Яко Доросиев: Разлика между версии

Яко Доросиев
	Яко Доросиев
деец на БКП
Роден	20 януари 1890 г. Копривщица, Княжество България
Починал	26 март 1925 г. (35 г.) София, Царство България
Партия	Българска комунистическа партия
	Яко Доросиев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 23:03, 27 декември 2019

Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e български учител, деец на БКП.

Биография

Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. Копривщица в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок, ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.

През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.

Участва дейно в подготовката на Септемврийското въстание (1923). На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и терористична дейност.^[1] Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София.^[2]

Източници

Звезди във вековете, С., 1972.

Бележки

↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.
↑ Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.

[марков-1] Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.

[2] Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.

[1]

[2]

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 През [[Първа световна война|Първата световна война]] е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в [[София]] и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на [[Александър Стамболийски]] е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.
-Участва дейно в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и [[Тероризъм|терористична]] дейност против България.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Работи с [[Коста Янков]], [[Иван Минков]], [[Марко Фридман]] и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците [[Сан Стефано (улица в София)|„Сан Стефано“]] и [[Оборище (улица в София)|„Оборище“]] в София.<ref>Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.</ref>
+Участва дейно в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и [[Тероризъм|терористична]] дейност.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Работи с [[Коста Янков]], [[Иван Минков]], [[Марко Фридман]] и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците [[Сан Стефано (улица в София)|„Сан Стефано“]] и [[Оборище (улица в София)|„Оборище“]] в София.<ref>Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.</ref>
 == Източници ==