Стефан II Милутин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29: Ред 29:
Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София.
Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София.


== Потекло и издигане ==
== Потомък на Капетингите ==

Стефан Милутин е втори син на крал [[Стефан Урош I]] (1243 — 1276) и кралица [[Елена д'Анжу]], която е [[род (общност)|роднина]] на френския крал [[Луи IX]] (1226 - 1270) и [[Карл I Анжуйски]] (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал [[Луи VI (Франция)|Луи VI]].
Стефан Милутин е втори син на крал [[Стефан Урош I]] (1243 — 1276) и кралица [[Елена д'Анжу]], която е [[род (общност)|роднина]] на френския крал [[Луи IX]] (1226 - 1270) и [[Карл I Анжуйски]] (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал [[Луи VI (Франция)|Луи VI]].


=== Възкачване на престола ===
През 1282 година крал [[Стефан Драгутин]] – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в [[Дежево]] сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на [[Западна Морава]] и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.<ref>{{cite book|last = Fine | first = John V. A | title = The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest | location = Ann Arbor | year = 1994 | publisher = The University of Michigan Press | page = 217-218}}</ref>
През 1282 година крал [[Стефан Драгутин]] – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в [[Дежево]] сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на [[Западна Морава]] и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.<ref>{{cite book|last = Fine | first = John V. A | title = The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest | location = Ann Arbor | year = 1994 | publisher = The University of Michigan Press | page = 217-218}}</ref>

== Управление ==


=== Териториално разширение в Македония ===
=== Териториално разширение в Македония ===
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} Между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]], областите [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref>
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император [[Михаил VIII Палеолог]], между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]] и редица области и градове – [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref>


=== Война с Видинското княжество ===
=== Война с Видинското княжество ===
[[Картинка:Milutinst.jpg|мини|ляво|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]]
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на [[Белград]] и областта [[Мачва]] от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на [[Браничево]] и областта [[Дърман]] и [[Куделин]].<ref>{{cite book | last = Ников | first = Петър | title = История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8 | publisher = Печатница П. Глушков | location = София | year = 1922 | page = 62 | url = http://www.promacedonia.org/pnv/index.htm}}</ref> Това го вкарва в конфликт с владетеля на [[Бдин]] – [[Шишман]] (бащата на по-късния търновски цар [[Михаил III Шишман]]). С [[татари|татарски]] войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до [[Ипек]]. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града, за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан [[Ногай]].{{hrf|Ников|1922|68-71}} За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като [[Стефан Дечански]]) и сръбски боляри.{{hrf|Fine|1994|220-221}} Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.{{hrf|Ников|1922|76-77}}


През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на [[Белград]] и областта [[Мачва]] от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на [[Браничево]] и областта [[Дърман]] и [[Куделин]].<ref>{{cite book | last = Ников | first = Петър | title = История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8 | publisher = Печатница П. Глушков | location = София | year = 1922 | page = 62 | url = http://www.promacedonia.org/pnv/index.htm}}</ref> Това го вкарва в конфликт с владетеля на [[Бдин]] – [[Шишман]] (бащата на по-късния търновски цар [[Михаил III Шишман]]). С [[татари|татарски]] войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до [[Ипек]]. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града{{hrf|Ников|1922|68-71}}, за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан [[Ногай]]. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като [[Стефан Дечански]]) и сръбски боляри.{{hrf|Fine|1994|220-221}} Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.{{hrf|Ников|1922|76-77}}
[[Картинка:Milutinst.jpg|мини|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]]


=== Мирен договор с Византия ===
=== Мирен договор с Византия ===

Версия от 13:22, 26 декември 2019

Стефан II Милутин
крал на Rascia и светец
Крал Стефан Милутин, фреска от манастира Сопочани
Управление12821321
НаследилСтефан Драгутин
НаследникСтефан Дечански
Лични данни
Роден
около 1253 г.
днешна Сърбия
Починал
12 ноември 1321 г. (68 г.)
Погребан вБански манастир, днес в Света Неделя в София
Пълно имеСтефан Урош II Милутин Неманич
Други титликрал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1]
Подпис
Семейство
ДинастияНеманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади
БащаСтефан Урош I
МайкаЕлена д'Анжу
БраковеЕлена Йоанна Дукина
Елисавета Арпад
Анна Тертер
Симонида Палеологина
ПотомциСтефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда
Стефан II Милутин в Общомедия

Стефан Урош II Милутин (ок. 1253 - 29 октомври 1321 г.) е крал на Сърбия (Rascia), управлявал в периода 12821321. Представител е на редица средновековни управляващи династии - Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели. Той е пряк потомък на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел, както и на българския цар Иван Владислав. По името на своята задужбина, често е споменаван и като Бански крал.

Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с църквата "Света Неделя" в София.

Потекло и издигане

Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.

През 1282 година крал Стефан Драгутин – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в Дежево сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на Западна Морава и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.[2]

Управление

Териториално разширение в Македония

Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във византийските владения в Македония, достигайки Христопол и Света гора. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на неаполитанския крал Карл Анжуйски в опита му да възстанови Латинската империя, но я продължават дълго след провала му.[3] Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император Михаил VIII Палеолог, между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно Скопие и редица области и градове – Горни и Долни Полог, Овче поле, Пиянец, Кичево, Дебър.[4]

Война с Видинското княжество

Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.

През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на Белград и областта Мачва от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на Браничево и областта Дърман и Куделин.[5] Това го вкарва в конфликт с владетеля на БдинШишман (бащата на по-късния търновски цар Михаил III Шишман). С татарски войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до Ипек. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града[6], за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан Ногай. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като Стефан Дечански) и сръбски боляри.[7] Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.[8]

Мирен договор с Византия

Венчанието на Стефан Милутин за Симонида Палеологина е извършено от охридския архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[9]

Бунтът на Драгутин

Заговорът на Стефан Дечански

Стефан Милутин. Фреска от църквата "Света Богородица Левишка".

Мощите на краля

През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президентът на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. [10][11]

Родословие

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите

Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Драгутин
Крал Стефан Урош II Милутин
Крал Стефан Урош III Дечански
Цар Стефан Урош IV Душан
Цар Стефан Урош V

Галерия

Източници

  1. Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
  2. Fine, John V. A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, The University of Michigan Press, 1994. с. 217-218.
  3. Fine 1994, с. 219.
  4. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 12.
  5. Ников, Петър. История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8. София, Печатница П. Глушков, 1922. с. 62.
  6. Ников 1922, с. 68 – 71.
  7. Fine 1994, с. 220 – 221.
  8. Ников 1922, с. 76 – 77.
  9. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
  10. Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
  11. Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)
Стефан Драгутин крал на Сърбия (1282 – 1321) Стефан Дечански