Стефан II Милутин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
{{Монарх
{{Монарх
| име = Стефан II Милутин
| име = Стефан II Милутин
| описание = [[крал]] на ''Rascia'' и [[светец]]
| описание = сръбски [[крал]] и православен [[светец]]
| изображение за личността = [[Image: Mladi milutin Sopocani.jpg|center|200px]]
| изображение за личността = [[Image: Mladi milutin Sopocani.jpg|center|200px]]
| описание на изображението = <small>Крал Стефан Милутин, [[фреска]] от [[манастир]]а [[Сопочани]]</small>
| описание на изображението = <small>Крал Стефан Милутин, [[фреска]] от [[манастир]]а [[Сопочани]]</small>
Ред 11: Ред 11:
| други титли = крал на [[Дукля]], [[Албанско кралство|Албания]] (наследена от [[Карл I Анжуйски]]), [[България]] и на цялото [[сръбско поморие|Приморие]] <ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Петър |authorlink= Петър Ангелов (историк) |title= Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от [[14 век|XIV век]] |year= 1979 |publisher= списание "Векове", книжка № 2}}</ref>
| други титли = крал на [[Дукля]], [[Албанско кралство|Албания]] (наследена от [[Карл I Анжуйски]]), [[България]] и на цялото [[сръбско поморие|Приморие]] <ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Петър |authorlink= Петър Ангелов (историк) |title= Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от [[14 век|XIV век]] |year= 1979 |publisher= списание "Векове", книжка № 2}}</ref>
| кръщене =
| кръщене =
| дата на смъртта = 29 октомври 1321
| място на раждане = днешна [[Сърбия]]
| място на раждане = днешна [[Сърбия]]
| място на смъртта = [[Неродимле]], [[Косово]]
| място на смъртта = [[Неродимле]], [[Косово]]
| погребан = [[Бански манастир]], днес в [[Света Неделя (София)|Света Неделя]] в [[София]]
| погребан = [[Банска]], днес в [[Света Неделя (София)|Света Неделя]] в [[София]]
| предшественик = [[Стефан Драгутин]]
| предшественик = [[Стефан Драгутин]]
| потомство = [[Стефан Константин]], [[Зорица]], [[Стефан Дечански]], [[Анна Неда]]
| потомство = [[Стефан Константин]], [[Зорица]], [[Стефан Дечански]], [[Анна Неда]]
Ред 23: Ред 24:
| династия = [[Неманичи]], [[Капетинги]], [[Дандоло]], [[Комнини]], [[Ангели]], [[Арпади]]
| династия = [[Неманичи]], [[Капетинги]], [[Дандоло]], [[Комнини]], [[Ангели]], [[Арпади]]
| баща = [[Стефан I Урош Неманич|Стефан Урош I]]
| баща = [[Стефан I Урош Неманич|Стефан Урош I]]
| майка = [[Елена д'Анжу]]
| майка = [[Елена д'Анжу|Елена Анжуйска]]
}}
}}
'''Стефан Урош II Милутин''' (ок. [[1253]] - [[29 октомври]] [[1321]] г.) е сръбски [[крал]] от династията [[Неманичи]], управлявал от [[1282]] до [[1321]]. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение в северна [[Македония (област)|Македония]] и северозападните български земи ([[Браничево]]).
'''Стефан Урош II Милутин''' е сръбски [[крал]] от династията [[Неманичи]], управлявал от [[1282]] до [[1321]]. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение в северна [[Македония (област)|Македония]] и северозападните български земи ([[Браничево]]).


Закрилник и дарител на православната църква приживе, след смъртта си Стефан Милутин е обявен за светец. Мощите му се съхраняват в [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София.
Закрилник и дарител на православната църква приживе, след смъртта си Стефан Милутин е обявен за светец. Мощите му се съхраняват в [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София.

Версия от 18:41, 27 декември 2019

Стефан II Милутин
сръбски крал и православен светец
Крал Стефан Милутин, фреска от манастира Сопочани
Управление12821321
НаследилСтефан Драгутин
НаследникСтефан Дечански
Лични данни
Роден
около 1253 г.
днешна Сърбия
Починал
12 ноември 1321 г. (68 г.)
Погребан вБанска, днес в Света Неделя в София
Пълно имеСтефан Урош II Милутин Неманич
Други титликрал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1]
Подпис
Семейство
ДинастияНеманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади
БащаСтефан Урош I
МайкаЕлена Анжуйска
БраковеЕлена Йоанна Дукина
Елисавета Арпад
Анна Тертер
Симонида Палеологина
ПотомциСтефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда
Стефан II Милутин в Общомедия

Стефан Урош II Милутин е сръбски крал от династията Неманичи, управлявал от 1282 до 1321. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение в северна Македония и северозападните български земи (Браничево).

Закрилник и дарител на православната църква приживе, след смъртта си Стефан Милутин е обявен за светец. Мощите му се съхраняват в църквата "Света Неделя" в София.

Потекло и издигане

Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.

През 1282 година крал Стефан Драгутин – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в Дежево сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на Западна Морава и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.[2]

Управление

Териториално разширение в Македония

Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във византийските владения в Македония, достигайки Христопол и Света гора. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на неаполитанския крал Карл Анжуйски в опита му да възстанови Латинската империя, но я продължават дълго след провала му.[3] Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император Михаил VIII Палеолог, между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно Скопие и редица области и градове – Горни и Долни Полог, Овче поле, Пиянец, Кичево, Дебър.[4]

Война с Видинското княжество

Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.

През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на Белград и областта Мачва от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на Браничево и областта Дърман и Куделин.[5] Това го вкарва в конфликт с владетеля на БдинШишман (бащата на по-късния търновски цар Михаил III Шишман). С татарски войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до Ипек. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града[6], за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан Ногай. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като Стефан Дечански) и сръбски боляри.[7] Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.[8]

Мирен договор с Византия

Стефан Милутин. Фреска от църквата "Света Богородица Левишка"

През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана покрай Струмица, Щип, Прилеп и Охрид, които остават във византийски ръце. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император Андроник II – 5-годишната Симонида.[9] Венчанието е извършено от охридския архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[10]

Междуособици

През 1301 година властелите, недоволни от прекратяването на походите срещу Византия, въстават срещу крал Милутин в полза на брат му Драгутин. Междуособната борба продължава най-малко 11 години, докато Драгутин е принуден да се подчини.[11]

През 1314 срещу Милутин въстава синът му Стефан Дечански, който владее Зета. Кралят излиза победител и от тази междуособица.[12]

Война с Унгария

След 1316 година, след смъртта на Драгутин, крал Милутин залавя сина му Владислав, елиминирайки го като претендент за сръбската корона, и завладява владенията на брат си, включително части от Унгарското кралство – Мачва и Белград. До 1319 унгарският крал Карл Роберт успява да отвоюва тези земи. Милутин си запазва останалите владения на Драгутин (Рудник, Арилие, Браничево).[13][14]

Мощите на краля

През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президентът на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. [15][16]

Галерия

Източници

  1. Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
  2. Fine, John V. A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, The University of Michigan Press, 1994. с. 217-218.
  3. Fine 1994, с. 219.
  4. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 12.
  5. Ников, Петър. История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8. София, Печатница П. Глушков, 1922. с. 62.
  6. Ников 1922, с. 68 – 71.
  7. Fine 1994, с. 220 – 221.
  8. Ников 1922, с. 76 – 77.
  9. Fine 1994, с. 222.
  10. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
  11. Fine 1994, с. 256 – 259.
  12. Fine 1994, с. 259 – 260.
  13. Fine 1994, с. 261.
  14. Ников 1922, с. 64 – 66.
  15. Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
  16. Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)
Стефан Драгутин крал на Сърбия (1282 – 1321) Стефан Дечански