Янко Забунов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|политик |
|||
{{Биография инфо| |
|||
| име= Янко Забунов |
|||
| портрет= |
| портрет= |
||
| описание= деец на БЗНС |
| описание= деец на БЗНС |
||
| роден-място=[[Момина църква]], [[България]] |
| роден-място=[[Момина църква]], [[България]] |
||
| починал-място= |
| починал-място= |
||
⚫ | |||
| още= |
|||
⚫ | |||
}} |
}} |
||
'''Янко Станков Забунов''' |
'''Янко Станков Забунов''' е български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Янко Забунов е |
Янко Забунов е роден на 12 юни 1869 г. в село Момина църква, Бургаско. Завършва първоначалното си образование в Сливен, а след това Садовското земеделско училище през 1886 г. |
||
Става селски учител за две години, а след това е общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890-1891 г. следва агрономство в Австрия<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 230</ref>. Става учител във винарската изба в Сливен и неин директор (1894-1895). От 10 януари 1894 г. издава в. „Орало“ (6 броя). |
Става селски учител за две години, а след това е общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890-1891 г. следва агрономство в Австрия<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 230</ref>. Става учител във винарската изба в Сливен и неин директор (1894-1895). От 10 януари 1894 г. издава в. „Орало“ (6 броя). |
||
Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец (1895-1897) и директор на Плевенското винарско училище (1897), земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен (1899). |
Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец (1895-1897) и директор на Плевенското винарско училище (1897), земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен (1899). |
||
Редактор на в. „Земеделска защита“ от 6 септември 1899 г. На 14 декември 1899 г. напуска държавната служба и се отдава изцяло на земеделското движение. На Учредителния конгрес на Българския земеделски съюз |
Редактор на в. „Земеделска защита“ от 6 септември 1899 г. На 14 декември 1899 г. напуска държавната служба и се отдава изцяло на земеделското движение. На Учредителния конгрес на Българския земеделски съюз в Плевен е избран за председател на Централния Управителен Комитет (1899-1902). На II конгрес в София (3-5 декември 1900) подкрепян от неговото крило, е против политизирането на съюза. Участва в изборите за XI- во Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 22 мандата. Депутат в XI ОНС (1901) и XII ОНС (1902). На III конгрес на Българския земеделски съюз в София (12-14 октомври 1901) организацията се преименува в [[Български земеделски народен съюз]]. Обявен за политико-икономическа организация. На IV конгрес на БЗНС в Шумен (5-8 октомври 1902) за нов председател на БЗНС е избран [[Димитър Драгиев]]. Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и се връща на поста директор на Плевенското винарско училище. На 1 януари 1909 г. училището е затворено и е уволнен без право на пенсия и става държавен агроном в Плевен. |
||
Янко Забунов поддържа в началото на дейността си професионално-просветния характер на БЗНС, но приема наложилото се решение за неговия политически и партиен характер. Остава в историята на земеделското движение в България като създател и ръководител на организацията. Оказва влияние на по-младите земеделски политици [[Александър Стамболийски]] (ученик на Забунов в Плевен) и [[Александър Димитров]]. По идея на Забунов [[Трифон Зарезан]] е установен като празник на лозарите. В родното му село Момина църква |
Янко Забунов поддържа в началото на дейността си професионално-просветния характер на БЗНС, но приема наложилото се решение за неговия политически и партиен характер. Остава в историята на земеделското движение в България като създател и ръководител на организацията. Оказва влияние на по-младите земеделски политици [[Александър Стамболийски]] (ученик на Забунов в Плевен) и [[Александър Димитров]]. По идея на Забунов [[Трифон Зарезан]] е установен като празник на лозарите. В родното му село Момина църква в знак на признателност има негов паметник. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
* [http://www.rdp-bg.org/rd/pv_07_07.htm Тодор Петров, Създаване на БЗНС] |
* [http://www.rdp-bg.org/rd/pv_07_07.htm Тодор Петров, Създаване на БЗНС] |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Забунов, Янко}} |
{{СОРТКАТ:Забунов, Янко}} |
||
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
Версия от 07:37, 25 декември 2019
Янко Забунов | |
деец на БЗНС | |
Роден | |
---|---|
Починал | 19 декември 1909 г.
|
Народен представител в: XI ОНС XII ОНС |
Янко Станков Забунов е български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България.
Биография
Янко Забунов е роден на 12 юни 1869 г. в село Момина църква, Бургаско. Завършва първоначалното си образование в Сливен, а след това Садовското земеделско училище през 1886 г.
Става селски учител за две години, а след това е общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890-1891 г. следва агрономство в Австрия[1]. Става учител във винарската изба в Сливен и неин директор (1894-1895). От 10 януари 1894 г. издава в. „Орало“ (6 броя).
Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец (1895-1897) и директор на Плевенското винарско училище (1897), земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен (1899).
Редактор на в. „Земеделска защита“ от 6 септември 1899 г. На 14 декември 1899 г. напуска държавната служба и се отдава изцяло на земеделското движение. На Учредителния конгрес на Българския земеделски съюз в Плевен е избран за председател на Централния Управителен Комитет (1899-1902). На II конгрес в София (3-5 декември 1900) подкрепян от неговото крило, е против политизирането на съюза. Участва в изборите за XI- во Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 22 мандата. Депутат в XI ОНС (1901) и XII ОНС (1902). На III конгрес на Българския земеделски съюз в София (12-14 октомври 1901) организацията се преименува в Български земеделски народен съюз. Обявен за политико-икономическа организация. На IV конгрес на БЗНС в Шумен (5-8 октомври 1902) за нов председател на БЗНС е избран Димитър Драгиев. Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и се връща на поста директор на Плевенското винарско училище. На 1 януари 1909 г. училището е затворено и е уволнен без право на пенсия и става държавен агроном в Плевен.
Янко Забунов поддържа в началото на дейността си професионално-просветния характер на БЗНС, но приема наложилото се решение за неговия политически и партиен характер. Остава в историята на земеделското движение в България като създател и ръководител на организацията. Оказва влияние на по-младите земеделски политици Александър Стамболийски (ученик на Забунов в Плевен) и Александър Димитров. По идея на Забунов Трифон Зарезан е установен като празник на лозарите. В родното му село Момина църква в знак на признателност има негов паметник.
Източници
- ↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 230
Външни препратки
|