. Години по-късно той е избран за председател на [[Всесъюзно дружество за Съветско-българска дружба|Всесъюзното дружество за Съветско-българска дружба]], какъвто остава до кончината си. Тази му позиция дава на [[Българска гражданска авиация|Българската гражданска авиация]] (БГА) възможността да усвои ред конструирани от него самолети и модификациите им преди износа им за други клиенти извън СССР.
Ред 33: Ред 33:
Късният Туполев е прочут с политическия си нюх и със съсредоточеността си към добиване на срочни, сносни резултати. Приближените му го помнят като безцеремонен майстор на „мата“ (наситен с грубости „мъжки“ руски език), но и като духовит и щедър началник. Останалите съветски авиоконструктори го помнят като свиреп и непрощаващ конкурент.
Късният Туполев е прочут с политическия си нюх и със съсредоточеността си към добиване на срочни, сносни резултати. Приближените му го помнят като безцеремонен майстор на „мата“ (наситен с грубости „мъжки“ руски език), но и като духовит и щедър началник. Останалите съветски авиоконструктори го помнят като свиреп и непрощаващ конкурент.


Туполев умира на 84 години. Синът му [[Алексей Туполев]] (1925–2001) също е известен авиоконструктор.
Туполев умира на 84 години. Синът му [[Алексей Туполев]] (1925 – 2001) също е известен авиоконструктор.


{{Туполев}}
{{Туполев}}

Версия от 16:58, 24 декември 2019

Андрей Туполев
Андрей Николаевич Туполев
руски авиоконструктор
Пощенска марка от 1988 г.
Пощенска марка от 1988 г.

Роден
Починал
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Учил вМосковски държавен технически университет „Бауман“
Техника
ОбластАвиоинженерство
Семейство
ДецаАлексей Туполев
Подпис
Андрей Туполев в Общомедия

Андрей Николаевич Туполев е съветски авиоконструктор и пионер в тази област, академик на Академията на науките на СССР, генерал-полковник-инженер (1968), трикратен Герой на социалистическия труд (СССР) (1945, 1957, 1972), Герой на труда (РСФСР) (1926). Той проектира съветските самолети с марки АНТ и Ту. Най-известните му пътнически самолети са Ту-104, Ту-134, Ту-154 и свръхзвуковият Ту-144. Създава над 100 типа самолети, 78 от които поставят световни рекорди. В знак на признателност към делото му Британското кралско въздухоплавателно дружество и Американският институт по аеронавтика и астронавтика (AIAA) го правят свой почетен член.

Туполев е водещ конструктор в Аерохидродинамическия институт (ЦАГИ) в Москва от 1929 до смъртта си през 1972. Там се създават предимно бомбардировачи и пътнически самолети. Може би най-известният боен самолет на Туполев е Ту-95, част от развито семейство стратегически бомбардировачи, разузнавателни и противоподводни самолети.

Туполев е възпитал плеяда видни авиоконструктори и учени, оглавяващи самолетни Опитни конструкторски бюра (ОКБ). В това число В. М. Петляков, П. О. Сухой, В. М. Мясищев, А. И. Путилов. В. А. Чижевский, А. А. Архангелский, М. Л. Мил, А. П. Голубков, И. Ф. Незвал.

Биография

Туполев е арестуван през 1937 г. заедно с над 20 известни авиоспециалисти по обвинения за създаване на руска фашистка партия. Скоро всички обвиняеми с изключение на Туполев и конструктора Владимир Петляков са разстреляни. Туполев е преместен в Болшево край Москва през 1939 г., където е разположен Специалния технически отдел (СТО) на НКВД, станал известен като „шарага“ (също „шарашка“ – затвор-конструкторско бюро) за авиоконструктори, където работят много от колегите му от ЦАГИ. Скоро шарагата е преместена в Москва и става известна като „Туполевка“. Официално Туполев е осъден през 1940 г. на 15 години затвор. Като награда за успешното завършване на проекта бомбардировач 103 („СТО три“), по-късно означен Ту-2, той е освободен през 1944 г. „за изпълнението на важни отбранителни задачи“, но е лишен от граждански права. Реабилитиран е чак две години след смъртта на Сталин – през 1955 г., преди началото на изпитанията на Ту-95.

Съзатворник на Туполев е български лекар, който го лекува. Това прави конструктора радетел за дружба с България. Години по-късно той е избран за председател на Всесъюзното дружество за Съветско-българска дружба, какъвто остава до кончината си. Тази му позиция дава на Българската гражданска авиация (БГА) възможността да усвои ред конструирани от него самолети и модификациите им преди износа им за други клиенти извън СССР.

Късният Туполев е прочут с политическия си нюх и със съсредоточеността си към добиване на срочни, сносни резултати. Приближените му го помнят като безцеремонен майстор на „мата“ (наситен с грубости „мъжки“ руски език), но и като духовит и щедър началник. Останалите съветски авиоконструктори го помнят като свиреп и непрощаващ конкурент.

Туполев умира на 84 години. Синът му Алексей Туполев (1925 – 2001) също е известен авиоконструктор.