Стефан II Милутин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 46: Ред 46:


=== Мирен договор с Византия ===
=== Мирен договор с Византия ===
През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана северно от [[Струмица]], [[Щип]], [[Прилеп]] и [[Охрид]]. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император [[Андроник II]] – 5-годишната [[Симонида Палеологина|Симонида]].{{hrf|Fine|1994|222}} Венчанието на Стефан Милутин за ]] е извършено от охридския архиепископ [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на Цариградската църква.<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref>
{{раздел-мъниче}}
Венчанието на Стефан Милутин за [[Симонида Палеологина]] е извършено от охридския архиепископ [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на Цариградската църква.<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref>


=== Бунтът на Драгутин ===
=== Бунтът на Драгутин ===

Версия от 15:03, 26 декември 2019

Стефан II Милутин
крал на Rascia и светец
Крал Стефан Милутин, фреска от манастира Сопочани
Управление1282–1321
НаследилСтефан Драгутин
НаследникСтефан Дечански
Лични данни
Роден
около 1253 г.
днешна Сърбия
Починал
12 ноември 1321 г. (68 г.)
Погребан вБански манастир, днес в Света Неделя в София
Пълно имеСтефан Урош II Милутин Неманич
Други титликрал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1]
Подпис
Семейство
ДинастияНеманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади
БащаСтефан Урош I
МайкаЕлена д'Анжу
БраковеЕлена Йоанна Дукина
Елисавета Арпад
Анна Тертер
Симонида Палеологина
ПотомциСтефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда
Стефан II Милутин в Общомедия

Стефан Урош II Милутин (ок. 1253 - 29 октомври 1321 г.) е крал на Сърбия (Rascia), управлявал в периода 1282–1321. Представител е на редица средновековни управляващи династии - Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели. Той е пряк потомък на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел, както и на българския цар Иван Владислав. По името на своята задужбина, често е споменаван и като Бански крал.

Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с църквата "Света Неделя" в София.

Потекло и издигане

Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.

През 1282 година крал Стефан Драгутин – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в Дежево сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на Западна Морава и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.[2]

Управление

Териториално разширение в Македония

Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във византийските владения в Македония, достигайки Христопол и Света гора. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на неаполитанския крал Карл Анжуйски в опита му да възстанови Латинската империя, но я продължават дълго след провала му.[3] Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император Михаил VIII Палеолог, между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно Скопие и редица области и градове – Горни и Долни Полог, Овче поле, Пиянец, Кичево, Дебър.[4]

Война с Видинското княжество

Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.

През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на Белград и областта Мачва от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на Браничево и областта Дърман и Куделин.[5] Това го вкарва в конфликт с владетеля на Бдин – Шишман (бащата на по-късния търновски цар Михаил III Шишман). С татарски войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до Ипек. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града[6], за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан Ногай. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като Стефан Дечански) и сръбски боляри.[7] Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.[8]

Мирен договор с Византия

През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана северно от Струмица, Щип, Прилеп и Охрид. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император Андроник II – 5-годишната Симонида.[9] Венчанието на Стефан Милутин за ]] е извършено от охридския архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[10]

Бунтът на Драгутин

Заговорът на Стефан Дечански

Стефан Милутин. Фреска от църквата "Света Богородица Левишка".

Мощите на краля

През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президентът на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. [11][12]

Родословие

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите

Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Деца
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Деца
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав
Деца
  • Стефан
  • Деса II
  • неизвестна по име дъщеря

Крал Стефан Урош I

Деца
Крал Стефан Драгутин
Деца
Крал Стефан Урош II Милутин
Деца
Крал Стефан Урош III Дечански
Деца
Цар Стефан Урош IV Душан
Деца
Цар Стефан Урош V

Галерия

  • Църквата "Света Неделя", в която се съхраняват мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Църквата "Света Неделя", в която се съхраняват мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Олтарът на църквата "Света Неделя"
    Олтарът на църквата "Света Неделя"
  • Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Стефан Милутин в София
    Стефан Милутин в София
  • Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Мощите на Свети Крал Стефан Милутин — тролар
    Мощите на Свети Крал Стефан Милутин — тролар

Източници

  1. ↑ Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
  2. ↑ Fine, John V. A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, The University of Michigan Press, 1994. с. 217-218.
  3. ↑ Fine 1994, с. 219.
  4. ↑ Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 12.
  5. ↑ Ников, Петър. История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8. София, Печатница П. Глушков, 1922. с. 62.
  6. ↑ Ников 1922, с. 68 – 71.
  7. ↑ Fine 1994, с. 220 – 221.
  8. ↑ Ников 1922, с. 76 – 77.
  9. ↑ Fine 1994, с. 222.
  10. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
  11. ↑ Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
  12. ↑ Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)
Стефан Драгутин → крал на Сърбия (1282 – 1321) → Стефан Дечански
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_II_Милутин&oldid=9713120“.