Тодор Страшимиров: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:) |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|политик |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Тодор Страшимиров |
| име = Тодор Страшимиров |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| роден-място = [[Варна]], [[България]] |
| роден-място = [[Варна]], [[България]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| още = |
| още = {{Депутат-България|21о=1}} |
||
{{Депутат-България|21о=1}} |
|||
}} |
}} |
||
'''Тодор Тодоров Страшимиров''' е политик от [[БРСДП]], по-късно |
'''Тодор Тодоров Страшимиров''' е политик от [[БРСДП]], по-късно – от [[БРСДП (ш.с.)]], а от [[1920]] – от [[БКП]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е във [[Варна]], брат е на [[Антон Страшимиров]]. Като ученик се включва в социалистическото движение. През [[1903]] става член на [[БРСДП]]. При разцеплението на партията минава на страната на [[БРСДП (ш.с.)| |
Роден е във [[Варна]], брат е на [[Антон Страшимиров]]. Като ученик се включва в социалистическото движение. През [[1903]] става член на [[БРСДП]]. При разцеплението на партията минава на страната на [[БРСДП (ш.с.)|„широките социалисти“]]. Заради участие в [[Университетска криза|освиркването]] на [[Фердинанд I]] през [[1907]] е изключен от университета. Завършва право в [[Швейцария]]. След [[Първата световна война]] е общински съветник във Варна. През [[1920]], заедно с лявото крило на [[БРСДП (ш.с.)]] преминава в БКП. |
||
Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията. |
Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията. |
||
Към 19:30 часа на [[17 февруари]] [[1925]] |
Към 19:30 часа на [[17 февруари]] [[1925]] г. Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът е извършен дни след убийството на професор [[Никола Милев]] от просъветски дейци на македонското движение и малко преди смъртта на друг комунистически депутат, [[Харалампи Стоянов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 219 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Страшимиров, Тодор}} |
{{СОРТКАТ:Страшимиров, Тодор}} |
||
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
||
Версия от 11:59, 28 декември 2019
| Тодор Страшимиров | |
| български политик | |
| Роден |
28 февруари 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1925 г.
|
| Народен представител в: XXI ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Антон Страшимиров Димитър Страшимиров |
Тодор Тодоров Страшимиров е политик от БРСДП, по-късно – от БРСДП (ш.с.), а от 1920 – от БКП.
Биография
Роден е във Варна, брат е на Антон Страшимиров. Като ученик се включва в социалистическото движение. През 1903 става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на „широките социалисти“. Заради участие в освиркването на Фердинанд I през 1907 е изключен от университета. Завършва право в Швейцария. След Първата световна война е общински съветник във Варна. През 1920, заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП.
Арестуван от режима на Александър Цанков няколко дни преди началото на Септемврийското въстание. През ноември 1923 г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на Народното събрание разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията.
Към 19:30 часа на 17 февруари 1925 г. Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът е извършен дни след убийството на професор Никола Милев от просъветски дейци на македонското движение и малко преди смъртта на друг комунистически депутат, Харалампи Стоянов.[1]
Бележки
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 219.