Последният езичник: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Tolik28 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 11: Ред 11:
| премиера = 1984
| премиера = 1984
| времетраене = 149 минути
| времетраене = 149 минути
| страна = {{флагче|България}} България
| страна = {{флагче|Народна република България}} [[Народна република България]]
| език = български
| език = български
| цветност =
| цветност =

Версия от 12:05, 28 декември 2019

Последният езичник
РежисьориБорислав Шаралиев
СценаристиАнжел Вагенщайн
В ролитеСтефан Данаилов,
Борис Луканов,
Анета Петровска,
Антоний Генов
МузикаВеселин Николов
ОператорВенец Димитров
Премиера1984
Времетраене149 минути
Страна Народна република България
Езикбългарски

„Последният езичник“ е български игрален филм (исторически) от 1984 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. Художник на постановката е Мария Иванова. Художник на костюмите е доц. Николай Николов.

Сюжет

Филмът е съкратена версия на двулогията Борис I

Втората половина на ІХ век. Младият хан на българите Борис търпи поражения във войните със съседите си. По пътя на дипломацията той успява да запази териториалната цялост на България. Борис осъществява сливането на двете племена – българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това, което ще заздрави държавата му, е религията. Така се извършва знаменателното събитие – покръстването. Действията на Борис срещат упорита съпротива. Той избива 50 от най-знатните родове. Борис става последният български хан и първият български княз, като налага християнството в България. Княз Борис I достига и до друго прозрение – на държавата е необходим и единен език и писменост. Той приема радушно учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи. В тях започват да се просвещават стотици хора. Когато вижда, че делото му няма да загине, той става монах, оставяйки на трона сина си Симеон.

Актьорски състав

Роли във филма изпълняват актьорите:

Награди

  • Голяма награда „Златна роза“, (Варна, 1984).
  • Награда за режисура, сценарий, операторска работа и сценофрагия на СБФД, (1985).

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Шаблон:Българско кино-мъниче